Дейвид Линдзи
Спирала (8)

Глава 7

Черната дълга лимузина с тъмни стъкла на прозорците се измъкна от паркинга на Грийнуей Плаза, зави на запад по булевард „Ричмънд“ и потегли напред в блясъка на следобедното слънце. Следваше я тъмносин „Мерцедес“. Двете коли се движеха бързо, заедно с потока на движението, насочен към транспортния възел 610. В мерцедеса двама души в официални костюми следяха със сериозен поглед движението иззад тъмните си очила, мръщейки се на острата, безцветна светлина. Бяха похапнали добре по време на продължителния обед, седнали на маса, само на два метра от човека, когото бяха наети да охраняват, докато той обсъждаше сделка над телешка пържола с трима други мъже. Комбинираното въздействие на късния и обилен обед, горещината и монотонното движение ги правеха сънливи.

Когато минаха „Уеслейн“ и прекосиха жп линията, двете коли се изнесоха от лявото платно, подготвяйки се да завият надясно по Поуст Оук Роуд, щом излязат изпод надлеза пред тях. Приближавайки светофара, шофьорът на лимузината забеляза изпаднал в затруднение мотоциклетист в лявото платно, опитващ се да привлече вниманието му. Лицето на мотоциклетиста беше скрито зад огледален шлем, но той успя да даде сигнал на шофьора, че иска разрешение да прекоси надясно пред него, преди да светне зелено. Беше се забавил да се престрои. Шофьорът сви рамене и му даде знак да минава.

Мотоциклетистът махна с ръка в знак на благодарност и подкара мотоциклета пред лимузината. Когато беше точно пред нея, моторът му засече и той започна усилено да се мъчи да го съживи, подавайки газ и хвърляйки тревожен поглед към светофара. Шофьорът изруга и подкара лимузината. Две коли по-назад, втори мотоциклетист, също с огледален шлем, яхнал мощна състезателна машина, излетял малко преди това от Гайтън Стрийт, избръмча към кръстовището.

Светофарът светна зелено. В същия момент мотоциклетистът пред лимузината внезапно подкара мотоциклета си и със сръчно движение го обърна перпендикулярно на движението, докато изваждаше изпод якето си автоматичен пистолет, който насочи към предното стъкло на колата. В същото време вторият мотоциклетист се промъкна до мерцедеса с двамата бодигардове, които чак сега започваха да схващат, че става нещо. Преди те да реагират, той изстреля два кратки откоса от своя автоматичен пистолет, като изпочупи стъклата на мерцедеса и покоси бодигардовете. Мерцедесът скочи напред и се блъсна в задницата на лимузината, докато първият мотоциклетист продължаваше да стреля по предното й стъкло. В конвулсиите на внезапната смърт шофьорът беше натиснал до край газта и лъскавата кола се заби в изненадания стрелец, който продължи да стреля, докато мотоциклетът му беше прегазен от предницата на тежката кола. В поток от искри стрелецът, мотоциклетът и лимузината се протътрузиха напред през кръстовището и се забиха в бетонната основа на надлеза. С двигател, работещ на пълни обороти, задните колела на заседналата лимузина изхвърлиха гъст облак черен, миришещ на гума дим, докато тя се блъскаше в основата на надлеза, приковавайки осакатения стрелец.

Вторият мотоциклетист избръмча край лудо ръмжащата лимузина и с хладнокръвна, професионална ефикасност надупчи с кратки откоси тъмните й прозорци. Когато пълнителят му се изпразни, той спокойно постави нов и се приближи до предницата на лимузината. Изглеждаше, че се поколеба за момент, преди да изстреля няколко откоса в скритото наполовина под колата тяло на другия мотоциклетист. Остатъка изстреля по задната седалка на колата.

Той спря, за да постави и последния пълнител, без да бърза, като че умишлено разтягайки невероятната сцена. После постави пистолета на коленете си, даде газ и с лудо виеща машина се промъкна между разпилените около кръстовището коли. Приведен ниско над кормилото, той зави рязко вляво и изчезна по магистралата.