Евгений Велтистов
Милион и един ден ваканция (3)

Втора глава,
в която корабът прави скок

Никой не забеляза прощалния салют на звездите. Звездите, които заобикаляха „Виктория“, неестествено се удължиха, развяха огнени шлейфове, после постепенно се замъглиха, накрая блеснаха със снопче светлина и угаснаха.

Земята, Слънцето и целият Близък космос, познати от детството, изчезнаха.

Корабът сякаш се озова в празно пространство…

Алка отново извика „олеле“ и излетя нагоре, разпервайки ръце.

Мернаха се токчетата на знаменитата биоложка. А момчетата, като се премятаха презглава, запяха старата като света песен:

SFB Error: Unknown content at line 9: P>>

Без-тег-лов-ност, без-тег-лов-ност,

слон повдигаш ли? — Безспорно!

SFB Error: Unknown content at line 12: P$

Безтегловността спаси корабния плъх. Той се завъртя като пумпал от удар с длан и се изтърколи през отворената врата. А Ирина Александровна литна чак към тавана.

Пап, плавно огъвайки тренираното си тяло, плуваше към децата и командваше:

— Работете с ръцете и с краката, снишавайте се! Ако безтегловността изчезне, няма да се отървете без цицини. А само цицини ви липсват за Родителския ден…

Но децата нямаха намерение да се снишават. Те се рееха над палубата и се смееха с глас, като че ги гъделичкаха. Дори не си помръднаха пръста да се снишат. А Пап плуваше към тях много бавно.

По коридора със стремителна крачка бързаше дългият и бял като чапла корабен стюард. Механичният слуга лесно преодоляваше безтегловността с меките си обувки с магнитни подметки.

Той бързаше да помогне на пътниците и притичвайки покрай плъха, го шляпна.

Алка наблюдаваше пъргавия робот и му се присмиваше от висотата на своето положение:

SFB Error: Unknown content at line 20: P>>

Знае всякое дете

по-добре от две и две,

че другар си му навек,

но… робот си — не човек!

SFB Error: Unknown content at line 25: P$

Роботът ловко изтича по извитата стена и по купола на тавана, подаде ръка на Ирина Александровна и я настани да седне в креслото. После, като пазеше равновесие във въздуха и се мъчеше да не отделя подметките си от тавана, който сега му служеше за под, оттласна децата едно подир друго. Помогна на Пап да доплува до креслото. И най-сетне улови спокойната сива котка и я подаде на биоложката.

Всички бяха малко развълнувани. Котката намери стопанката си, но козината й беше настръхнала, напомняйки за неуловената плячка.

— Извинете — каза Алка на стюарда, — аз се пошегувах. Благодаря за помощта.

— Няма защо — отговори невъзмутимо роботът. — Ей сега ще стигнем целта.

Заедно с изсвирването на сирената се върна обичайното притегляне. Над главите лумнаха нови звезди. Корабът бе извършил скока към Далечния космос.

— И така — строго каза световноизвестната биоложка — трябва незабавно да се улови този гризач.

— Ей сега ще бъде предоставен на ваше разпореждане — съгласи се белоснежният стюард.

Биоложката се обиди:

— Аз имам работа с благородни животни…

Но роботът не я чуваше. Той тичаше по коридора, където в самия му край се мярна черна опашка. Котката се изскубна от ръцете на стопанката си и изчезна през отворената врата: тя се надяваше само на своята ловкост.

— Може би съм отвикнала от някои форми на земния живот — продължаваше Ирина Александровна. — Крилатите змии ми се струват къде по-симпатични…

— Разбира се — горещо я подкрепи Олег, — от най-древни времена плъховете са били враг на човека.

— Всичко на света изплюскват — въздъхна Алка.

— Виждам, че знаете много неща за гризачите. — И биоложката се обърна към Пап. — Представете си, когато влязох в каютата, този разбойник гризеше ръкописа ми…

— Чел съм вашите книги — смути се Пап.

— Но последната можеше да бъде изядена. — Биоложката стана. — Ще видим дали ще му хареса моята Маца. — И Ирина Александровна си отиде, като викаше избягалата сива Маца.

Пап с учудване забеляза, че е лош възпитател: децата неусетно бяха изчезнали.