Джефри Дивър
Убийте Райм (41)

41.

В хотел „Албърмарл мейнър“, на една пряка от ареста на Пакенок, Мейсън Жермен се заизкачва бързо по смърдящото на нафталин стълбище.

Спря пред стая 201 и почука.

— Отворено е — извика някой отвътре.

Мейсън бавно отвори вратата и влезе в окъпаната от оранжевата светлина на залеза стая. Вътре не се дишаше от жега. Полицаят не можеше да си представи, че на някого може да му харесва да живее при такава температура, затова предположи, че мъжът, отседнал в стаята, или е прекалено мързелив, за да си пусне климатичната инсталация, или прекалено глупав, за да разбере как работи. Което само усили подозренията му.

Слабият негър бе черен като катран и носеше също толкова черен намачкан костюм. Изглеждаше съвсем не на място в Танърс Корнър.

— Вие сигурно сте Жермен — каза той.

— Да.

Чернокожият измъкна ръка изпод списанието, което лежеше на скута му, и извади пистолет.

— Това дава отговор на единия от въпросите, които смятах да ви задам — каза Мейсън. — Дали имате оръжие.

— Кой е другият?

— Дали умеете да го използвате.

Чернокожият мълчаливо отбеляза с молив мястото, до което бе стигнал.

Мейсън отново го огледа. По лицето му започваше да се стича пот. Без да пита, дали може, той отиде в банята, взе кърпа и се избърса.

Чернокожият се изхили (което подразни Мейсън дори повече от жегата в стаята) и каза:

— Оставам с впечатление, че не си падате много по такива като мен.

— Не — отвърна Мейсън, — но ако си вършите добре работата, какво харесвам и какво не, няма никакво значение.

— Това е добре. Казвайте сега по същество. Не горя от желание да кисна тук повече от необходимото.

— Ето как стоят нещата. Оня, Райм, в момента е в шерифството и разговаря с Джим Бел. Амелия Сакс пък е в ареста.

— При кого да идем най-напред?

— При жената — отвърна без колебание Мейсън.

— Това и ще направим — заключи чернокожият, сякаш той бе дал предложението.

Остави списанието върху нощната масичка и с учтив жест, който Мейсън схвана повече като подигравка, посочи вратата:

— След вас.

 

 

— Останките на семейство Ханлън ли? — изненада се Джим Бел. — Къде са?

— Ето ги — отвърна Райм и кимна към костите, които бе донесла Мери Бет. — Мери Бет ги е намерила в Блакуотър Ландинг. Помислила ги за останки от преселниците от Изчезналата колония, но за нейно разочарование, ще трябва да й съобщя, че не са чак толкова стари. Изглеждат разядени от времето, но това е, защото са частично овъглени. Занимавал съм се много със съдебна антропология и мога да твърдя със сигурност, че не са прекарали под земята повече от пет години. Преди толкова са били убити и родителите на Гарет. Тук има кости на мъж и жена около четирийсетте и на момиче на около десет години. Това напълно съвпада със семейството на Гарет.

— Не разбирам.

— Къщата на семейство Гарет се намирала в Блакуотър Ландинг, непосредствено до реката, на Шосе 112. Мейсън и Кюлбо ги отровили, после изгорили и заровили труповете и потопили колата в реката. Давет подкупил съдебния лекар да напише лъжлив смъртен акт, после платил на някого в погребалното бюро да каже, че останките са кремирани. Мога да се обзаложа, че в гробовете няма нищо. Мери Бет сигурно е споменала, че е открила останките, и слухът е стигнал по някакъв начин до Мейсън. Той платил на Били Стейл да отиде в Блакуотър Ландинг, да убие момичето и да скрие уликите, т. е. костите.

— Какво? Били ли?

— Само че Гарет се оказал там. Пазел Мери Бет. Той е прав: Блакуотър Ландинг наистина е опасно място. Там наистина загиват хора — трите случая през последните години. Само дето не Гарет ги е убил. Убийците са Мейсън и Кюлбо. Хората се разболели от токсафена и започнали да задават много въпроси, например защо са хванали рак, след като не са в рисковата група. Затова наемниците на Давет са побързали да им запушат устата. Всички в града знаят за Насекомото. Затова Мейсън и Кюлбо убили онова момиче с гнездото на оси, за да излезе, че Гарет е виновен. Другите просто са зашеметили и са ги хвърлили в канала да се удавят. С хората, които не са задавали въпроси за неочакваните си болести, като бащата на Мери Бет и Люси Кър например, не са се занимавали.

— Ама нали по дръжката на лопатата имаше отпечатъци от Гарет… Това е оръжието на убийството.

— А, лопатата. Много е интересна тази лопата. Тук също се бях заблудил… На нея имаше отпечатъци само от двама души.

— Да, на Били и на Гарет.

— Само че къде са отпечатъците на Мери Бет?

— Вярно бе, нейните ги нямаше! — възкликна Бел.

— Защото това не е нейната лопата. Мейсън (след като е изтрил собствените си отпечатъци, разбира се) я дал на Били. Питах Мери Бет за това. Каза, че Били носел лопата. Мейсън решил, че това е идеалното оръжие за убийството, защото археоложката Мери Бет със сигурност е имала лопата. И така, Били отива на Блакуотър Ландинг и вижда Гарет. Решава да убие и него. Гарет обаче успява да измъкне лопатата от ръцете му и да го удари. Решава, че го е убил, но само го е зашеметил.

— Нима Гарет не е убил Били?

— Не, не. Ударил Били и само го зашеметил. После взел Мери Бет и я завел в бараката. Мейсън е първият полицай, пристигнал на местопрестъплението. Той сам го каза.

— Така е, той отиде пръв.

— Не е ли малко странно, че точно в този момент се е намирал най-близо до местопрестъплението?

— Може би. Не съм се замислял.

— Мейсън открива Били. Хваща лопатата (носил е гумени ръкавици) и го убива.

— Как разбра това?

— По разположението на отпечатъците от гумени ръкавици по дръжката на лопатата. Преди час накарах Бен да я огледа отново на алтернативния източник на светлина. Мейсън я е държал като бейзболна бухалка, не както би вдигнал веществено доказателство от местопрестъплението. Освен това няколко пъти е променил положението на ръцете си. Според доклада от аутопсията, Били е бил ударен поне двайсетина пъти.

Бел погледна през прозореца:

— Защо му е на Мейсън да убива Били?

— Вероятно от страх, че Били ще се уплаши и ще проговори. А може би когато Мейсън е пристигнал, Били е бил в съзнание и му е казал, че иска да се откаже.

— Значи затова искаше да се увериш, че Мейсън си е тръгнал… Преди пет минути. Чудех се за какво е тази тайнственост. Как смяташ да докажеш всичко това, Линкълн?

— Разполагам с отпечатъците от гумените ръкавици по лопатата. Имам костите, които показват високо съдържание на токсафен. Ще повикам водолази, за да намерят колата на Ханлънови в Пакенок. Някои улики остават дори след пет години. После ще претърсим къщата на Били за парите, които му е дал Мейсън. Ще претърсим и къщата на Мейсън. Разследването ще е трудно, но аз съм добър, Джим. Мейсън ще разкрием лесно, но ако откаже да свидетелства срещу Хенри Давет, основният виновник за всичко ще се измъкне. Само това имам срещу него.

Райм погледна към двулитрова туба, пълна с прозрачна течност.

— Какво е това?

— Чист токсафен. Люси го донесе от склада на Давет преди половин час. Каза, че имало тонове. Ако това вещество е същото като отровата, убила родителите на Гарет, може би ще убедим прокурора да заведе дело.

— Ама нали Давет ни помогна да открием Гарет?

— И как няма да ни помогне? Той най-много от всички искаше да открием момчето и Мери Бет. Само че мъртви.

— Мейсън, не мога да повярвам. Познавам го от години… Мислиш ли, че подозира нещо?

— Само на теб съм казал. Дори Люси не знае. Тя само ми събра пробите. Страх ме беше, че някой ще ни подслуша и ще предупреди Мейсън и Давет. Този град е гнездо на оси, Джим. Не знам на кого да имам доверие.

Бел въздъхна:

— Откъде си сигурен, че е Мейсън?

— Кюлбо и приятелите му се появиха при бараката веднага след като разкрихме местоположението й. Мейсън беше единственият, който знаеше… освен мен, теб и Бен. Сигурно се е обадил на Кюлбо и му е казал къде да иде. Така че… давай да викаме щатската полиция, да пратим водолази в реката и да претърсим Блакуотър Ландинг. Трябват ни и заповеди за обиск на домовете на Били и Мейсън.

Бел се изправи, но вместо веднага да телефонира, отиде до прозореца и го затвори. След това се приближи до вратата, отвори я, огледа пак коридора, затвори и заключи.

— Джим, какво правиш?

Бел се поколеба, после пристъпи към инвалида.

Райм погледна шерифа в очите, после бързо лапна тръбичката за управление на количката и духна с все сила. Количката тръгна напред. Бел обаче пристъпи и дръпна кабела на акумулатора. Количката продължи малко по инерция и спря.

— Джим — промълви Райм. — И ти ли?

— Правилно си разбрал.

Райм затвори очи.

— О, не — промълви той и отпусна леко глава.

Както повечето велики мъже, и Райм не даваше видим израз на отчаянието си.