Дейвид Линдзи
Спирала (44)

Глава 43

Хейдън спусна краката си от едната страна на леглото и остави телефона да иззвъни още веднъж. Когато вдигна слушалката, знаеше, че навън е още тъмно и погледна часовника си при светлината на настолната лампа, която Нина току-що беше включила. Беше три и двадесет.

— Боб се обажда, Стю — каза Дистал. — Този кучи син, Негрете, още веднъж ни е изиграл номера на бясното куче.

— Какво се е случило? — Хейдън трябваше да прочисти гърлото си.

— Събуди ли се?

— Да. Казвай. — Бутилката вино, която беше разделил само преди няколко часа с Нина, създаваше усещане, че горната част на главата му е пълна с олово.

— Ферети е бил убит. Нощният пазач на един гараж, близо до Уорвик, чул няколко коли да фучат нагоре и надолу по рампите, а после и няколко изстрела на втория етаж. Колите изхвърчали оттам, той се качил да види какво става и го намерил. Три деветмилиметрови куршума в горната част на корема.

— Това ли е всичко?

— Аха, и аз зададох този въпрос, но изглежда засега друго не се знае. Нищо друго, освен че в него не намерили никакви документи. Някой бил преровил дрехите му и взел всичко. Идентифицирали са го по една снимка, взета от жена му, а после и тя го разпознала.

— Пазачът не е ли забелязал номерата на колите?

— Тц, но имаме сравнително добро описание. Още нещо: открили са малката Сиси Фаръл в един мотел на магистралата за Мексиканския залив. Пияна и вмирисана като скункс. Свалила слушалката на телефона на земята и нощния дежурен отишъл да провери какво има и повикал полицията. Те пък открили, че тя е обявена за издирване и я прибрали. Сега още спи.

— Ти не си ли в центъра?

— По дяволите, не. Седя на края на леглото по долни гащи. Помислих, че ще бъде добре и ти да присъстваш, когато я разпитваме.

— Правилно. Там съм след половин час. — Хейдън затвори и разтри врата си.

— Какво се е случило? — Нина постави ръка на рамото му.

— Ферети е бил убит преди няколко часа, а Сиси Фаръл е била открита и сега е в управлението. — Той се изправи. — Трябва веднага да отида там.

Той свали долнището на пижамата и като го хвърли на леглото, отиде под душа. Пусна студената вода и седна на мраморната седалка до стената, като остави студената струя да пада върху главата и гърба му. Мислеше си за сцената, която беше заварил в кухнята на Лорънс Уейт, и се чудеше как това момиче се е спасило от съдбата на останалите. Сиси. Опита се да си представи външния й вид.

След като се избърса, уви една кърпа около кръста си и се избръсна. Плисна малко одеколон на лицето си и избра в гардероба сиво-черен двуреден костюм на райета. Ако разсъждаваше правилно, нямаше да има време да се преоблича преди помена за Муни в края на предобеда. Седна в едно от креслата и върза грижливо връзките на обувките си.

Нина го гледаше от леглото.

— Как се чувстваш? — попита го тя.

— Добре. — Изправи се, извади от гардероба чиста риза и я облече. Слушай — каза той, закопчавайки копчетата на ръкавите, — нали ще се погрижиш Селия да започне доклада си за „бухалите“. Някъде в главата й има още някаква информация, която може да ни даде ключа за всичко.

— Ами Рената Ислас?

— Ще се опитам да я намеря, след като поговорим със Сиси Фаръл. — Той избра една вратовръзка и я метна на врата си. — Добра идея е да ги съберем двете заедно.

Извади беретата от чекмеджето на скрина и я пъхна в кобура на кръста си. После взе сакото си от гардероба, приближи се до нея и я целуна.

— Не изпускай Селия от очи.

— Окей — каза тя. — Бъди внимателен.

 

 

В около четири часа сутринта улиците на Хюстън са възможно най-празни и Хейдън стигна много бързо до управлението, минавайки по „Монтроуз“ и „Мемориал Драйв“. Нощната смяна имаше още три часа, а някои от детективите от специалната група на Лапиер бяха в центъра, в гаража, където беше намерен Ферети.

Хейдън влезе в стаята си, където детективът от нощната смяна работеше на един от компютрите. Обърна се, видя кой е и понечи да каже нещо, но се поколеба, когато видя, че Хейдън спря в средата на стаята и се втренчи в бюрото на Муни.

Чашата за кафе на Муни, подарък от друг детектив, който беше я донесъл от прекараната в Ирландия ваканция; едрогърдите хубавици, залепени със скоч на стената над бюрото; карикатурата на Муни върху къс пожълтяла хартия, нахвърляна като приятелски жест от един, който беше убил и нарязал на парчета жена си, но за когото Муни казваше, че „иначе е симпатичен тип и голям талант“; фотосите от анимационни филми… всичко… беше изчезнало. Бюрото му беше празно; от Муни не беше останало нищо.

Хейдън не беше подготвен за подобна гледка. Муни вече се беше превърнал в спомен.

— Съжалявам за Ед — каза детективът. Той се казваше Паркър, млад полицай с къдрава руса коса и грижливо подстригани мустаци. — По-добре аз да се бях случил в този екип.

Хейдън кимна, обърна се и излезе от стаята.

Беше застанал до кафеварката, разбърквайки сметаната в пластмасовата чашка с кафе, и мислеше за празното бюро, когато Дистал се изправи до него и също си наля кафе.

— Добро утро — каза той с ранноутринен бас. Никой от двамата не гледаше другия, докато разбъркваха кафето си. — Окей. Положението ти се очертава по следния начин. Работиш под прикритие по дадена задача. Подробностите още не са уточнени, но… е, не е необходимо да говориш на никого за това, а ние сме инструктирали няколкото души, които се налага да са в течение, и те няма да ти задават въпроси. Трябва да даваш и някаква информация. Нали разбираш, Пит координира този случай и не искахме да мисли, че ти работиш индивидуално. Не искахме хората ни да си пресичат пътя един на друг.

Хейдън нямаше представа докъде са стигнали в обмислянето на задачата му, пък и не искаше да знае.

Дистал въздъхна уморено.

— Когато я доведем тук, можеш да й задаваш каквито искаш въпроси. — Той отпи шумно от чашката си. — Сега ще я доведат тук. Пит е в гаража, където са убили Ферети. Чакаме го всеки момент.

Стаята на дежурния екип беше празна. Дори когато групата със специално предназначение работеше с пълна сила, четири часа сутринта си оставаше мъртво време.

— Открихте ли нещо за Рич Елкин?

— Измъкнах Мойър от леглото, за да го питам за това, след като си тръгнах от вас. Не му обясних всичко, но му намекнах, че е страшно важно и че се нуждая от информацията спешно. Рано тази сутрин ще се срещна с него, за да видим и тяхната мексиканска връзка и какво могат да направят за нас.

Сиси Фаръл чакаше в кабинета на Дистал, придружавана от една надзирателка, когато тримата детективи влязоха в стаята. Беше седнала на метален стол с права облегалка. Оказа се мършаво момиче с измъчено лице, на около двадесет и пет години. След като беше повърнала всичката погълната бира и чипса, изглеждаше изпита като мъченица и имаше нездрав, сивкав цвят на лицето. Пушеше нервно цигара „Салем“ и пиеше „Кока-Кола“. Косата й беше толкова мръсна, че изглеждаше мокра, а торбичките под очите й изпълваха с жалост всеки, който я погледнеше. Имаше тънък нос, тънки устни и кафяви, леко изпъкнали очи. Когато тримата влязоха, надзирателката излезе да почака в дежурната стая.

Дистал се представи, после представи и Хейдън, и Лапиер. Заобиколи бюрото си и се разположи, докато другите двама взеха столове и седнаха срещу момичето.

— Е, г-жо Фаръл — започна с благ тон Дистал, навеждайки се към нея. — Имате ли представа защо сме ви довели тук, за да говорим с вас?

Тя поклати главата си, която беше свила между раменете. Държеше се като смъмрено кученце.

— Ами, управителят на мотела се обадил в полицията, защото сте била пияна, а когато са ви отвеждали, полицаите забелязали, че сте издирвана. Знаете ли защо ви издирваме?

Момичето сви рамене и несръчно вдигна цигарата до безцветните си устни.

— Знаете ли какво се е случило със съпруга ви, г-жо Фаръл?

Тя се вцепени, както се беше свила. Като че сърцето й беше спряло да бие за две минути. После каза:

— По дяволите! — Не беше произнесено с гняв или със страх, но беше изпълнено с мъка.

Тя изглеждаше обаче прекалено изтощена, за да плаче, само ръката й се вдигна пак към устата. Когато издуха дима, кимна.

— Добре, сладурче, не ми е приятно да го правя — каза меко Дистал, — но съм длъжен да те разпитам за това. Знаеш ли въобще нещо по този случай?

Момичето кимна. Остана с леко наведена глава, като само поглеждаше Дистал изпод вежди.

— Отпусни се сега колкото можеш — посъветва я той — и ни разкажи какво знаеш или мислиш, че знаеш.

Сиси смукна от цигарата.

— Искам да гарантирате безопасността ми — каза тя.

— Безопасността ли? — намръщи се Дистал.

— Аха.

— От кого и от какво, миличка? Ти не си между замесените в този случай.

— Да, но зная някои работи.

— Е, заради това, че знаеш нещо, едва ли се нуждаеш от гарантиране на безопасността.

— Но това, което зная, е свързано с престъпни деяния — каза тя, дръпвайки отново от цигарата.

— Какви престъпни деяния?

— Търговия с оръжия и… — Тя замълча и посегна към чашата си. Отпи няколко глътки и отново налапа цигарата.

— Оръжия и какво?

Гласът й беше слаб и несигурен.

— И експлозиви.

Дистал дори не трепна; запази свойския тон, като че тя беше споменала ментови пръчки.

— Ами, миличка, ние не знаем нищо за това. Всичко, което знаем, е, че намерихме твоя съпруг и приятелите ти убити в онази къща. Не знаем защо са били убити, кога, от кого или как. Ако искаме да разкрием всичко това, трябва да си отговорим на тези въпроси. Твоята помощ ни е необходима.

— Искам да ми осигурите закрила.

Дистал повдигна нагоре очи, към Хейдън и Лапиер. Онова, което не искаха да чуят сега от нея, беше, че иска да види адвоката си. Дистал отново се наведе към нея.

— Слушай, миличка, няма да допуснем да ти се случи нищо, но трябва да ни кажеш от кого се страхуваш.

Сиси също се наведе напред и смачка остатъка от цигарата си върху пепелника на Дистал с формата на Тексас. После бръкна в чантичката си, извади нова цигара и я запали.

— Двамата с Дони се запознахме с Руби и Тъки преди няколко години — каза тя, след като се изкашля. — На едно шоу със стрелби. Дони харесваше пистолети и особено револвери с барабан и шест патрона. Онези от Дивия запад. Притежаваше един „Омбре“, един „Дакота“, един „Тексаски рейнджър“ и други подобни. Прострелваше ги на мястото на баща си, близо до парка Галена. По тенекиени кутии и бутилки. Тъки имаше сергия на онова шоу и ние се спряхме да погледаме какво предлага. Сприятелихме се. Оказа се, че двете с Руби сме почитателки на Уейлън Дженингс.

Сиси метна крак връз крак и се наведе напред.

— Тъки беше истински спец по оръжията. Търгуваше на тези изложби на револвери и ножове. Голямото му хоби бяха действията за оцеляване при трудни условия. Посетихме заедно с него и Руби два или три пъти един лагер за обучение за оцеляване и Дони наистина се запали по това. Тези хора имаха наистина военна закалка. Нападателни оръжия, специална екипировка, всичко от този род. Всички жени умееха да стрелят не по-зле от мъжете. Аз също се научих, боядисвахме си лицата, играехме на военни игри и ни беше забавно. Сближихме се истински с тези хора и след няколко месеца Тъки допусна Дони до страничния си бизнес. Иначе той работеше на плавателния канал като нощен пазач, но тайно се занимаваше с покупко-продажба на забранени оръжия. Картечници и автомати. По-късно се залови и с експлозиви. RDX. С-4. Дони му помагаше в тази дейност.

Когато тя отново смукна от цигарата, Дистал я попита:

— Откъде получавахте тези огнестрелни оръжия и експлозиви?

— Не зная. Във всеки случай, това имаше някаква връзка с канала — сигурно ги докарваха с корабите. Всичко това си беше работа на Тъки. Нас с Руби отначало ни държаха настрана от това.

Гласът на Сиси пресекна на това място и тя смачка цигарата си в пепелника. Отпи пак „Кока-Кола“ и когато постави чашата на бюрото, я разля.

— О, по дяволите. — Тя сграбчи чашата и се изправи. — Съжалявам, съжалявам, — каза тя, забърсвайки с разтреперана ръка разлятата кола.

Дистал бързо отвори чекмеджето и извади няколко салфетки.

— Няма нищо, всичко е наред, миличка — каза той. — Не се притеснявай. Не е станала никаква беля.

Сиси вече беше се свлякла на стола си и плачеше, опряла глава на ръката си. Дистал попи разлятата течност, хвърли салфетката в кошчето за боклук, постави чиста салфетка под кутията с кола и я побутна към нея.

— Г-жо Фаръл, зная, че сте разстроена, но все пак опитайте се да се стегнете малко. Не се бойте от нас. Окей? Хайде сега — каза той, побутвайки още малко кутията. — Глътнете малко и продължавайте. — С тези думи той й подаде една салфетка, за да си изсекне носа.

След минута тя продължи.

— Не мога да кажа нищо за това, на кого продаваше Тъки. Дони едва беше почнал да научава основните положения на работата, затова и сам не знаеше много, пък и не ми казваше онова, което знаеше. Преди един месец обаче Тъки и Руби ни поканиха у дома си една вечер и всички седнахме в… кухнята… а Тъки беше страшно възбуден. Каза, че един мексиканец го е подпитал за нещо, което може да се окаже значителна сделка. Мексиканецът искал известно количество RDX, около двадесет и пет кила. Каза, че това може да донесе много пари, но ще е необходимо участието на всички ни, за да се осъществи, защото не можел да има доверие за плащането на мексиканците.

— Ще ме извините — прекъсна я Хейдън. — Спомняте ли си спомена ли той името на мексиканеца?

— Повечето пъти го наричаше само „мексиканеца“ — каза Сиси, запалвайки нова цигара. — Все пак спомням си, че името му беше като на момиче. М-м-м… — Тя отметна назад глава и погледна тавана. — Ирене. Да, нещо като Ирено.

— Прекрасно. Моля, продължавайте.

— Ами, след няколко седмици, когато всичко беше уредено, включително датата и мястото на предаването, договорени с мексиканеца, Тъки ни накара общо да разработим подробен план за тази операция, като за бойни действия. Всички трябваше да носим малки микрофончета, с които да поддържаме връзка помежду си. Сделката трябваше да се уреди на самия бряг на канала. Ние с Руби бяхме заели позиция върху петролните резервоари, с онези малки пушки с прибори за нощно виждане, и трябваше да покриваме момчетата. Всичко обаче мина без каквито и да е проблеми.

— С кого уреждаше сделката на канала г-н Уейт? — попита Лапиер. — Същият мексиканец ли беше?

— О, не, господине. Бяха други двама, но ние знаехме, че може да стане така. Мексиканецът и Тъки бяха уговорили няколко пароли и тези двамата ги знаеха.

— Знаете ли имената им?

— Само малките, които чух по малкото радио. Единият беше Рубио. Тогава Руби се засмя, защото това звучеше почти като нейното име, пак като име на момиче. А другият беше нещо като Блаас. Не съм съвсем сигурна. Не разбирам мексикански.

— Та те купиха двадесет и пет кила от този RDX, така ли? — запита Дистал.

Сиси потвърди с глава.

— Ами знаете ли още нещо за тези двамата?

Тя поклати глава.

— Можахте ли поне да ги видите добре? — попита Хейдън.

— Не особено добре. С този уред за нощно виждане подробностите не се различават добре, а и те се движеха насам-натам, повечето време с гръб към нас. Тц, не бих могла да кажа много за тях.

— От тези хора ли искаше да те защитим? — попита Дистал.

— Аха — отговори тя с дрезгав глас.

— Но защо пък те ще искат да те убият?

— За да не проговоря, предполагам.

— Значи мислиш, че другите са били убити по същата причина?

— Ами да.

— А къде беше, когато се е случило това?

— Бях отишла с колата да купя бира. Когато се върнах, видях онези две коли, спрели до дома на Тъки, и се досетих, че нещо не е наред. Обикалях наоколо дълго време, докато те се махнаха, и тогава… отидох… и ги намерих.

Гласът й секна и тя отново заплака.

— И тогава отиде в мотела да се скриеш, нали? — запита Дистал.

Сиси кимна и продължи да плаче. Хейдън виждаше слабите й рамене да потреперват и това му напомни за бледия мършав гръб на Руби Уейт, свлечена на кухненската маса.

— Можете ли да ни опишете колите? — попита той.

Тя подсмръкна и се изкашля.

— Не зная. И двете бяха със светъл цвят. Но не знам. Не мога да кажа нищо повече. Всичко ми е объркано. Пък и не ги погледнах отблизо. — Тя поклати глава. — Не знам.

— Г-жо Фаръл — каза Лапиер. — Имате ли някаква идея какво са смятали да правят тези мъже с експлозивите, купени от г-н Уейт?

— Не, никаква.

— Никога ли не сте чували г-н Уейт или някой друг да използва други латиноамерикански имена във връзка с тази или други сделки?

Тя поклати глава.

— От Хюстън ли бяха тези мъже?

— Не зная.

— Знаете ли как се свързваше с тях г-н Уейт?

— Не, господине. Знам само, че всичко беше предварително уговорено с този Ирено и че другите двама мексиканци се явиха и получиха стоката.

— Кога точно я получиха? — запита Хейдън.

— М-м-м… — Сиси погледна върха на цигарата си, която трепереше в слабите й пръсти. — М-м-м, днес петък ли сме? Това трябва да беше, м-м-м, в сряда вечер.

Тримата мъже погледнаха мълчаливо момичето, после Дистал каза:

— Окей, миличка. Благодаря ти за помощта. Някои неща ни станаха по-ясни. Ще кажа на жената в другата стая да те заведе в по-хубава стая, а по-късно ще поговорим пак. Сега искаш ли нещо за закуска?

Сиси кимна.

— По-добре ще е да сложа нещо в уста.