Донко Найденов
Законите на злото (12)

12

Джордж Филипс обядваше пържени картофи с яйца в ресторант „The Lemon Garden“, когато телефонът му иззвъня с грубоватата мелодия от песен на „Сепултура“. Извади го от джоба и видя, че го търси непознат номер. Той прие повикването:

— Да, моля.

— Добър ден. Обажда се шериф Адолф Грубер от полицията в Старбург.

— Слушам.

— Ще трябва да ви попитам как се казвате? И по-точно, дали вие сте Джордж Филипс?

— От къде на къде ще ви давам лична информация? Първо кажете за какво става дума и ще реша какво да ви казвам.

— Добре тогава. Познавате ли момиче на име Барбара Киара?

— Да, познавам я.

— Тази сутрин Барбара Киара бе намерена мъртва на дъното на езерото. Била е увита в найлонов чувал, по тялото и има следи от насилие, а на главата — голям белег от удар с остър предмет. Най-вероятно се касае за убийство.

Джордж Филипс щеше да повърне, но в последния момент успя да преглътне идващата от вътрешността на тялото му храна.

— Чувате ли ме, господин Филипс?

— Да, да — измънка Джордж.

— Добре ли сте?

— Мисля, че да.

— Говорили ли сте наскоро с Барбара Киара?

— Не… всъщност да. Обадих й се веднага щом пристигнах в Старбург, преди няколко дена.

— Вие сте бил в Старбург, така ли?

— Точно така.

— И сте й се обадил на двадесет и седми, в седем сутринта, нали?

— Да.

— Вие сте последният човек, с когото тя е разговаряла по телефона. Предполага се, че малко след обаждането ви е станало убийството.

Джордж мълчеше. Всичко се бе развило толкова неочаквано, че единственото, за което мислеше в тези тягостни секунди, бе предсказанието на Сатаната.

— Вие ли сте Джордж Филипс? Поне на това име се води SIM-картата ви.

— Аз съм Джордж Филипс.

— Къде се намирате сега?

— В Детройт. Живея тук. Със семейството ми напуснахме Старбург преди петнадесет години.

— Кога ще можете да дойдете в Старбург? Искам да ви разпитам за убийството. Ако е нужно, ще ви изпратя призовка по пощата.

— Призовка ли? Ами… не, няма проблем. Мисля, че утре вечерта ще бъда при Вас.

— Чудесно, господин Филипс. Не зная дали сте наясно, но вие сте единственият заподозрян.

— Моооля?

— Освен с факта, че Барбара е разговаряла с вас, не разполагаме с нито една друга улика, която да ни поведе към разрешаването на загадката.

— Аха… — изсумтя Джордж.

— Лек ден, господин Филипс.

— Благодаря, подобно.

 

 

Час по-късно, вече излязъл от първоначалното вцепенение. Джордж забързано караше колелото, поставил кашона с пиците на предния багажник. Лицето му беше изкривено от злоба, очите му изгаряха от ярост, а зъбите му бяха стиснати като на свиреп хищник, търсещ плячката си. Тя е мъртва! О, Велики Сатана — тя е мъртва! Барбара, неговата любов, красивото, умно русокосо момиче, с което бе свързан завинаги, бе убито и захвърлено в езерото. Обезобразено.

Той бе и единственият заподозрян. Какво значение имаше? Бе вкарал злото в нея и тя е предизвикала убиеца си. Разбира се, всичко се връзваше — навярно Барбара е била при някой мухльо, когато Джордж й е звъннал. Тогава тя се е скарала с оня, като е изкарала на показ част от злата си страна и глупакът я е убил. Абсолютно недостойна смърт за воин на Сатаната, абсолютно недостойна постъпка и от страна на някакъв нещастник, по всяка вероятност поддръжник на „доброто“.

Джордж Филипс знаеше, че трябва да отмъсти. И не само заради честта на Сатаната — това несъмнено означаваше, че ще се издигне в йерархията на Ордена.

Спря на едно кръстовище и заедно с наредените автомобили изчака да дойде зелената светлина. След това отново завъртя педалите на велосипеда.

Спомни си още един велик цитат от „Библията на Сатаната“, където се споменаваше за разликите между доброто и злото:

Отмъщението е едно велико дело, то е най-правилната постъпка. В света на доброто отмъщението е унизително: „Ако те ударят по едната буза, обърни и другата“ или „Отвръщай на лошото с добро“ — са част от правилата на праведните християни. И какво се постига, когато отвърнеш на лошото с хубаво? Единствено и само унижения, наслагване на повече и повече отрицателна енергия. Светът не е толкова красив, колкото изглежда на пръв поглед. Затова отмъщението трябва да бъде брутално, безскрупулно! „Ако някои ти извади едното око, извади му двете“, „Унищожи онези, които биха могли да те унищожат, за да останеш чист!“ — са истинските закони на природата. Защото на тази земя всичко е борба за оцеляване — по-силните гонят, за да си набавят облагите, а по-слабите бягат, за да се спасят. Тук няма доброта — тя е отхвърлена още при самото раждане на индивида.

Църковните закони, спекулирайки с името на Бог, непрекъснато насаждат добротата в разума на хората. С нея обаче самите хора стават податливи на тяхната пропаганда, респективно — слаби и все по-неподготвени да се противопоставят на земните катаклизми. „Злото“, начело със Сатаната, всъщност е понятие, измислено от „божиите служители“, е което би трябвало да се разбира противоположният полюс на тази доброта. Подражателите на Сатаната безропотно се бяха съгласили с него. А в действителност това същото „зло“ бе символ на природата, на същността на света, на борбата за оцеляване! Слабите ТРЯБВА да бъдат убивани, защото е нужно да се възцарят СИЛНИТЕ! И силните ТРЯБВА да стават още по-силни! Чрез смъртта душите се отървават от хилавите си телесни обвивки, за да търсят по-здрави такива в другия си живот. Ала при възкресяването душата вече е почерпила енергия от другия свят и дава много по-голяма сила на съживеното тяло. То е като съня, само че в много по-големи мащаби.

Мъртвият и живият свят трябва да се обединят. Еволюцията и развитието трябва да вървят ръка за ръка. Тайните на живота и на смъртта трябва да излязат наяве. Защото душите са ВЕЧНИ!

Джордж се гордееше с познаването на тази книга, от която извираше необхватна мъдрост, сякаш побрала целия свят. Той щеше да отвърне на лошото със зло, да използва цялата си сила, за да го стори в истинските му стойности — такива, каквито е необходимо да бъдат. Щеше да извика на помощ всички от Ордена в Детройт, дори и от други близки големи градове, да потърси за подкрепа и самия Сатана.

За да направи нещо наистина велико!

 

 

Тук, в Америка, членовете на „Орден на ренесансовите сатанисти“ все още не бяха постигнали нищо, с което да бъдат запомнени и да бъдат вписани в „Библията на Сатаната“. Вярно, този разкол имаше твърде малко последователи в „Страната на неограничените възможности“, но за сметка на това, на световната историческа сцена, именно той бе големият враг на църквата в Европа. В миналото християните, най-вече от малките населени места, изпитвали панически страх, щом чуят за Ордена, евакуирали се за кратко време, ако разберат, че прииждат сатанистите. Може би на обикновения читател ще прозвучи странно, но „Орден на ренесансовите сатанисти“ има голяма вина за създаването на Инквизицията, най-черната страница от историята на католицизма — според някои документи именно чрез смърт от изгаряне на жертвите се правели най-зверските ритуали за възкресяване на мъртъвци.

През деветнадесети век настъпило разделение на християнската църква и навлезли много други религии в Стария континент. Тогава, по някаква неизвестна причина, популярността на ренесансовите сатанисти намаляла значително и те започнали да се заселват предимно в изолирани общности, в отдалечени и забравени краища.

Но през двадесети век някои от сборищата в Европа постигнали твърде големи успехи, за които обикновените хора нямали информация.

Може би на първо място било странното изчезване на 4280-те жители на австрийския град Клоцмер. През злополучната нощ на 26-ти срещу 27-ми октомври. 1918 година, тези хора сякаш се изпарили и градът напълно опустял. В следващите дни роднините на изчезналите се вдигнали на бунт, но само след една седмица той бил потушен и в бъдеще повече не се споменавало за този град. Джордж знаеше, че изчезването на хората е дело на братята от „Орден на ренесансовите сатанисти“, сборището на които се намирало в неголям средновековен замък, разположен на хълма над градчето. А прикриването на събитието, както обикновено, било дело на военните организации, които не допускаш изтичане на информация, свързана с този култ. Джордж нямаше представа как точно е станало обезлюдявано го на Клоцмер, нямаше титлата, с която да заслужи подобни познания. Но на всички бе известен фактът, че Гьотлиб Трюнтбауер, тогавашният „Главен хемир“ на сборището в Клоцмер, е повишен във „Вагур“ — най-висшия чин на Ордена. Две години по-късно същият този човек бил убит при тайни военни действия край Виена.

На второ място се нареждаше офанзивата в металургичния завод край Ерзурум. Източна Турция. В този, тогава слаборазвит, район през май 1976 година, посред бял ден изчезнали всичките 833 работници. Случаят бил отразен само в два вестника един ден след събитието, после всичко потънало в забрава. Но малцина хора знаели, че на няколко километра южно от завода се издигала стара крепост, обитавана от членове на „Орден на ренесансовите сатанисти“.

Орденът е виновен и за странното изгубване на екипажа на кораба „Мария Селеста“ — може би единствения случай, за който обществеността научи, макар и след години. Все пак хората и до днес не знаят, че трима от моряците са били ренесансови сатанисти.

Разбира се, „Орден на ренесансовите сатанисти“ е опустошил множество селца, довеждайки ги дотам, че те изключително западнали, почти обезлюдени и труднодостъпни. Такива са Бриона в Словакия, Николаевка в Русия, Бжиженек в Полша, Кросин в Норвегия, Карстфур в България, Токсехо в Андалусия, Испания и т.н.

Ала в Съединените американски щати най-близката до Сатаната организация все още не бе показала зъби. Вероятно пасивността й се дължеше на факта, че разколът твърде отскоро се ширеше по тези земи — от 1963 година.

Джордж Филипс разбираше, че сега е моментът да стане първият американец, член на Ордена, организирал зловещо и запомнящо се събитие. Защото, освен почитане на дяволските празници и извършването на ритуали за вкарване на злото, никой от сатанистите не бе сторил сериозно дело. Да, през нощта Джордж щеше да извади от куфара си „Библията на Сатаната“ и да я прочете от край до край. Едва тогава щеше да се появи на разпита.