Джефри Дивър
Убийте Райм (39)

39.

Том щеше да се оправи.

Лекарят от спешното отделение на Университетския медицински център в Ейвъри заяви лаконично:

— Куршумът ли? Минал и заминал. Не е уцелил важни органи.

Въпреки това болногледачът нямаше да е в състояние да изпълнява задълженията си месец-два.

Бен Кър доброволно се отказа от лекциите в университета за няколко дни, за да помага на Райм.

— Не заслужаваш да ти се помага, Линкълн — изръмжа той. — Изобщо не разтребваш след себе си.

Понеже не беше свикнал още с шегите за инвалиди, той бързо погледна Райм, за да види дали този вид са позволени. Киселата гримаса на криминолога бе красноречива. Райм обаче преглътна шегата, защото работата, с която предлагаше да се нагърби младежът, изискваше човек да й посвети цялото си време, пък и бе доста неприятна, особено ако пациентът е Линкълн Райм. Доктор Шерил Уивър обеща да осигури болногледач от медицинския център.

— Все пак се навъртай наоколо, Бен — каза Райм. — Може да ми потрябваш. Повечето ми болногледачи не издържат дълго.

Разследването срещу Амелия Сакс вървеше зле. Балистичната експертиза доказа, че куршумът, причинил смъртта на Джеси Корн, е изстрелян от нейния „Смит и Уесън“. Въпреки че Нед Спото бе мъртъв, Люси Кър разказа какво й е казал за злополуката. Браян Макгуайър обяви, че ще иска смъртно наказание. Добродушният Джеси бе любимец на жителите на града, пък и беше загинал при изпълнение на служебния си дълг. Делото щеше да има голям отзвук.

Джим Бел и щатската полиция се опитаха да разберат защо Кюлбо и приятелите му са искали да убият Райм и останалите. Един следовател от Роли откри десетки хиляди долари, скрити в домовете им.

— Множко, за да са само от незаконно производство на уиски — отбеляза детективът. После, сякаш четеше мислите на Райм, добави: — Близо до бараката сигурно има някаква нарколаборатория. Сигурно са сметнали Гарет за заплаха за бизнеса си. Ще говорим с него за това. Може да е видял нещо.

Бел, също както Райм, подозираше, че двамата мъже, които се бяха опитали да изнасилят Мери Бет, също са замесени в производството на наркотици. Щатската полиция започна издирване.

Райм седеше в инвалидната си количка (работеща въпреки дупката от куршума) в импровизираната лаборатория и чакаше да пристигне новият му болногледач. Тъкмо размишляваше върху съдбата на Сакс, когато на прага се появи сянка.

Криминологът вдигна очи и видя Мери Бет Макконъл.

— Господин Райм?

Беше красива, усмихната, с хубави зелени очи. Нищо чудно, че Гарет бе хлътнал по нея. Главата й беше бинтована.

— Как е главата? — попита Райм.

— Доста голям белег ще ми остане. Ще се наложи да си реша косата все напред. Иначе нищо сериозно.

Както всички останали, Райм си отдъхна, като научи, че Гарет всъщност не я е изнасилил. Поне за напоената с кръв салфетка бе казал истината. Стреснал я, докато се криела в мазето на бараката. Тя се изправила рязко и се ударила в една ниска греда. Бил е възбуден, но това е нормално за един подрастващ. Не й сторил нищо, само я качил горе и я превързал. След това дълго й се извинявал, че се е наранила заради него.

— Исках само да ви благодаря — каза момичето. — Не знам какво щеше да стане с мен, ако не бяхте вие. Съжалявам за приятелката ви. Ако не беше постъпила така, сега сигурно щях да съм мъртва. Онези мъже щяха… е, можете да си представите какво щяха да направят. Предайте й благодарностите ми.

— Непременно. Бихте ли ми отговорили на един въпрос?

— Какъв?

— Знам, че сте дали показания на Джим Бел. Аз обаче научих за случилото се на Блакуотър Ландинг само от уликите. Бихте ли ми разказали какво точно стана?

— Разбира се… Отидох край реката да събера още от онези останки. Когато вдигнах глава, Гарет стоеше пред мен. Разтревожих се. Досаждаше ми. Винаги щом ме видеше, идваше и започваше да ми говори. Онази сутрин беше страшно възбуден. Все повтаряше: „Не трябваше да идваш сама, опасно е, на Блакуотър Ландинг се случват нещастия“, такива неща. Започваше да ме плаши. Казах му да ме остави на мира. Че имам работа. Той ме хвана за ръката и се опита да ме накара да си тръгна. После Били Стейл излезе от гората, закрещя и се нахвърли отгоре му с лопатата. Гарет обаче я измъкна от ръцете му и го уби. После отново ме хвана, завлече ме на лодката си и ме закара в бараката.

— От колко време ви дебне?

Мери Бет се засмя:

— Да ме дебне ли? Не, не. Не слушайте какво говори майка ми. Преди около шест месеца няколко момчета искаха да го бият. Аз го спасих. Затова, предполагам, е решил, че сме гаджета. Вървеше подир мен, но не правеше нищо лошо. Възхищаваше ми се отдалеч, като таен обожател. Сигурна бях, че няма да ми направи нищо. — Усмивката й се стопи: — До онзи ден. — Погледна часовника си: — Е, трябва да вървя. А, исках да ви питам и друго. Ако костите не ви трябват вече, мога ли да си ги прибера?

— Какво кости? — попита Райм.

— Ами, онези от Блакуотър Ландинг. Които събирах, когато Гарет ме отвлече.

Райм поклати глава:

— Не разбирам.

— Костите, останките, които открих. Бях се заела да изкопая и останалите, когато Гарет ме отвлече. Много са важни… Да не са се загубили?

— Никой не е прибирал кости от местопрестъплението. Не са споменати в доклада от огледа.

Тя поклати глава:

— Не, не… Не може да са изчезнали!

— Какви бяха костите?

— Човешки. Открих останки от Изчезналата колония на Роанок. От края на шестнайсети век.

Познанията по история на Райм се ограничаваха с Ню Йорк.

— Това не ми говори нищо.

Тя започна да му обяснява и той кимна:

— А, да, май съм учил нещо такова в училище.

— Вижте — продължи тя, — преди да изчезнат, издълбали по кората на дърветата послание, в което казвали, че отиват на юг, към Хатерас. Аз смятам, че това е уловка, за да заблудят индианците. Всъщност се заселили на брега на Пакенок и били избити по-късно на Блакуотър Ландинг. Теорията ми ще промени напълно досегашните схващания.

— Защо мислите, че останките са от тях?

— Костите бяха стари и разложени и не бяха нито в типична алгонкинска гробница, нито в гробище от колониалния период. Просто са били заровени. Така индианците са заравяли убитите си врагове. — Тя отвори раницата си. — Преди Гарет да ме отвлече, бях събрала вече няколко.

Показа му няколко човешки кости, увити в найлон, черни и разядени. Райм разпозна лъчева кост, част от лопатка и част от бедрена кост.

— Имаше още много — продължи тя. — Това е една от най-големите археологически находки в Съединените щати. Много са ценни. Трябва да ги намеря.

Райм погледна лъчевата кост. После вдигна очи.

— Бихте ли извикали Люси Кър от кабинета й?

— Това ще помогне ли за откриването на костите?

— Може би.

 

 

„Когато се движиш, не могат да те хванат“ — така обичаше да казва бащата на Амелия Сакс.

Този израз може да се тълкува по много начини, но най-вече олицетворяваше общото между баща и дъщеря. И двамата обичаха бързи коли, и двамата обичаха полицейската работа, и двамата изпитваха ужас от затворените пространства и ограниченията в живота.

Сега обаче я бяха хванали.

И бързите коли, полицейската работа, животът й с Линкълн Райм, бъдещото й семейство… всичко пропадна.

Полицаите, които й носеха храна и вода в килията, не обелваха нито дума, само я гледаха студено. Райм бе наел адвокат от Ню Йорк, но тя, като всички полицаи, знаеше добре закона. Знаеше, че каквото и да се споразумеят манхатънският адвокат и окръжният прокурор на Пакенок, животът й е загубен. Чувстваше се толкова безпомощна, колкото парализираният Райм.

Някакво насекомо упорито пълзеше по пода. Каква ли беше целта му? Да си осигури прехрана, да се чифтосва, да търси подслон?

„Ако всички хора изведнъж изчезнат от Земята, животът ще продължи да съществува без никакъв проблем. Ако обаче насекомите изчезнат, скоро всички други живи организми ще загинат. Първо растенията, после животните и Земята отново ще превърне в едно мъртво скално кълбо.“

Вратата към главното помещение на ареста се отвори и един полицай, когото не беше виждала досега, се показа на прага.

— Търсят ви по телефона.

Отвори килията и я заведе до метална маса с телефон. Сигурно беше майка й. Райм би трябвало вече да я е известил. А може би беше приятелката й Ейми от Ню Йорк.

Когато вдигна слушалката обаче, чу гласа на Линкълн Райм:

— Как е там, на „топло“, Сакс? Хладничко ли е?

— Добре е.

— Адвокатът ще пристигне довечера. Добър е. Занимава се с криминално право от двайсет години. Успя да оправдае един престъпник, когото аз разкрих. Щом успя да постигне такова нещо, значи наистина е добър.

— Стига, Райм. Струва ли си труда? Помогнах на убиец да избяга от затвора и убих местно ченге. Не мога да си представя по-безнадежден случай.

— За това ще говорим после. Искам да те попитам едно нещо. Прекара два дни с Гарет. Разговаряхте ли за нещо?

— Да.

— За какво?

— За разни неща. За насекомите. За гората, за блатата. Не си спомням всичко.

— Трябва да си спомниш. Искам да науча всичко, което е казал.

— Какъв смисъл има?

— Хайде, Сакс. Достави радост на един стар инвалид.