Евгений Велтистов
Милион и един ден ваканция (5)

Четвърта глава,
в която корабът променя курса си

Кълбото, което се пазеше при капитана, беше необходимо за връщането на Земята. Капитанът отговаряше за него с главата си. Сега капитанът на „Виктория“ седеше в каютата си без глава. По-точно главата на известния във всички галактики Платон Вегов увенчаваше, както обикновено, строгия кител със сини мълнии на нашивките, но според мнението на самия Вегов, това не беше неговата глава. Главата, която трябваше да прецени опасността и да вземе решение, много бавно се ориентираше в обстановката.

По земен навик капитанът погледна надясно — на изток, определяйки като всеки пътешественик своето местоположение, и видя на екрана непознати звезди. Отляво зееше празният калъф: Кълбото беше изчезнало. За три десетилетия звездно плаване на „Виктория“ това беше небивал случай. Такова нещо не се беше случвало изобщо — нито в космоса, нито на Земята!

Преди половин час капитанът бе чул шум в коридора и беше излязъл от каютата. Побягналият торпедообразен плъх учуди капитана: земни плъхове отдавна не беше виждал. Ала веднага позна сивата котка — Ирина Александровна често летеше с „Виктория“.

— Платоне, какво си развъдил на кораба? — извика вместо поздрав биоложката на своя стар познат.

В главата на капитана проехтя някакъв странен звън. Сякаш невидим корабен часовник го извести за опасността.

В нито една звездна лоция естествено не се споменава за плъхове. Но Вегов знаеше: плъховете, проникнали в трюмовете на товарните кораби в зората на космоплаването, се различават от морските си прадеди. Не по наглия вид, не по острите си зъби, не по дължината на опашката — съвсем не по външни признаци. Наглед плъхът си оставаше плъх. Но космическият плъх пътешества не по вълните, а сред звездите. И ако се вземе предвид важността на всички механизми на кораба, то плъхът в космоса е много опасен.

Космическите плъхове странстваха из товарните кораби и се чувстваха свободно в просторните трюмове. В пътническите отдавна вече не се срещаха гризачи. И единственият плъх, който се беше осмелил да се промъкне от „камиона“ в пътническия кораб, се държеше много предпазливо, докато поради природната си алчност не започна да гризе със зъбите си всичко, което можеше, и не попадна пред очите на хората.

Капитанът се отправи към щурманската кабина, за да даде заповед на всички помощници, механици, стюарди да уловят наглия плъх. Но той трябваше да се отмести встрани, давайки път на един пътник с необикновено дълги мустаци. Мустаците едва се побираха в коридора, трептяха и шумоляха, докосвайки стените. Капитанът виждаше за първи път такива мустаци.

Като се върна в каютата, той веднага забеляза, че Кълбото не е на мястото си.

Втори път удари невидимият часовник: той, капитанът, не беше заключил, когато се отлъчи!

Почукването на вратата накара капитана да се приближи до празния калъф и да хвърли отгоре салфетката. Извика да влязат.

Бледият първи помощник държеше в ръка Кълбото. Но не изчезналото, а другото — Кълбото от машината, която управляваше кораба. Капитан Вегов моментално позна това Кълбо. Часовникът, който чуваше само той, звънеше непрекъснато: на кораба е станало необичайно произшествие!

Помощникът постави Кълбото на пътищата върху капитанската маса. То беше повредено: вдлъбнатини и драскотини нарушаваха равновесието на галактиките.

— Плъхът! — изрече капитан Вегов.

Първият помощник утвърдително кимна.

— Дайте ми всички изчисления! — заповяда капитанът, като изваждаше масивната си лула. — Бих искал да зная къде сме отнесени… Трябва да обмислим как да доложим на Земята. Глупаво е да си спечеля на стари години прякора Плъхския капитан…

Вегов пушеше лулата си, като поглеждаше ту към екраните с графики и изчисления, ту към Кълбото. Привиждаше му се ухилената плъхска муцуна, представяше си щръкналите мустаци, но засега не правеше никакви изводи.

Капитанът не бързаше да вика Земята, където в космическото пристанище се пазеше третото, контролното Кълбо на пътищата на „Виктория“. Най-важното беше да се разбере в коя част от Вселената е попаднала „Виктория“, след като острите зъби са докоснали Кълбото. Всяка драскотина в момента на скока през космоса можеше да отклони кораба на милиарди километри встрани от целта.