Владимир Цветов
Петнайсетият камък от градината на „Рьоанджи“ (13)

Сбогуване с читателя в градината на манастира „Рьоанджи“

В началото на книгата направих уговорката, че ще опиша своите четиринайсет камъка така, както съм ги видял във „Философската градина“ — тази метафора на японския живот. Разбира се, нещо ми е убягнало — та нали и в градината петнайсетият камък винаги се изплъзва от погледа. Твърде е вероятно, че ако бях спрял няколко крачки по-далече или по-близо до мястото, откъдето гледах към градината, положението на камъните в полезрението ми може би щеше да бъде съвсем друго и аз щях да напиша друга книга.

Познанията ни за Япония ще станат толкова по-пълни и по-справедливи, колкото повече комбинации от четиринайсетте камъка изобразим ние. Сигурно не всяко от нашите тълкувания ще внесе пълна яснота в японския „огледален“ свят, но всички те ще съдържат зрънце истина. Само че не трябва да търчиш по галерията на манастира „Рьоанджи“ като спринтьор на сто метра, а да застинеш на дългото стълбище, което се спуска към камъните, но не за да ги преброиш. Казват, че преди да започнат да четат творенията на великите писатели от Танската епоха, хората си миели ръцете с розова вода. Същността на сътворения от човешкия разум каменен хаос може да се разбере само след като се освободиш от привичните стереотипи, от предубеждението и високомерната увереност, че няма въпроси, на които все още не е намерен отговор.