Евгений Велтистов
Милион и един ден ваканция (6)

Пета глава,
в която историята навлиза в настоящето

През храстите се промушиха остри мустаци, голямо ръчище се спусна над пъна, върху който бе поставено Кълбото. Алка изписка. Момчетата учудено се вторачиха в ръката, която сграбчи Кълбото. Пред очите им просветнаха искри — пръстите бяха целите отрупани с пръстени.

— Интересно — чу се гръмлив глас. — Също такива ябълки растат и в моята градина.

До пъна, около който бяха насядали децата, стърчаха лъскави ботуши с шпори. Ботушите бяха обгърнати от мундир с големи, непознати за децата ордени. По-нататък следваше изострен нос, кръгли, хитри очи и нещо много рунтаво, войнствено, космато, в което беше трудно отведнъж да разпознаеш заплетени в клоните мустаци.

Алка затаи дъх. Карен направи крачка към нечакания гост:

— Дайте го. Това не е ябълка.

— Зна-а-я, че не е ябълка — подигравателно изрекоха мустаците. — Зная, но няма да го дам.

— То не е ваше! — отсече Олег.

— Прекрасно украшенийце.

— Съвсем не е украшенийце. Това е… — Алка запуши устата си с ръка.

Пръстите, окичени с пръстени, опипваха Кълбото на пътищата. То блестеше по-ярко от всички скъпоценности на непознатия.

— Какво има в него? — мърмореха мустаците. — Май че са звездички.

— Не са звездички, а галактики — поправи го Карен.

— И ти се осмеляваш да ме учиш мене, почетния академик на всички науки в света!

— А колко галактики има в света? — попита Алка.

— Ами че то за мене всяка галактика е нещо толкова дребно, като прашинка… — отговаряше „почетният академик“.

— А колко деца има на света? — упорстваше Алка.

— Я не ме обърквайте! — пренебрежително отвърна непознатият. — Такова прекрасно украшенийце… Това кълбо ще бъде подарък за моята колекция…

Мустаците на странния пътник видимо настръхнаха: като държеше с едната си ръка Кълбото, с другата той ги измъкваше от храсталаците.

Лицето на Карен изразяваше приветливост, дори радост. Приятелите му разбираха, че е решил да не се предава.

— Почетният академик добре знае — каза Карен просто разтапяйки се, — че сувенирът се слага в колекцията едва след като бъде подарен.

— Но младият ученик вероятно не знае основното правило в моята държава — отговори му в същия тон похитителят на Кълбото. — Онова, до което се е докоснала кралската ръка, принадлежи на краля.

— На краля ли?

— Именно.

— Нима вие сте Мишук Предпоследни? — попита Олег.

— Наричайте ме така: Негово Кралско Величество Мишук Предпоследни — представи се кралят, пъхайки Кълбото в джоба си под ордена.

— В Тихия океан ли? — уточни Карен, като си спомняше чудноватата табелка на една от каютите.

— Този океан е около моето кралство.

— На остров Тутик? — изписка Алка.

— Така е означен моят остров на всички карти.

Негово величество стоеше пред тях и потвърждаваше с вида си, че на планетата Земя въпреки историческите закони се е запазил един-единствен крал. А да се спори с краля естествено е безполезно.

— Ваше предпоследно величество — унило заговори Олег, без да се надява на някакво чудо, — върнете Кълбото, то ни трябва.

— Колко е глупав! — учуди се кралят. — Аз така подробно обясних, а той нищо не е разбрал.

— Да поговорим по човешки — продължи Алка. — Вместо това кълбенце ще ви дадем други подаръци.

— Най-напред ми помогнете да се измъкна от тая джунгла! — измърмори кралят.

Децата пооправиха кралските мустаци и излязоха от градината. В залата Негово предпоследно величество дълго пъшка, пухтя и ръкомаха, докато мустаците му не придобиха кралски вид.

— Според ритуала вие сте длъжни да ми благодарите — каза кралят.

— Само това липсваше! — избухна Алка. — За постъпката си вие трябва да ни се извините!…

— Ние не сме на остров Тутик — напомни Олег.

— Там, където стъпи кралят, на два метра наоколо е негова територия — уточни кралят, като търсеше с поглед вратата си. — А каютата, то се знае, изцяло. Ето я, надясно.

И кралят величествено се отправи към своята територия.

— Но защо на два метра? — не отстъпваше Карен. — Нима имате толкова дълги мустаци?

— Точно два — от край до край. На тази площ аз съм неприкосновена личност. — Кралят дори вдигна показалеца си.

— Неприкосновена — повтори Карен и смигна на Олег.

— Ясно — каза Олег и кимна на Алка.

— Олеле! — изписка Алка.

Краката й се запързаляха по гладкия под и тя падна неловко под кралските нозе. Дрънкаха шпорите. Мярнаха се във въздуха мустаци. Негово величество Мушук Предпоследни прелетя над Алка и се пльосна по корем.

Блестящото Кълбо падна от джоба му и се затъркаля право към кралската каюта. Вратата се отвори. От шума изскочи тъмнолико момче.

— Исил! — развика се Мишук, лежейки на пода. — Хвани Кълбото, заплес такъв! Моето, кралското Кълбо!

Карен почти досегна с ръка Кълбото, но негърчето го грабна и хлопна вратата…

— Най-после ви намерих! Какво става тук? — изрече на един дъх Пап, появил се внезапно пред децата. Слънчевочервенокосият пъргав Пап бе успял да обиколи тичешком целия кораб. — Един почтен човек е паднал, а вие стоите като истукани! Не мога да ви позная, земни люде!…

Пап помогна на краля да стане.

— Много е хлъзгав подът — въздъхна кралят, мръщейки се.

— Негово величество загуби равновесие — обясни със сериозен вид Карен.

— И падна право в краката ми — завърши Алка.

— Нищо, нищо — помръдна мустаци Мишук. — Малките приятели ми помогнаха да се измъкна от джунглата. На остров Тутик за услуга благодаря с кралски знак. — И Негово кралско величество чукна с пръст Карен по челото, след което се отдалечи.

— Твърде неостроумен знак от ваша страна! — възмути се Пап. И подсвирна от учудване, когато вратата хлопна под носа му.

Табелката на каютата гласеше:

SFB Error: Unknown content at line 62: C>>

Негово величество крал

Мишук Предпоследни

Остров Тутик, Тихи океан.

Да не бъде обезпокояван!

SFB Error: Unknown content at line 67: C$

— Струва ми се, някъде съм чел за Тутик — рече замислено Пап. — Нима е същият? Само че навярно е последният крал, а не предпоследният!…

— Музейна личност! — добави язвително Алка. — Хвали се и се дере. Как ли се е озовал в космоса?

— Боли ли те? — попита Пап, обръщайки се към Карен. — Кралят, както се оказа, съвсем не е от приказките… Подозирам, че хубаво сте го насолили.

Едва сега Карен разбра какво е извършил. Кълбото на пътищата е в джоба на някакъв допотопен крал… Какво да прави?

И чак сега той разбра, че е откраднал от себе си, от приятелите си всичките Кълба на пътищата по света. Ами ако никога не се завърнат обратно?