Евгений Велтистов
Милион и един ден ваканция (10)

Девета глава,
в която действието се развива в примката на времето

Кралят нахълта при капитана, без да почука, хвърли си куфара и изведнъж се стъписа.

Пред него стояха двама еднакви човека, облечени с униформени куртки с нашивки.

— Моля ви се, кой от вас е Вегов? — попита Мишук, дишайки тежко.

— Аз — отговориха капитаните в хор. — Какво се е случило?

Кралят се отпусна в креслото. Исил занемя до него.

— Аз току-що загубих Тутик от някакъв нахалник с моите мустаци… Уверявам ви, че това е лъжекрал.

Единият от Веговците представи Мишук на другия.

— Пътникът от девета каюта. По произход крал.

— Не знаех, че в космоса може да се срещне крал — усмихна се двойникът на капитана.

— Моля да се вземат мерки! — настояваше кралят. — В края на краищата, кой от вас е истинският капитан?

Веговците, весело посмуквайки лулите си, гледаха краля. После единият от тях попита:

— А какви мерки да се вземат?

— Да се установи личността и да се изгони самозванецът от кораба!

Веговците се спогледаха.

— Помъчете се да разберете ситуацията — каза сериозно капитанът, който седеше по-близо до краля. — Аз съм Вегов-днешният, а той е Вегов-вчерашният… Черната дупка, за която знаете, изкриви нашия път и ние като че се върнахме във вчерашния ден.

— Примката на времето ли? — възкликна Мишук. — Шегата на природата? А пък аз мислех… — И кралят от все сърце високо се разсмя.

Най-сетне той се досети, че е загубил Тутик, като е играл със самия себе си.

— Моля да ме извините за безпокойството! — Кралят смигна на капитаните и оправи мустаците си. — Той, вчерашният Мишук, не знае кой съм аз. Ама че смехория! Ще ида да си го върна отново!…

И като даде знак на Исил, кралят излезе.

Обаче нямаше нищо чудно, че Мишук не позна самия себе си. През цялата история на космоплаването малко земни жители са се срещали с двойниците си, попадайки в пространство и време с особени свойства.

Известно е, че край масивните космически тела, например около Земята, всеки снаряд, спътник, кораб лети под действието на силата на привличането по крива линия. Но неговият път се смята за права линия в изкривеното пространство.

А колко силно изкривява пространството и времето една гигантска звезда, уплътнена до малки размери!

Край черната дупка, която е била някога хиляди пъти по-голяма от Слънцето, свойствата на пространството и времето можеха да се окажат много по-сложни, отколкото изглеждаха преди това на хората. Във всеки случай капитан Вегов не се учуди много, намирайки в каютата самия себе си. Той обясни на вчерашния Вегов обстановката и заедно започнаха да обмислят какво да правят по-нататък.

— Примката на времето, както подозирам, е само начало на номерата на черната дупка — каза Вегов-днешният. — Но да не губим време.

— Времето в дадения случай изчезна, превърна се в пространство. А изкривеното пространство събра нашите кораби — изказа предположение Вегов-вчерашният. — Онова, което за вас е „днес“, а самият аз за вас съм „вчера“. Впрочем „вчера“, „утре“ са много условни понятия: всеки момент вие или аз може да изчезнем. Хайде да помислим как да избегнем дупката. Та и аз скоро ще попадна в същото положение…

„Може ли да се избегне черната дупка, да се прелети над самата повърхност на звездата? — такава задача зададоха капитаните на електронния мозък на кораба. — Достатъчна ли е мощността на двигателите?“ Машината започна да решава задачата, а капитаните й задаваха въпроси.

Всичко изглеждаше просто: ето я черната дупка — свети на екраните във формата на диск. Това е слънчевият вятър, който лети непрекъснато в дупката и угасва, образувайки сребрист ореол. Така се поглъщат всички най-близки звезди.

Но къде отива всичко през черната дупка? Къде се влива заобикалящата я материя? Към коя работилница на Вселената водят тези тайнствени тунели на природата? Какво е това — смърт за гигантската звезда или раждане на нов свят?

Машината отговаряше: „Не… не… не…“ Тя отказа да отговаря: не беше по силите й да решава такива сложни въпроси.

— Ами ако потеглим към дупката? — предположи Вегов-младши.

— Надявате се да кацнем на звезда-джудже? — уточни Вегов-днешният и напомни: — Нейната повърхност е течна.

— Но нали никой никога не е прониквал вътре в черната дупка! — възкликна вторият капитан. — Разбирате ли?

— Привлекателно е, то се знае. — Вегов-старши се усмихна. — Прозорецът към непознатия свят е отворен пред нас… Но ние ще бъдем смазани. И не ще успеем нищо да предадем оттам…

— Спомням си — каза неговият двойник, — че падане от височина един сантиметър върху звезда-джудже се равнява при земни условия на падане от връх Джомолунгма…

— И така, ако успеем да прелетим покрай дупката дори на височина няколко километра, ще останем живи — заключи капитанът на „Виктория“.

В същия момент помощник-капитаните доложиха по високоговорителя, че корабът „Алфа“ ще се отправи веднага след тях към черната дупка. Наложило се да придадат на своето Кълбо на пътищата същата форма, каквато имало Кълбото на „Виктория“.

— Не се и съмнявах в това — каза Вегов на двойника си.

— Родителите са си родители — съгласи се той. — А вие как бихте постъпили?…