Камила Лекберг
Немското дете (114)

Аксел приготвяше багажа си с военна прецизност. Годините пътуване го бяха научили на това. Нищо не се оставяше на случайността. Чифт небрежно сгънати панталони означаваха, че ще трябва да ги глади мъчително върху малката хотелска дъска за гладене. Недобре затворена капачка на паста за зъби можеше да доведе до още по-катастрофални последици под формата на спешна необходимост от пране. Така че той извънредно грижливо подреждаше всичко в големия куфар.

Седна на леглото. Това бе неговата стая в годините му на подрастващ, но впоследствие бе решил да смени обзавеждането й. Моделите на самолети и комиксите нямаха място в стаята на възрастен човек. Питаше се ще се върне ли някога тук. Трудно му бе да обитава къщата през последните няколко седмици. В същото време бе изглеждало необходимо.

Стана и се отправи към стаята на Ерик през няколко врати по дългия коридор. Усмихна се, когато влезе и седна на леглото на брат си. Стаята беше пълна с книги. Естествено. Не само библиотечните рафтове бяха претъпкани, имаше цели купчини на пода, много със залепени върху кориците им листчета. На Ерик никога не му омръзнаха неговите книги, неговите факти, дати и солидната реалност, която му предлагаха. В този смисъл за Ерик нещата бяха по-лесни. Реалността можеше да бъде възприета в черно-бяло. Без сиви зони, без политическо извъртане, без моралните дилеми, които изпълваха ежедневието в света на Аксел. Само конкретни факти. Битката при Хейстингс е била през 1066 година. Наполеон е умрял през 1821 година. Германия е капитулирала на 5 май 1945 година. Аксел взе книгата, забравена върху леглото на Ерик. Дебел том за възстановяването на Германия след войната. Аксел я остави обратно на леглото. Знаеше всичко по тази тема. Животът му през последните шейсет години се бе въртял около войната и последствията от нея. Но най-вече се бе въртял около него самия. Ерик си бе давал сметка за това. Беше посочил недостатъците в живота на Аксел и в своя собствен. Излагаше ги като сухи факти. Наглед без никаква емоция. Ала Аксел познаваше добре своя брат и беше наясно, че зад фактите имаше такива дълбоки чувства, каквито повечето хора, които познаваше, никога не биха могли да изпитват.

Избърса сълзата, потекла по бузата му. Тук, в стаята на Ерик, нещата внезапно не бяха тъй кристално ясни, както на него му се искаше. Аксел бе изградил целия си живот върху отсъствието на двусмислици, на основата на правилно и грешно. Бе се представял като човека, който може да каже към кой от двата лагера принадлежат хората. Ала Ерик бе онзи, който в спокойния си малък свят на книгите знаеше всичко за правилното и грешното. Някъде дълбоко в себе си Аксел винаги го бе осъзнавал. Ясно му беше, че опитите да се изтръгнат от сивата зона между доброто и злото ще струват по-скъпо на брат му, отколкото на него.

Ала Ерик се бе борил упорито. Шейсет години бе гледал как Аксел идва и си отива, чувал го бе да говори за усилията, които полага в служба на доброто. Позволил му бе да изгради за себе си образ на човек, който принася всичко пред храма на правосъдието. Мълчаливо го наблюдаваше и слушаше. Гледаше го с добрите си очи зад стъклата на очилата и го оставяше да се заблуждава. Ала дълбоко в себе си Аксел винаги бе знаел, че лъже себе си, не Ерик.

И сега трябваше да продължи да живее в лъжа. Да се върне на работа. Да се залови отново с трудоемкото преследване, което трябваше да продължи. Не можеше да укроти темпото, защото скоро щеше да е твърде късно, скоро нямаше да остане никой, който да помни, и никой, който да бъде наказван. Скоро само историческите книги щяха да бъдат свидетелство за случилото се.

Аксел се изправи и огледа стаята още веднъж, преди да се върне в спалнята си. Имаше да прибира още багаж.