Дейвид Линдзи
Спирала (2)

Глава 1

Тази година лятото настъпи бързо. Още през март меката крайбрежна зима си беше отишла, а пролет почти нямаше: само няколко тихи дни в началото на май. В края му температурите скочиха до рекордни за месеца градуси. Дойде юни, в началото на който в течение на две седмици температурата не спадна под тридесет градуса, а юли донесе за Хюстън едно от най-горещите и сухи лета в историята му. Беше времето на дългите дни и на Сириус, Кучешката звезда в нощното небе.

Старият дом Белграно се намираше в югоизточните покрайнини на града. Когато е бил строен, преди повече от сто години, той е бил част от голямо имение, обхващащо уединеното, блатисто крайбрежие, ежегодно наводняваните низини около устията на реките, пробиващи си път към Мексиканския залив, на двадесет мили източно оттук.

Строена съгласно южняшките традиции от деветнадесетия век, къщата беше тухлена, с много мрамор и широки дървени веранди и на двата етажа. На времето домът е бил разположен всред кипарисова горичка, заобиколена с висока стена, увенчана с островърхи стилизирани лилии от ковано желязо.

Сега всичко, което беше останало от някогашното имение, лежеше в рамките на тези сиво-кафяви, порутени стени. Големите кипариси и дъбове все още хвърляха постоянна сянка над поляната, за която от дълги години вече никой не се грижеше. Самата стара къща беше обвита с изсъхнали бурени и обрасла с диви лози.

Входът към имението Белграно гледаше към Чикон Стрийт, в сърцето на възникналия на мястото на някогашните гористи околности квартал, гъсто населен с латиноамерикански семейства. Ръждясалите порти висяха над ивица оголена, покрита с чакъл земя, започваща от улицата и навлизаща на около метър след вратата. Точно върху това парче земя, в праха лежеше трупът.

Беше около девет и половина сутринта и горещият сух въздух вече беше раздвижил насекомите в разпръснатите храсталаци, от другата страна на стената. Дясното рамо на мъртвеца и върха на дясната му обувка, точно в този момент бяха огрени от тънък лъч на утринното слънце; останалата част лежеше в синкавата сянка, върху белия варовиков прах.

Трупът лежеше по гръб, с изпънати успоредно на портата крака, а лявото му рамо беше почти пъхнато под железните пръчки на вратата, като че се беше опитвал да пропълзи под нея. Беше облечен в тъмносив костюм на райета от по-светъл сив цвят, със закопчано с единственото копче сако. Под реверите на сакото се показваше измърсена бяла риза без вратовръзка. Ръцете му лежаха в джобовете на сакото с палците отвън, като че позираше за старомодна фотография. Беше обут в изпрашени черни обувки с връзки, но връзките ги нямаше и празните им дупки създаваха впечатление за ограбване. Беше мексиканец на около тридесет години, набит и невисок.

Точно по средата на сивото чело на мъртвеца, над веждите, от черепа се показваше един-единствен голям дърводелски гвоздей. Нямаше никаква мръсотия или кръв; всичко беше направено много чисто. Единият край на тънък черен конец беше завързан за гвоздея, а за другия му край беше привързана едра червена мравка. Мравката се мъчеше да се отдалечи от конеца и в усилията си се катереше напред и назад по плитката дъга, оформена от зениците на отворените мъртви очи.