Кен Фолет
Третият близнак (45)

44.

Стив стоеше до телефона в голямата кухня в дома на родителите си в Джорджтаун. Гледаше как майка му прави руло и чакаше Джийни да се обади. Питаше се дали наистина Уейн Статнър му е двойник; дали Джийни и сержант Делауеър ще го намерят на нюйоркския му адрес; дали Уейн ще си признае, че е изнасилил Лайза Хокстън…

Майка му кълцаше лук. Бе смаяна и зашеметена, когато за първи път й казаха какво й е било сторено в клиниката „Авънтайн“ през 1972 година. Не бе повярвала на това, но го бе приела като възможен вариант, когато говориха с адвоката. Снощи Стив бе останал до късно с родителите си и тримата дълго обсъждаха странната история. Майка му тогава се бе ядосала — мисълта, че докторите са експериментирали върху пациенти без тяхното съгласие, направо я влудяваше. В своите статии тя непрекъснато пишеше, че жените трябва сами да решават какво да правят с телата си.

За негова изненада, баща му беше по-спокоен. Стив бе очаквал по-рязка реакция за цялата тази объркана история. Но мъжът бе неуморно рационален, прехвърляйки неспирно логиката на разсъжденията на Джийни, търсейки други възможни обяснения за тримата близнаци, заключавайки накрая, че вероятно тя е права. Все пак спокойната му реакция бе част от неговия принцип. Не е задължително да се разбира какви са чувствата му. В момента бе навън, поливаше спокойно една от цветните лехи, но отвътре можеше и да кипи.

Майка му започна да запържва лука и миризмата изпълни устата на Стив със слюнки.

— Руло с картофено пюре и кетчуп — каза тя. — Едно от най-великите блюда. — Усмихна се. — Когато беше на пет годинки, искаше да ти го готвя всеки ден.

— Помня. В онази малка кухня в Хувър Тауър. Спомням си как се изнесохме оттам и колко странно се чувствах да живея в къща вместо в апартамент.

— Това беше по времето, когато започнах да вадя пари от първата си книга. Какво да направим. Когато не можем да забременеем. — Тя въздъхна. — Ако истината за забременяването ми излезе наяве, тази книга ще изглежда доста глупаво.

— Надявам се, че хората, които са си я купили, няма да си поискат парите обратно.

Тя сложи каймата в тигана заедно с лука и избърса ръцете си.

— Мислих си за това цяла нощ и знаеш ли до какъв извод стигнах? Доволна съм, че са сторили така с мен в клиниката „Авънтайн“.

— Защо? Снощи бе направо полудяла.

— И в известен смисъл все още съм, задето са ме използвали като морско свинче. Но осъзнах едно нещо — ако не бяха експериментирали върху мен, тогава нямаше да имам теб. Всичко останало е на втори план.

— И нямаш нищо против това, че не съм наистина твой?

Тя обви врата му с ръце.

— Ти си мой, Стив. Нищо не може да промени този факт.

Телефонът иззвъня и Стив подскочи.

— Ало?

— Джийни се обажда.

— Какво стана? — Стив затаи дъх. — Намерихте ли го?

— Да, и ти е двойник, като изключим това, че си боядисва косата черна.

— Божичко… наистина сме трима.

— Да. Майката на Уейн е мъртва, но току-що говорих с баща му във Флорида и той потвърди, че жена му е минала курс на лечение в „Авънтайн“.

Новините бяха добри, но гласът й звучеше обезсърчено. Радостта на Стив помръкна.

— Май не се радваш много.

— Той има алиби за неделя вечерта.

— По дяволите! — Надеждите му отново отлетяха. — Как може? Какво е алибито му?

— Непробиваемо. Бил е на церемонията по раздаването на наградите „Еми“ в Лос Анджелис. Има и снимки.

— Да не би да е в кинобизнеса?

— Собственик е на нощни клубове. Малка знаменитост.

Стив разбра защо е толкова унила. Откриването на Уейн бе огромен успех, но не се придвижиха и крачка напред. Почувства се колкото заинтригуван от мистерията, толкова и обезсърчен.

— В такъв случай кой е изнасилил Лайза?

— Спомняш ли си какво казва Шерлок Холмс? „Когато елиминираш невъзможното, това, което остава — независимо колко невероятно ти изглежда, трябва да е истината.“ Или май Еркюл Поаро го казваше.

Сърцето му се вледени. Да не би да мисли, че той е изнасилил Лайза?

— И каква е истината?

— Четирима сте.

— Четирима близнаци… Джийни, не ти ли се струва, че прекаляваш?

— Не точно близнаци. Не мога да повярвам, че този ембрион се е разделил на четири случайно. Вероятно е сторено нарочно, като част от експеримента.

— А възможно ли е?

— Сега да. Чувал си за клониране. През седемдесетте това е било само някаква мъглява идея. Обаче, изглежда, „Дженетико“ е била години напред в изследванията си в сравнение с останалите. Те са работили под пълен секрет и заради това са можели да експериментират върху хора.

— Искаш да кажеш, че съм клонинг?

— Друго обяснение няма. Съжалявам, Стив. Непрекъснато те смазвам с новините си. Добре че имаш чудесни родители.

— Така е. А какъв е този Уейн?

— Тръпки те побиват от него. Има една картина, на която е нарисувал Салайна Джоунс, разпъната гола на кръст. Нямах търпение да се махна от апартамента му.

Стив замълча. Единият от моите клонинги е убиец, другият е садист, а хипотетичният четвърти — изнасилвач. Къде оставам аз?

Джийни отново се обади:

— Хипотезата с клонирането обяснява защо имате различни рождени дати. Ембрионите са били пазени в лабораторията различен период от време, преди да се имплантират в утробата на поредната жена.

Защо това се случва с мен? Не можеше ли да се случи на някой друг?

— Викат полета ми. Трябва да тръгвам.

— Искам да те видя. Ще дойда до Балтимор.

— Добре, чао.

Стив затвори.

— Разбра ли каква е работата? — попита той майка си.

— Да. Той изглежда точно като теб, но има алиби, затова тя мисли, че сте четирима и че сте клонинги.

— Ако сме клонинги, аз трябва да съм точно като тях.

— Не, ти си различен, защото си мой.

— Но не съм. — Видя болката, свила чертите на майчиното лице, но него също го болеше. — Аз съм дете на двама съвършено чужди хора, подбрани от учените, работещи за „Дженетико“. Това е целият ми род.

— Ти трябва да си различен от другите, ти се държиш различно.

— Да, обаче това доказва ли, че природата ми е различна от тяхната? Или просто доказва, че съм се научил да я крия като опитомено животно? Ти ли си ме направила такъв? Или „Дженетико“?

— Не знам, синко — отвърна майка му. — Просто не знам.