Евгений Велтистов
Милион и един ден ваканция (1)

Въведение

В наши дни, когато космосът е населен с хора и Земята като синкаво маково зърно се вижда ясно от далечните планети, когато всеки ден ята ракети отплават от Земята в океана на космическото пространство и се връщат обратно, трудно е да си представим изчезването на космически кораб. Още повече на кораб като „Виктория“!…

„Виктория“, красавицата на звездния флот, фантастичната птица с гордо източен напред клюн, извършваше скокове в Близкия, Далечния и Крайния космос. Вятърът на разноцветни звезди бе излъскал стоманеносивите й хълбоци и криле, нейният остър връх пронизваше космическото пространство с безгрижната лекота на игла, провираща се през парче плат. Двигателите извеждат „Виктория“ точно до най-отдалечената цел, и гигантският лайнер акостира с препазливостта на лодка в пристана на непозната планета, до космическа станция или пред прага на едноместния кораб на астронавт, залутан сред звездите.

В бордовия дневник има стотици истории за близки и далечни рейсове на „Виктория“.

Но този разказ е за последното пътешествие, когато корабът, попаднал случайно в беда, се оказа достоен за своето чудесно име девиз „Победа!“.

В космоса всичко се вижда като в аквариум. Телескопите, станциите, спътниците и корабите изучиха звездния свят до най-малките подробности. И нито един майстор на небесната механика не можеше, разбира се, да предскаже, че първокласният пътнически лайнер един ден ще изчезне в безкрайността заради тайния обитател на трюмовете, по-точно заради един обикновен гризач.

Обаче в тази история има немалко странни неща.

И още нещо важно: „Виктория“ уточни движението на Стрелата на времето. Хората по-остро почувстваха накъде е насочен накрайникът на тази Стрела, видяха разликата между миналото и бъдещето на Земята.