Донко Найденов
Законите на злото (16)

16

Лейтенант Саймън Кокс преглеждаше обстойно папките пред себе си, а по лицето му можеше да се съди, че е потънал в сериозен размисъл. Дълбоко в себе си той бе чувствителен човек, но полицейската му кариера го принуждаваше да потиска тази чувствителност, за да изглежда твърд и непоколебим. Когато шериф Адолф Грубер му връчи задачата да се заеме със случая „Барбара Киара“, той се съгласи без обмисляне, тъй като беше най-добрият специалист по разрешаване на загадъчни криминални случаи в Старбург. Когато видя подутото тяло на момичето, напъхано в чувал с камъни, Саймън Кокс запази самообладание, въпреки ударно връхлетелите го вълни на ярост и погнуса. Той веднага изпита силна омраза към извършителя и мислено се закле на всяка цена да го намери.

Саймън Кокс бе на четиридесет и пет години, разведен, с две деца — момиче и момче — живеещи с майка си в Солт Лейк Сити. Той обитаваше сам голяма двуетажна къща в Малък Бруклин и се бе отдал изцяло на кариерата си като следовател. Два пъти в годината виждаше децата си Лея и Кристофър и бившата си съпруга Мани — в единия случай по време на отпуската пътуваше до Юта, а в другия те го посещаваха, докато Мани бе в отпуск. В останалото време той не затормозяваше мозъка си с нищо друго, освен с работа. А там наистина бе добър — за разлика от другите двама млади следователи в отдела — лейтенантите Роджър и Гари Джоун — които не мислеха за друго, освен за секс, автомобили и пиячка.

Именно поради тази причина шериф Адолф Грубер даваше по-сериозните случаи на Саймън Кокс.

Той въздъхна и погледна към големия прозорец встрани от бюрото му. Гледката на далечните сини планини и близките хълмове с девствени гори винаги го успокояваше и подреждаше мислите му.

Кой и защо е убил Барбара Киара? Кой и защо през изминалата нощ е откраднал трупа й, а после го е върнал на мястото му? Дали убийството е било умишлено, или е неволна грешка? Дали е било планирано, или е възникнало съвсем спонтанно? Дали е дело на нормален човек, или на закоравял убиец?

По много показатели личеше, че извършителят е неопитен — наистина, вързаният чувал, продупчен на много места с нож и натъпкан с камъни, бе хитро измислен метод за укриване на трупа, но все пак деятелят не се бе сетил за някои основни детайли. Например че водата в организма може бавно да изкара на повърхността някои скрити запаси от кръв и по тоя начин да издаде местонахождението му. Също така — че всеки ден в това време на годината тук се гмуркат много водолази и рибари, и всеки нехарактерен за дъното предмет би предизвикал любопитство у тях (както всъщност се бе случило). А и възелът, макар и стегнат, бе вързан твърде нескопосано — вероятно убиецът е бързал да се отърве от трупа. И не на последно място — самата рана. Прорезът над дясното ухо бе дълбок и прав, със сигурност предизвикан от силен удар, а липсата на други белези бе повече от показателна, че става въпрос за случай на внезапен импулс.

От кръвната проба пък се разбра, че девойката е погълнала алкохол и поела опиати. Оттук следваше, че е напълно възможно извършителят също да е консумирал такива неща. Лошото бе, че Барбара за последно е била видяна в училище и според съучениците й, си е тръгнала сама.

Саймън Кокс беше притеснен и от още едно обстоятелство — идването на Джордж Филипс.

 

 

Като всеки добър следовател лейтенант Кокс бе проучил този единствен засега заподозрян и бе попаднал на някои доста смущаващи факти. Освен обаждането по телефона следователят имаше и други основания да предполага, че Джордж има вина за смъртта на клетото момиче. Вече се знаеше, че преди години е живял тук и сега от време на време посещава родния си дом. Сред познатите си младият мъж бе известен като странен човек. Майка му бе починала преди три години от инфаркт, а баща му бе инвалид и имаше проблеми с алкохола. Филипс следваше в Детройтския технически университет, но рядко се явяваше на изпитите. Работеше като разносвач на пици или вестници и бе нает по договор с променливо работно време. Според думите на една от съседките му в Старбург Джордж често се карал с баща си, когато и двамата се прибирали тук. Понякога си идвал сам за три или четири дни и почти не излизал от дома си.

Но най-притеснителното в неговата самоличност бе, че той е член на „Ордена на ренесансовите сатанисти“!

В една от папките върху бюрото накратко бе описана историята на този орден. Доколкото лейтенант Саймън Кокс знаеше, повечето документи, свързани със сектата, се съхраняваха в секретните архиви на някои държавни институции, където той, за съжаление, нямаше достъп. Според написаното „Орден на ренесансовите сатанисти“ представляваше голяма организация — с дълга история, започваща още от тринайсети век — която се занимаваше с ритуали, убийства и възкресявания на умрели. Членовете й бяха поклонници на Сатаната и се подчиняваха на свои собствени сатанински закони. А в миналото разколът бе най-големият враг на християнството.

Саймън Кокс бе сигурен, че в това описание има известна доза преувеличение. Но самият факт, че повечето писания се намираха в тайните архиви, потвърждаваше предположението му, че сектата е много опасна.

Джордж Филипс бе имал любовна връзка с Барбара Киара. Този факт бяха споделили при разпитите няколко човека. Именно поради тази причина всички в полицейския участък бяха напълно убедени, че той е извършителят на деянието.

До тази нощ!

Когато всички бяха вдигнати по тревога заради изчезването на трупа.

Колкото и нелогично да звучеше, Джордж Филипс бе извън подозрение. Саймън Кокс бе наредил на двама свои подчинени да следят дома му, най-вече заради факта че Филипс би могъл да опита да прикрие евентуални слели. Във връзка със следствието лейтенантът бе поискал допълнително нощни часови за охрана. Отделно, в три и половина през нощта самият Кокс бе позвънил на вратата на Джордж и по всичко личеше, че то бе събудил от сън. На сутринта часовите полицаи му докладваха, че младежът не е напускал дома си тази нощ — легнал си е към единадесет, след това се е събудил в един часа. Лампата му светила докъм два, после отново била изгасена. Неговото нощно бдение, а именно — събуждането в един и лягането в два — съвпадаше с изчезването на момичето, но въпреки това той нямаше как да бъде извършител, понеже не бе излизал навън.

В три часа следователят получи исканата заповед за обиск, а в три и половина той и двамата охранители влязоха в дома на Джордж Филипс. Не откриха нищо интересно, освен една странна книга, наречена „Библия на Сатаната“.

Мистерията беше пълна, но разпитът на Джордж Филипс може би щеше да разплете загадката.

 

 

Другото събитие през тази нощ, макар на пръв поглед маловажно, също бе до известна степен странно. В два без петнадесет някой бе влязъл с взлом в къщата на Едуардс — съседи и приятели на семейство Киара.

Дали ставаше дума за грешка? Възможно ли бе натрапникът да е искал да посети семейството на Барбара?

Не, някак не се връзваха нещата. Дори и по странна причина той да е искал да остави тялото на девойката в дома на родителите й, възможно ли бе да е избягал толкова бързо с това тяло, че полицаите да не успеят да го хванат? Градът не бе голям, а тази нощ, когато се разбра за изчезването, бе вдигната по тревога цялата полицейска мощ на Старбург. И някъде към два и половина най-изненадващо бе получен нов сигнал, че тялото на Барбара Киара отново е в моргата!

В дома на семейство Едуардс бяха открили странни кални следи (при условие че скоро не бе валял дъжд) и парчета от кожа. Кал бе открита по външните стени на къщата, по моравата и дори по алеята. Саймън Кокс беше дал тези улики за изследване и резултатите може би щяха да разкрият някои важни детайли.

А през това време основният заподозрян за убийството Джордж Филипс бе спал спокойно в дома си.

Въпреки смущението си и появилите се колебания относно вината му. Саймън Кокс чакаше с нетърпение Джордж Филипс да дойде на уговорения разпит.