Евгений Велтистов
Милион и един ден ваканция (9)

Осма глава,
в която се сражават за миналото

На вратата на кралската каюта нямаше обичайната табелка: „Негово величество…“

Кралят се беше разсърдил. И със замах отвори вратата.

Сред каютата в меко кресло лежаха мустаците му.

Кралят опипа лицето си: мустаците бяха на мястото си. Но чии са тогава мустаците в креслото?

— Мо-о-о-ля, мо-о-о-ля! — каза гневно кралят. — Кой сте вие и какво правите в моята каюта?

Мустаците отскочиха над креслото и кралят видя своя двойник. Вместо отговор, той му подаде табелката, която очевидно бе свалил от вратата и бързо бе успял да подправи.

„Негово Величество Крал Мишук Предпредпоследни“ — гласеше надписът. По-нататък следваше същият адрес в Тихия океан.

Негово предпоследно величество се обърка.

— Но нали аз съм кралят на Тутик? — каза той, вперил поглед в табелката.

— И аз съм крал на Тутик — повтаряше с неговия глас двойникът.

— Предпоследният — уточни кралят, рошейки както обикновено мустаците си.

— А аз съм предпредпоследният — повтори двойникът жеста.

Този жест много смути Негово предпоследно величество. Той внимателно огледа съперника си: мундирът, ордените, единствените мустаци на света — нямаше никакво съмнение, че случайният непознат може да претендира за Тутик; външността на краля е добре позната на всички жители на острова.

— Къде се намира вашият дворец? — попита истинският крал.

— На височайшия хълм — бързо отговаряше лъжекралят. — Парадният вход е към пристанището, задният — към колибите.

— Колко са стаите в двореца?

— Четиридесет.

— А слугите?

— Петима.

— А министрите?

— Двадесет и един.

Всичко до най-малките подробности съвпадаше. Негово предпоследно величество вече не се чувстваше истински владетел на петима слуги и двадесет и един министри.

— А какво имате под възглавницата си? — зададе кралят най-коварния си въпрос.

— Давилови капки.

— Така-а-а — рече истинският крал, усмихвайки се глуповато. — Вие вероятно имате намерение да се върнете обратно на Тутик? В такъв случай ще се върне единият от нас!

Мишуците стояха един срещу друг с войнствено щръкнали великолепни, неповторими мустаци. Те си приличаха до последното косъмче.

— Дуел ли? — вдигна вежди Негово предпредпоследно величество.

— Разбира се — парира удара Негово предпоследно величество.

— На шашки!^[1]

— Приемам дуела. Това е и моята любима игра. Исил, шашките!

— Исил, шашките!

Мишук предпоследни отново се изуми: две черни момчета изскочиха иззад паравана с шашки в ръце. Внимателно поставиха дъските. Наредиха пуловете.

— На какво ще играем? — попита нагло лъжекралят.

— На кралството!

— Който най-напред загуби пуловете си?

— Той печели.

За три минути Негово предпоследно величество проигра кралството си срещу съперника. При това съперникът имаше предимство: при всеки успешен ход чукваше по челото своя Исил. Истинският крал го сърбеше пръстът, но той помнеше дадената дума. И едва след като разбра безнадеждността на своята позиция, той не се стърпя и чукна с пръст истинския Исил. Исил изохка и кралят с учудване забеляза:

— Гледайте, той проговори!

В същото време Негово предпоследно величество бутна с кутрето си от дъската две свои шашки.

— Не шмекерувайте — забеляза кралят-съперник. — Вие загубихте острова. Сега Тутик е мой.

Кралската градина с прозрачните сочни ябълки изчезна пред очите на Мишук. И бившият владетел на Тутик с отчаяние в гласа си попита:

— Защо играете на шашки по-добре от мен?

— Сигурно защото имам повече опит — отговори новият стопанин на острова.

— Кога сте играли за последен път?

Победителят погледна часовника си.

— Преди два дни, два часа и четиридесет минути.

— В неделя ли?

— В неделя. В собствения си дворец.

— Странно, аз също играх в неделя. — Бившият крал разпери ръце. — Но турнирът беше точно преди три дни, два часа и четиридесет минути. Днес е сряда.

— Вторник.

Десетина минути кралете се препираха, докато победителят не изгуби търпение. С махване на мустаците си той му посочи вратата.

— Моля напуснете моята територия.

Мишук взе куфара си и пое бавно към изхода. На прага се обърна.

— Кажете защо сменихте табелката?

— Думата „предпоследен“ смятам оскърбителна за моята титла. — Новият крал вдигна пръст. — Днес предпоследен, а утре… Разбирате ли? И макар че хитро се замаскирахте като мен, аз ви прощавам…

Изгоненият Мишук възмутено тракна вратата. Направи само една крачка и опря мустаци о вратата на капитанската каюта, без да разбира защо се скъсяват коридорите в този странен космос.