Донко Найденов
Законите на злото (8)

8

— Тая глупачка! — каза на глас Джордж, докато гледаше светлия екран на телефона си. Прекалено тъпо беше станало всичко.

Преди малко отново бе получил просветление за нещастие. НЕЩО ЛОШО СЕ СЛУЧВА, му бе прошепнал гласът на Сатаната!

Да, лошото се случи: Барбара Киара не дойде. Не дойде, въпреки че Джордж й се обади и тя му обеща. Дори му каза: „Добре, скъпи, идвам след двадесет минути“. И нищо. Нямаше я след двадесет минути, нямаше я и след четиридесет. Тогава Джордж й позвъни отново и… тя му затвори. След това телефонът й сигнализираше, че е извън обхват.

Ах, тая малка кучка! Как можа да го прецака така грубо, нали двамата бяха „свързани“?

После отново я набра, но телефонът й и този път беше извън обхват.

Защо си е изключила проклетия телефон, запита се той. Нали бе дошъл специално заради нея?

НЕЩО ЛОШО СЕ СЛУЧВА! Какво ли значеше това?

Джордж трябваше да се сети кога получи неведомия сигнал. Защото в онзи времеви момент изненадата за него бе толкова голяма, че той за секунди забрави всичко около себе си, но след като мозъкът му възвърна обичайната си възможност да разсъждава трезво, сигналът сякаш отлетя нейде далеч.

Обмисляйки създалата се ситуация. Джордж вече беше сигурен в едно — провидението дойде някъде в промеждутъка между първото и второто обаждане. Да не би с Барбара да е станало нещо, помисли си той? Да не я е блъснала кола, докато е тичала към неговия дом? Може пък да е претърпяла битов инцидент.

Ако не беше този проклет вътрешен глас. Джордж щеше да приеме нейната постъпка като поредния й тъп номер. Барбара бе изключително красива, той я харесваше истински (и може би обичаше), жадуваше за нея. В интерес на истината обаче тя беше отвеяно момиче. И тази сутрин вятърът я е отнесъл някъде далеч. Вярно, законите на злото донякъде подстрекават подобни постъпки, тъй като те са показателни за индивидуалността на личността. Но все пак обещанието си е обещание, несериозността е проява на слаб характер и на подчертана глупост. А тези неща не са част от злото. В никакъв случай.

НЕЩО ЛОШО СЕ СЛУЧВА!

Той отново чу думите, появили се изненадващо в главата му. О, Велики Господарю, значи наистина се случва нещо лошо. Но какво? Ако знаеше повече за провидението, той навярно би могъл да предотврати лошото събитие. Може пък Барбара да е била с някой глупак и когато той — Джордж — й се обади, оня да се е вбесил и да й е сторил нещо.

Не, не, не може да бъде. Барбара в момента се чувства добре и сега се шляе с друго момче или приятелка, или още спи заради прекараната бурна пиянска нощ на вчерашно парти. Възможно е по-късно да се сети за него и да го потърси.

А ако не се сети?

Тогава — да го духа! Той повече никога няма да я потърси. И тя, след време, няма как да не си спомни, че е имала ангажимент към Джордж Филипс, понеже двамата са СВЪРЗАНИ, така че…

 

 

Мисълта изникна мълниеносно!

Джордж стана, побягна към изхода и излезе от къщата си в „Броуди“. На изток небето изсветляваше и добиваше оранжеви краски, които предизвестяваха, че слънце го скоро ще изгрее. Той мина на бегом по малките улички, обрамчени с дървета, и се озова на по-голяма и права улица — Ел-Ей стрийт. Рядко се разминаваше с хора. Скоро се показаха къщите на „Маклиток“-Джордж вече се движеше по тесни алеи, предназначени за пешеходци и велосипедисти, и след малко се озова пред двуетажния дом на семейство Киара.

През прозорците се виждаше, че лампите още светят, а по движещите се сенки зад прозорците предположи, че вътре има хора. Отпред нямаше никого, не се чуваха писъци и панически викове, не се събираше тълпа любопитни. Значи, ако наистина се е случило нещо с нея, щеше да е по маршрута между нейния дом и неговия. Не бе видял нищо необичайно по пътя, следователно нещото трябва да е станало около неговата къща.

Само че и там беше спокойно. Следователно, по всяка вероятност. Барбара е в жилището си и е добре.

Външната врата се отвори и отвътре излезе бащата на Барбара Джордж пристъпи към един от подрязаните храсти в двора и се скри зад короната му, сетне проследи Джон Киара с поглед. Човекът вървеше спокойно и по всичко личеше, че не е притеснен. Мина съвсем близо до Джордж, но не го видя, пое по пътечка между къщите и се изгуби от погледа му.

На проклетата кучка й нямаше нищо! Тя чисто и просто го бе прецакала.

 

 

Джордж Филипс си тръгна разочарован, с бавни, лениви стъпки. Глупавото момиче не заслужаваше неговото приятелство. Вярно, че той й се обади прекалено рано, но пък това въобще не я оневиняваше, защото обещанието си е обещание. Би могла просто да каже: „Не мога сега, Джорджи“ или „Може ли по-късно да се видим, защото…“. Наистина, често девойката, подобно на повечето такива на нейна възраст, гуляеше в петък вечер по нощните барове в Старбург или в някой друг град. И се прибираше към три или четири след полунощ… Възможно ли бе Барбара отново да е заспала след неговото обаждане?

Дори да е така, това изобщо не я правеше по-сериозна. Джордж не трябваше да вкарва сатанинските сили в нея. Тя не заслужаваше такъв велик приз.

От друга страна, какво ли означаваше „Нещо лошо се случва“? Може би не е ставало въпрос за Барбара, а за друг, например Мара — онази, дето вкара „злото“ в него. И въпреки че Джордж бе свързан и с нея, той не бе чувал нищо за тази млада жена повече от година. Имаше съвсем реална възможност Мара да се е отказала от Ордена и да е повикала екзорсист, който да е изгонил демоните. Но… без значение дали е така той не бе свързан с Мара, както — с Барбара! Защото той ИМАШЕ ЧУВСТВА към Барбара!

„А дали Барбара наистина си е била вкъщи?“

Този глас дойде от глъбините на подсъзнанието му. Възможно е и да не е била — тя беше толкова непредвидима невинаги казваше истината, ако не й бе угодна. Може да е била при някое момче и… — мисълта бе изникнала по-рано днес, но той не бе вникнат надълбоко в ядрото й. Тя беше разхайтена, перверзна, палава, жадна за секс въпреки крехката си възраст. Злото в организма й открехваше вратата на неистовата жажда за удоволствия. Барбара трябваше да прави секс, на Барбара й бе нужно да прави секс. Но дали отсрещният човек би разбрал нейния стремеж? Възможно бе онзи да е потенциален насилник — с други думи, злото да е част и от неговата същност, ала той да се отрича от него или да не то осъзнава. Зова е изключително опасно! Обаждането на Джордж може да е отключило неговата неопитомена, зловеща същност и той да е направил нещо много лошо.

О, Велики Господарю, дано не е истина!

„Всичко ще се разбере днес или утре“ — мислено си каза Джордж и премина обраслата с буренаци ливада пред къщата си. Сега трябваше да се наспи, защото бе уморен от нощното пътуване и от отрицателните емоции. А ако се бе случило нещо лошо, то рано или късно щеше да намери своето възмездие.

Джордж прекрачи прага и влезе в тъмния дом.