Камила Лекберг
Немското дете (67)

Още от антрето миришеше вкусно. Изпълнен с приятно очакване, Мелберг влезе в кухнята. Рита му бе позвънила малко преди единайсет часа да го попита дали иска да дойде на обяд, тъй като Сеньорита изявила желание да поиграе с Ернст. Не я бе попитал как точно кучето й бе комуникирало това желание. Някои неща просто трябваше да бъдат приемани като манна небесна.

— Здрасти. — Йохана беше застанала до Рита и й помагаше да кълца зеленчуци. Вярно, това й струваше известно усилие, тъй като коремът й я принуждаваше да стои на известно разстояние от плота.

— Здравейте. Тук ухае чудесно — заяви Мелберг и подуши въздуха.

— Готвим „чили кон карне“ — обясни Рита и се приближи до него, за да го целуне по бузата.

Мелберг устоя на импулса да повдигне ръка и да докосне мястото, където се бяха допрели устните й. Вместо това седна до масата, сервирана за четирима.

— И някой друг ли ще ни прави компания? — попита той Рита.

— Половинката ми ще се прибере за обяд — обясни Йохана и разтърка гърба си.

— Не е ли по-добре да седнеш? — предложи Мелберг и й издърпа стол. — Сигурно е трудно да носиш цялата тази тежест.

Йохана прие и седна до него, като дишаше тежко.

— Да, не можеш да си представиш. Но да се надяваме, че няма да е задълго. Много ще съм радостна да се отърва от това. — Тя прекара ръка по корема си и попита Мелберг: — Искаш ли да пипнеш?

— А може ли? — глуповато попита той.

Бе открил съществуването на сина си чак когато Симон вече беше тийнейджър, така че тази част от бащинството беше загадка за него.

— Ето, бебето рита.

Йохана хвана ръката му и я постави от лявата страна на корема си.

Мелберг подскочи леко, когато усети силен ритник срещу дланта си.

— О, мили боже. Това е удивително. Не боли ли?

Той се втренчи в корема й, докато продължаваше да усеща солидни ритници отвътре.

— Чак да боли, не. Понякога изпитвам известен дискомфорт, когато се опитвам да спя. Според половинката ми бебето ще стане футболист.

— Склонен съм да се съглася с него — кимна Мелберг, на когото не му се искаше да отстрани ръката си.

Усещането пораждаше у него странни чувства, които не успяваше да определи. Копнеж, възхищение, горчивина… Не беше съвсем сигурен.

— Баща му има ли талант за футбол, който бебето би могло да наследи? — попита той със смях.

За негова изненада въпросът бе посрещнат с мълчание. Той вдигна поглед и видя смутеното изражение на Рита.

— Но, Бертил, не знаеш ли, че…

В този момент външната врата се отвори.

— Колко хубаво мирише, мамо — чу се от антрето. — Какво готвиш? Специалното си чили…

В кухнята влезе Паула и смайването й бе по-голямо дори от това на Мелберг.

— Паула?

— Шефе?

В съзнанието на Мелберг запрепускаха мисли, докато нещата не се подредиха по местата си. Паула се беше преселила тук с майка си. Рита се бе преместила наскоро в града. Имаха съвършено еднакви очи. Само едно нещо не му беше съвсем…

— Виждам, че се познаваш с половинката ми — каза Паула и обгърна с ръка раменете на Йохана.

Взря се в Мелберг в очакване да види реакцията му. Предизвикваше го да изрече погрешната реплика, да предприеме погрешното действие.

С крайчеца на окото си Рита го наблюдаваше напрегнато. В едната си ръка държеше дървена лъжица, но беше престанала да бърка яденето, тъй като също очакваше реакцията му. Хиляди мисли запрепускаха в главата на Мелберг. Хиляди предразсъдъци. Хиляди неща, изричани от него през годините, които не можеха да се нарекат особено мъдри. Ала внезапно осъзна, че това беше моментът в живота му, когато трябва да изрече правилните думи, да извърши правилното действие. Залогът бе твърде голям и под фиксиращия го поглед на тъмните очи на Рита той каза спокойно:

— Не знаех, че ти предстои да станеш майка. И то толкова скоро. Е, имам повод да те поздравя. А Йохана беше толкова любезна, че ми позволи да опипам дивото зверче вътре. Склонен съм да се съглася с теорията ти, че тя ще роди един бъдещ футболист.

Паула остана неподвижна още няколко секунди с ръка през раменете на Йохана и очи, приковани в неговите, като се опитваше да прецени дали в казаното от него имаше сарказъм. После се отпусна и се усмихна.

— Удивително е да усещаш всичкото това ритане, нали?

В цялата стая нахлу атмосфера на облекчение.

Рита, която се залови отново да бърка чилито, каза със смях:

— Това е нищо в сравнение с твоите ритници, Паула. Помня как баща ти се шегуваше, че си се опитвала да откриеш друг изход освен обичайния.

Паула целуна Йохана по бузата и седна до масата. Не можеше да скрие факта, че се взира в Мелберг със смайване. Той на свой ред се чувстваше извънредно доволен от себе си. Още смяташе, че е странно две жени да живеят заедно, а фактът, че едната от тях е бременна, беше особено озадачаващ. Рано или късно щеше да е принуден да удовлетвори любопитството си по този въпрос. И все пак беше изрекъл правилните думи. За своя огромна изненада установи, че е напълно искрен.

Рита постави тенджерата с чили на масата и ги подкани да си сервират. Погледът, който отправи към Мелберг, беше финалното доказателство, че се е справил добре.

А той още усещаше кожата на издутия корем на Йохана върху дланта си и ритащото краче на бебето.