Камила Лекберг
Немското дете (131)

— Здравей, Карин е. Дали би могъл да дойдеш да ми помогнеш за нещо? Лейф замина тази сутрин, а в мазето от тръбите шурти вода.

— Ами, аз не съм специалист — колебливо продума Патрик. — Но мога да дойда и да погледна колко е зле работата. В най-лошия случай ще извикаме водопроводчик.

— Чудесно — отвърна тя с облекчение. — Доведи Мая, ако искаш. Ще си поиграят с Луде.

— Добре. Ерика работи, така че ще е хубаво да мога да взема Мая със себе си — каза той и обеща да побърза колкото е възможно.

Петнайсет минути по-късно, когато спираше пред дома на Карин и Лейф в Сумпан, трябваше да си признае, че изпита странно усещане да види къщата, където бившата му съпруга живее с мъжа, чийто гол задник понякога виждаше в ума си. Беше ги спипал в момент на прелюбодеяние, а такова нещо не се забравяше лесно.

Карин отвори вратата с Луде на ръце, преди Патрик още да е позвънил.

— Заповядайте — каза тя и се отдръпна, та той и Мая да влязат.

— Спасителният отряд е тук — обяви шеговито той и пусна Мая на пода.

Същото бе сторено и с Луде, който веднага я улови за ръката и я поведе по коридора към своята стая.

— Тук долу е — каза Карин и отвори врата, водеща към стълбите за мазето.

— Безопасно ли е да ги оставим? — попита притеснено Патрик и се извърна да погледне към стаята на Луде.

— Поне няколко минути ще са ангажирани, няма проблем — отвърна Карин и махна с ръка на Патрик да я последва долу.

Като слязоха, му посочи тръба на тавана със загрижено изражение на лицето. Патрик се приближи да я огледа и реши, че не е толкова страшно.

— Хм… Мисля, че е преувеличено да се каже, че водата шурти. По-скоро ми прилича на конденз. — Той посочи към няколкото капчици вода отгоре на тръбата.

— О, това е добре. Така се разтревожих, като видях, че е мокра — рече Карин и въздъхна с облекчение. — Много мило от твоя страна, че дойде. Дали мога да ти се отблагодаря, като ти предложа едно кафе? Или трябва да се прибираш у дома?

Тя му отправи въпросителен поглед, докато се изкачваха обратно по стълбите.

— Нямаме някакъв строг график. Ще пия едно кафе с удоволствие.

Малко по-късно седяха в кухнята и похапваха от бисквитите, които Карин бе сложила на масата.

— Не очакваше домашни бисквити, нали? — подхвърли тя усмихната.

Той си взе една от купените овесени бисквити и поклати глава със смях.

— Не, печивата никога не са ти били силна страна. И изобщо готвенето като цяло, откровено казано.

— Хей, как можа да го кажеш? — възкликна обидено Карин. — Не може да е било чак толкова зле. Поне месното ми руло харесваше навремето.

Патрик се усмихна закачливо и поклати ръка, за да покаже, че е било „горе-долу“.

— Хвалех го само защото ти толкова се гордееше с него. Но винаги съм се чудил дали да не продам рецептата на националната гвардия, че да го използват като гюлета за оръдията си.

— О, я престани — смъмри го Карин. — Вече прекаляваш! — После се разсмя. — Всъщност си прав. Готвенето наистина не ми е силата. Което Лейф си умира да ми изтъква. От друга страна, той май си мисли, че за нищо не ме бива кой знае колко. — Гласът й пресекна и очите й се напълниха със сълзи.

Патрик импулсивно постави ръка върху нейната.

— Толкова зле ли са нещата?

Тя кимна и избърса сълзите си със салфетка.

— Договорихме се да се разделим. Имахме ужасен скандал през уикенда и си дадохме сметка, че нещата просто не вървят. Така че този път той си тръгна завинаги и няма да се върне.

— Много съжалявам — каза Патрик и задържа ръката си върху нейната.

— Знаеш ли от кое ме боли най-много? — промълви тя. — От факта, че той всъщност не ми липсва. Всичко това бе една огромна грешка.

Гласът й отново пресекна и в стомаха на Патрик се загнезди неловко усещане при мисълта за посоката, в която бе тръгнал разговорът.

— Нещата между мен и теб бяха толкова хубави. Нали? Само да не бях такава проклета глупачка.

Тя захлипа в салфетката и стисна ръката на Патрик. Сега и да искаше, нямаше как да я дръпне, макар да знаеше, че трябва.

— Знам, че си продължил с живота си. Знам, че имаш Ерика. Но това между нас беше специално. Нали? Няма ли шанс… ти и аз да… — Тя не можа да довърши изречението, само стисна ръката му по-силно с нескрита молба.

Патрик преглътна, но после изрече спокойно:

— Аз обичам Ерика. Това е първото, което трябва да знаеш. И второ, представата ти за нашия брак е фантазия, която си изградила поради факта, че с Лейф не се разбирате. Имахме добри отношения, но не бяха нещо специално. Именно затова нещата свършиха по този начин. Беше само въпрос на време. — Патрик я погледна в очите. — И сама ще го осъзнаеш, ако се замислиш. Останахме женени главно защото беше удобно, не от любов. Така че в известен смисъл ти направи услуга и на двама ни, макар, естествено, да ми се иска да не бе приключило по този начин. Но в момента заблуждаваш сама себе си. Разбираш ли ме?

Карин отново заплака, най-вече защото изпитваше такова голямо унижение. На Патрик му беше ясно и затова се премести на стола до нея, прегърна я, опря главата й на рамото си и взе да я гали по косата.

— Шш… — промърмори. — Хайде, успокой се… нещата ще се подредят…

— Как може да си толкова… Когато аз… Държах се като последна глупачка — избъбри Карин засрамена и се опита да се извърне.

Но Патрик продължи да милва косата й.

— Няма от какво да се срамуваш — каза той. — Разстроена си и в момента не мислиш ясно. Но знаеш, че съм прав. — Взе своята салфетка и избърса сълзите от пламналите й бузи. — Искаш ли да си вървя, или да си допием кафето? — попита я.

Тя се поколеба за миг, после се отпусна.

— Стига да можем да пренебрегнем факта, че ти се хвърлих на врата — изрече спокойно, — бих искала да останеш още малко.

— Добре тогава — каза Патрик и се върна на стола срещу нея. — Имам памет на златна рибка, така че след десет секунди ще помня само тези вкусни, купени от магазина бисквити — заяви той и се почерпи с още една.

— Какво пише Ерика в момента? — попита Карин в отчаяно усилие да промени темата.

— Би трябвало да работи по нова книга, но е ангажирана емоционално с едно проучване на миналото на майка си — отвърна Патрик, също благодарен да заговорят за друго.

— Как така се е заинтересувала от това? — попита Карин искрено любопитна и си взе бисквита.

Патрик й разправи за откритото в раклата на тавана и как Ерика бе установила връзката му с убийствата, за които говореше целия град.

— Най-много я изнервя това, че откри само дневниците на майка си до 1944 година. Или Елси внезапно е решила да спре да пише, или има купчина сини тетрадки, складирани някъде, но не в нашата къща — заключи Патрик.

Карин трепна.

— Как каза, че изглеждали тези дневници?

Патрик се намръщи озадачено.

— Тънки сини тетрадки, подобни на училищните. Защо?

— Защото в такъв случай мисля, че знам къде са — отвърна Карин.