Евгений Велтистов
Милион и един ден ваканция (13)

Дванадесета глава,
в която времето тече назад

Обедът на кораба е най-приятното време за пътниците. Стюардите бяха сервирали предварително на масата. Имаше салати, супи, дивеч и риба, плодове и напитки, приготвени по най-добрите рецепти на планетите от Слънчевата система.

Карен започна от шоколадовия сладолед. Той ядеше, а сладоледът му ставаше все повече. Карен внимателно огледа купчинката сладолед и тозчас забрави за него, взе вилицата в дясната, а ножа в лявата си ръка.

Алка бавно белеше портокал.

А Мишук сърбаше чорба от сребърно котле и разказваше как е спечелил остров Тутик. При това от самия себе си.

Страничен човек сигурно не би разбрал Мишук. Първо, кралят започна от своята победа в играта и свърши с описание на табелката, която видя, влизайки в каютата си. Второ, думите и изразите, които кралят произнасяше, биха звучали много необичайно за земния наблюдател, защото се произнасяха обратно. Например Акла означаваше Алка, Нерак — Карен, натипак — капитан, ларк — самият крал, и така нататък. Но за всички присъствуващи тези думи бяха най-обикновени. Трето, обедът на краля завърши съвсем необичайно…

Той надникна в блестящото котле и извика изненадан:

— Погледнете! Жива риба! Честна кралска, жива…

И Мишук вдигна ръка над масата, а в нея пърхаше синкава пъстърва. После пусна рибата в котленцето с прозрачна вода, на дъното на което имаше един цял картоф, морков, глава лук и всичко, което се полага за приготовляването на рибена чорба.

Съседите се редуваха да надничат в котленцето. С учудване откриха, че във всички чинии са станали странни превъплъщения. Пред Алка стоеше цял портокал със сребриста кора. В купичката на Карен се виждаха парче лед, сметана, щипка захар и какао. А печеното месо, разрязано на малки парченца от Олег, се беше превърнало в суров бифтек.

С това обедът завърши: роботите, вървейки заднешком, започнаха да отнасят в кухнята готовите и полуготови ястия.

— Платон, не ти ли се струва, че всички сме се побъркали? — попита тихо Ирина Александровна капитан Вегов. — Не мога да обясня каква е работата, но изпитвам необичайни усещания. Сърцето ми е отляво, а същевременно не си е на мястото. Уж си седим удобно, а като че ли сме нагоре с краката. Какво става с твоя кораб?

— Успокой се, Ирина Александровна, с нас всичко е наред. Но светът около нас, може да се каже, е полудял — призна капитанът на старата си приятелка. — Течението на времето внезапно се промени и събитията вървят в обратна посока.

— Нищо не разбирам от твоите звезди — строго отбеляза биоложката. — Не може ли по-просто? Нима времето тече?

— Времето, разбира се, не се движи, това е само някакво словосъчетание — съгласи се Вегов. — Аз нали казах, че космосът е изменил хода на събитията в обратна посока. Трудно ми е да го обясня, налага се да напрягам паметта си, за да не забравя за какво говоря… Представи си, че кинооператорът се е объркал и е пуснал лентата от края, а тази лента е за нас. Такъв „оператор“ се оказа и черната дупка… Ето виж…

Капитанът заведе гостенката до билярда и замахна с щеката над празната маса. Петнадесет топки изскочиха от дупките, изтърколиха се по зеленото сукно и образуваха в центъра на масата равностранен триъгълник, изблъсквайки щеката в ръцете на рязко изправилия се капитан. При това не се чуха никакви удари, защото звуците се върнаха към топките и щеката.

— Аз нямам намерение да играя билярд! — нацупи се Ирина Александровна.

— Това е само класически пример за събития в обратна посока на времето — обясни Вегов. — Но на мен ми трябват научни факти.

И той разказа, че сега телескопът на кораба търси в непознатия космос галактики, известни на хората от много векове. От снимките, направени в земни условия, ясно се вижда червената следа на летящите звезди: тези галактики се отдалечават от Земята с огромна скорост. Ако на снимките на „Виктория“ има не червена, а синя следа, значи галактиките като че ли се приближават към кораба, или по-точно се движат в същата посока, а „Виктория“ — в обратната.

— Аз пък приготвих изненада за всички! — обяви на всеослушание Мишук. — Искам да си призная, приятели, че аз също летя за Родителския ден. В кораба от Крайния космос лети моят син.

Аз се постарах да направя така, че не само тази среща, но и завръщането ни у дома да бъдат благополучни. Представете си, намерих изчезналото Кълбо на пътищата!…

Сияещият крал извади невредимо Кълбото от джоба си и го постави на масата.

Всички занемяха, а Карен скочи и втренчи поглед в Кълбото.

Сивата котка, която досега дремеше в креслото, неспокойно надигна глава.

Кралят плесна с ръце. Исил внесе в стаята капан с плъха и го постави пред краля. Плъхът се мяташе между дебелите пръчки и гледаше хората с червените си очи.

Кралят се поклони. Чуха се аплодисменти.

— Може би ще ме попитате как съм го уловил? — тържествуваше Мишук. — Много просто: с парченце сланина, вързано на връвчица. Най-старият начин за лов на Тутик. Плъхът се хвана в капана заедно с Кълбото.

Кралят отвори широко вратичката на капана и хвана плъха за опашката. Плъхът висеше с муцуната надолу и се гърчеше. Кралят знаеше какво трябва да направи с уловения плъх, но сега кой знае защо го пусна и тъничко измяука през мустаците си: „Мяу!“

Плъхът се шльопна на масата, сграбчи Кълбото, скочи на пода и се шмугна през отворената врата.

Но с невероятен скок от креслото сивата Маца изпревари похитителя.

Те тичаха с опашките напред.

— Защо направихте това? — извика Карен на краля. — Защо го пуснахте? Ах, вие, ловецо на плъхове!

Кралят учудено погледна момчето и сви рамене. Той демонстрираше старинния начин за ловене с парченце сланина, вързано на връвчица в капана.

После Исил отнесе празния капан.

Появи се стюардът и със спокоен глас покани всички за обед.

Чу се камбанката.

Роботите слагаха масата.