Камила Лекберг
Немското дете (61)

— Добре, какво открихме дотук?

Мелберг протегна крака с гримаса. Изненадан беше, че схващането и болките, причинени от раздвижването, можеха да траят тъй дълго. При тази скорост щяха да преминат тъкмо преди следващото изтезание над тялото му на курса по салса в петък. Но колкото и да бе странно, тази идея не го плашеше, както бе очаквал. Имаше нещо в комбинацията от завладяващата музика, близостта на тялото на Рита и факта, че след танците миналата седмица краката му бяха започнали да откриват правилните стъпки. Не, не възнамеряваше скоро да се отказва. Ако имаше някой с потенциал да се превърне в краля на салсата в Танумсхеде, това беше той.

— Прощавай, какво каза? — стреснато попита Мелберг.

Съвсем бе пропуснал репликата на Паула, потънал в мечтите си за латиноритми.

— Както обобщи Паула, успяхме да стесним времевата рамка, когато може да е убит Ерик Франкел — поясни Йоста. — Бил е със своята… приятелка, или както там се наричат хората в тази възрастова група, на петнайсети юни. Сложил е край на връзката им, бил е откровено пиян, което според нея било извънредно необичайно.

— А чистачката отишла в къщата на седемнайсети юни, но не могла да влезе — добави Мартин. — Това не означава непременно, че е бил мъртъв вече, но все пак е доста ясна индикация, че може и да е бил. Никога преди не й се било случвало да не може да влезе в къщата. Ако братята не били у дома, винаги й оставяли ключ.

— Добре, хубаво, за момента ще приемем, че Ерик е умрял между петнайсети и седемнайсети юни. Питайте брат му дали е бил вкъщи, или вече е бил заминал за Париж. — Мелберг се наведе да почеше Ернст зад ушите. Кучето лежеше под кухненската маса, настанено както обикновено върху обувките му.

— Но мислите ли наистина, че Аксел Франкел би могъл да има нещо общо с…? — Паула млъкна по средата на изречението, като видя сърдитото изражение на Мелберг.

— За момента не мисля нищо. Но и ти като мен знаеш, че повечето убийства се извършват от член на семейството. Така че нека поразтърсим брата. Разбрано?

Тя кимна. Един път и Мелберг да е прав. Тя не биваше да позволява фактът, че Аксел Франкел й бе станал толкова симпатичен, да възпрепятства работата, която бе длъжна да върши.

— Ами момчетата, които са влезли в къщата? От тях получихме ли някакви насоки за разследване? — Мелберг огледа колегите си, насядали около масата.

Всички се обърнаха към Йоста. Той се размърда нервно на стола си.

— Ъъ… ами… да и не. Взех отпечатъци от обувките и пръстите на едното момче, Адам, но нямах време да… разговарям с другото.

Мелберг се ококори.

— Разполагаше с няколко дни да се погрижиш за тази проста задача и… цитирам, не си имал време за нея? Правилно ли съм разбрал?

Йоста кимна с угнетен вид.

— Ъъ, да… правилно. Но ще се заема с това днес. — Спечели си нов остър поглед от Мелберг. — Веднага, незабавно — допълни Йоста, забил поглед надолу.

— Ами припкай тогава — отсече Мелберг и насочи вниманието си към Мартин и Паула. — Нещо друго? Как вървят нещата с онзи Рингхолм? Има ли нещо там? Аз лично мисля, че това е по-обещаваща следа и трябва да обърнем нагоре с краката тая група „Приятели на Швеция“, или както там се наричат.

— Разговаряхме с Франс в апартамента му, но не научихме нещо повече, за да продължим в тази посока. Според него имало някои елементи в организацията, които изпращали заплашителни писма на Франкел, но той се опитал да се намеси и да защити Ерик заради някогашното им приятелство.

— Ами тези „елементи“? — Мелберг изобрази с пръсти кавички във въздуха. — С тях разговаряхме ли?

— Не още — отвърна спокойно Мартин. — Но са в дневния ред за днес.

— Добре, добре — рече Мелберг и се опита да отмести Ернст от себе си, защото стъпалата му започваха да изтръпват.

Единственият резултат бе, че Ернст издаде звучна пръдня и се настани още по-удобно върху краката на временния си стопанин.

— Хубаво, тогава остава само още едно нещо за обсъждане. И то е фактът, че това управление не е детска забавачка! Ясно ли е?!

Той се втренчи в Аника, която мълчаливо водеше бележки по време на срещата. Тя отвърна на погледа му над рамките на очилата си за четене. След дълга пауза Мелберг се поразшава разколебан, като се чудеше дали не е прекалил със суровия тон.

Тогава тя каза:

— Върших си работата, макар и да погледах Мая за известно време вчера, така че няма какво да се тревожиш по този въпрос, Бертил.

Проведе се безмълвна борба за надмощие, като Аника спокойно посрещаше взора на Мелберг. Накрая той отмести поглед и измърмори:

— Хубаво де, ти си знаеш най-добре…

— Освен това благодарение на обстоятелството, че Патрик се отби, си дадохме сметка, че сме забравили да проверим банковите сметки на Ерик — допълни Паула и смигна на Аника, за да й засвидетелства подкрепа.

— Сигурен съм, че щяхме да се сетим рано или късно… но се получи рано вместо късно — вметна Йоста и погледна Аника, преди да сведе очи и да се върне към изучаване на повърхността на масата.

— Добре, но аз мислех, че той е в отпуск по бащинство — рече нацупено Мелберг, вече наясно, че е изгубил битката. — Но така да е, поне вече имаме нещо, над което да работим.

Всички се изправиха и поставиха чашите си за кафе в миялната.

В този момент телефонът иззвъня.