Дейвид Линдзи
Спирала (9)

Глава 8

Беше два часа и нещо, когато Хейдън влезе в гаража на управлението на Райзенър Стрийт само час преди края на смяната му. Полицейското управление наскоро беше завършило ремонт, който в продължение на три години беше поддържал сградата в състояние на постоянна работна площадка: един вид архитектурна аутопсия, не много различаваща се от онази, която Хейдън беше наблюдавал сутринта. Вътрешностите на сградата, електрически кабели, тръби на климатичната инсталация и водопроводни тръби, които доскоро висяха от таваните, препречваха пътя и превръщаха помещенията в трасета за придвижване с препятствия, сега бяха наблъскани обратно в таваните и стените и зашити с нов гипс, боя, поливинилови тапети и порести, поглъщащи шума плочки.

Най-голямата промяна обаче беше по отношение на сигурността. Администрацията беше въвела нова система на охрана, която беше нужна отдавна. На входа двадесет и четири часа действаше пункт за проверка на всички посетители. До асансьорите и в коридорите постоянно имаше дежурни служители и всички, които не носеха униформа, трябваше да носят през цялото време служебните си пропуски. Достъпът до някои по-секретни помещения изискваше електронен контрол, който даваше възможност на служителите от охраната да следят на екраните на мониторите движението в сградата.

Сега отдел „Убийства“ беше определено най-удобното място за работа и най-малко задръстеното. Масивните метални бюра, намиращи се там от 1950 г., бяха изхвърлени. Малките стаички около стаята на подвижните екипи, в които имаше по четири бюра и едва малко място, за да може да се минава на една страна, сега бяха обзаведени с четири-пет масички с етажерки, оставяйки дори свободно място в средата на стаята. Всяка масичка беше оборудвана с лампа, директен и вътрешен телефон. Все още обаче не бяха се сетили, че са нужни и прозорци.

— Та значи, това момиче караше количката със сандвичи по Ийст Гълф Бенк Роуд, там където са онези служебни паркинги, онези малки складове. Поглеждали ли сте някога във вътрешността на тези колички за сандвичи?

Муни спря, за да отпие глътка, направо от литровата картонена опаковка с мляко. Опитваше се да спаси язвата си от скарата и лютивия сос, лука и бирата.

— Не са нещо луксозно. А при тази точно старецът на Лоли беше изтървал хладилната инсталация, така че тя караше количката и се потеше като проститутка от Бейтаун.

В канцеларията седяха четирима души, Мартинес и Клаво от мексиканския екип, Уивър от отдел „Грабежи“ в края на коридора и ветеранът Дик Смол — име, с което не беше лесно да се живее — който беше вече слушал тази история три или четири пъти, но я харесваше толкова, че я слушаше винаги, когато Муни я разказваше. Хейдън също я знаеше наизуст, но му се струваше, че сега Муни внася някои подобрения.

— Лоли винаги беше облечена в онези дънки, които изглеждаха, като че ще спрат кръвообращението й. Стиснати като банкер евреин. — Муни остави картонената си кутия с мляко на края на миниатюрната си масичка бюро. — И носеше бяла тениска. Без нищо отдолу. — Той погледна присъстващите в стаята, после сложи месестите си ръце над корема си на Буда и се захили. — Е, Лоли беше надарена с чифт кани с мляко, които като че живееха свой собствен живот. Искам да кажа, тези кученца въртяха опашка и се изправяха на задни крачка. Зърната й бяха с размера на сребърен долар. Когато се приближи до теб и спре, на тези бебенца им трябваше поне минута, докато се успокоят и, мога да ви гарантирам, през следващите шестдесет секунди ти не можеш да погледнеш нищо друго.

Хейдън кимна на всички в стаята, свали беретата си и я постави в чекмеджето на своето бюро. Взе синята си каничка за кафе от бюрото и докато Муни продължаваше, той отиде до кафемашината. През стъкления прозорец в стаята на лейтенанта видя Дистал. Той говореше на някого от детективите, седнал от другата страна на бюрото и казваше нещо, което желаеше детективът да вземе присърце. Широките рамене на Дистал бяха повдигнати около врата му, докато се облягаше на лакти и бавно движеше дебелия си показалец буквално напред и назад.

Като се позабави с кафето, той го разбърка добре, надявайки се, че Муни ще скъси разказа си. После реши, че не му се чака. Мина покрай стаята на детективите и малко по-нататък откри празна стая и влезе в нея.

Първото обаждане беше до секретаря на окръга Харис. Той беше кратък. Вторият беше на дълго разстояние, до канцеларията на щатския секретар на Тексас.

Тъкмо когато постави слушалката след втория разговор, от ъгловата канцелария долетя взрив от смях. Муни беше успял с разказа си. Хейдън почака малко всичко да се умири, преди да се върне в стаята.

Муни пъхаше кутията от млякото в кошчето за боклук, което вече беше препълнено със стари разпечатки. Лицето му още беше зачервено от смях. Той винаги се смееше на собствените си вицове, независимо колко пъти ги беше разказвал.

— Изтърва хубава скара, Стюарт. Трябваше да дойдеш с нас.

— Следващия път — каза Хейдън, сядайки на бюрото си. — Току-що се обадих в кабинета на секретаря на окръга. Онази стара къща там се оказа собственост на фирма. „Теко Корпорейшън“.

— Няма значение как се казва — каза Муни, без да прояви интерес.

— После се обадих в кабинета на секретаря на щата и получих имената и адресите на служителите на корпорацията. Всички имат мексиканско поданство.

Муни вдигна глава.

— Не се будалкай.

— Служителят, който ги е регистрирал, също има мексиканско име. Офисът му е на Югозападната магистрала. Няма да е зле утре да поговорим с него.

Муни поклати главата си нагоре-надолу, поднасяйки китката си към лицето на Хейдън и почука с пръст по часовника си.

— При тях, дежурната дума е mañana (утре — исп.). Днес се надявах да се измъкна малко по-рано. Какво ще кажеш, Стюарт? Вече е три без двадесет.

Хейдън погледна кафето си. Не знаеше защо въобще си го беше налял. Тъкмо когато двамата мъже се изправиха и вадеха пистолетите си от чекмеджетата, чуха шум откъм стаята на патрулните, последван от гърмящия глас на Дистал. Хейдън показа главата си в коридора тъкмо навреме, за да чуе Дистал да вика името му. Излезе и видя, че и другите детективи се насочват към стаята на патрулните, с погледи, отправени към Дистал.

— Слушайте всички — викаше Дистал. Беше отишъл в средата на стаята. — Току-що ни се обадиха за стрелба около „Ричмънд“ и транспортния възел. Няколко момчета на мотоциклети се приближили до една лимузина и са открили огън с автомати. Стреляли са и по мерцедеса, следващ лимузината. Убити са четири или пет души, включително единия от мотоциклетистите. Лапиер и Нън са излезли първи, но ще им е нужна много помощ по този случай.

Той изреди имената на пет екипа детективи, смените на които изтичаха. Искаше от тях да останат и работят по случая докрай.

Хейдън се върна в стаята си и се обади на Нина.