Евгений Велтистов
Милион и един ден ваканция (14)

Тринадесета глава,
в която всичко застава на мястото си

— Това вече на нищо не прилича — да обядваме втори път! — разпери ръце биоложката.

— Аз пък кой знае защо огладнях! — каза весело капитанът. — Почакай, Ирина Александровна. Времето тече… И тече в обичайната посока!

Вегов посочи към екрана. Там имаше две снимки на една и съща галактика. Снимката със синята следа за движението на звездите, обясни капитанът, е направена преди половин час, а с обикновената, червена следа — преди една минута. Червената означаваше, че пространството и времето, в което лети сега „Виктория“, светът вътре в самия кораб, отново са станали такива, каквито са на Земята.

— Стрелата на времето — тихо каза Вегов на щурмана — отново е насочена към нашето бъдеще. Скоро ще започне заобикалянето на дупката.

Капитанът покани всички на масата. Пътниците обядваха с апетит, весело и шумно, като си спомняха събитията от изминалия странен час. Само Карен мрачно поглеждаше към Мишук.

Капитанът стана от масата и минавайки покрай билярда, не се стърпя и ловко разби с щеката триъгълника от топки. Макар че капитанът рядко играеше билярд, и петнайсетте топки полетяха на различни страни и попаднаха в дупките.

— Ще се уча от вас да играя билярд — съгласи се биоложката.

— Какво говорите, такъв късмет се случва веднъж на сто години — усмихна се капитанът. — Ти не тъгувай — каза той на Карен. — Подозирам, че уважаемият ни крал наистина е намерил Кълбото на пътищата.

— Честна кралска дума! — развика се Мишук. — Аз го улових точно преди обед!

Кралят бръкна в джоба си и извади Кълбото на пътищата.

— Ето го — промълви в тишината Алка.

Кралят връчи Кълбото на капитана. Всички скочиха и започнаха да ръкопляскат. Кралят се поклони. В същото време вратата се отвори и Исил донесе капана с уловения плъх.

— Аз какво ви казах! — ликуваше Мишук.

Но никой не се заинтересува от пленника. Само котката се приближи до капана, изфуча и обърна гръб.

— Извинете, аз помислих, че го правите нарочно… Не разбрах, че всичко е било обратно — каза Карен на Мишук. — Чудесно ме спасихте!… Вие сте истински крал!

— И късметлия ловец! — усмихна се Мишук.

— Значи може да се приготвяме за Родителския ден? — изрече на един дъх Алка.

Вегов погледна хронометъра си и съобщи:

— Моля всички да се приближат до екраните. Ще видите своите близки. Засега само по телевизията. Но „Алфа“ не е далеч, тя ни следва!

— Ура! — развикаха се децата. — Скоро ли? Скоро ли ще бъде това?

— Скоро — каза капитанът и лицето му стана строго. — Вие, както и вашите родители, ще видите предаването от Земята. Моля ви: запомняйте всичко! Хората, които ще се появят на екрана, вече няма да видите никога.

— Защо?

— Ще измине фаталният половин час — избоботи кралят, — и ние ще бъдем смазани в точица. Така ли е, капитане?

Вегов се обърна към него.

— Аз не съм обявявал кацане в черната дупка!… Но докато ние я обикаляме, летейки, половин или един час, на Земята ще се случат важни неща. — Капитанът огледа притихналите си спътници. — Възможно е там да изминат стотици години, хилядолетия… Точно още не знам. По-късно ще ви кажа…

Развълнувани и печални, без да разбират още какво бъдеще ги очаква, пътниците се завръщаха в каютите си.