Джон Кенеди Тул
Сговор на глупци (23)

V

Доктор Талк запали цигара „Бенсън енд Хеджес“ и продължи да гледа през прозореца на кабинета си в сградата на факултета по обществени науки. В мрака навън блещукаха светлините от стаите, на вечерните курсове в съседните сгради. Цяла вечер бе обръщал бюрото си наопаки, за да намери бележките си за легендарните британски монарси, които някога бе извадил набързо от една доста кратка студия върху британската история, напечатана в джобно издание. Трябваше утре да изнесе лекцията, а вече наближаваше осем и половина. Доктор Талк се славеше като лектор с гъвкав и саркастичен ум и с лесно смилаемите си обобщения, които го правеха обичан сред студентките и му помагаха да прикрие липсата на каквито и да било познания по принцип и върху британската история в частност.

Но дори самият той съзнаваше, че репутацията му на светски и словоохотлив човек нямаше да го спаси, ако се окажеше в невъзможност да си припомни каквото и да било за Лир и Артур, освен факта, че първият е имал няколко деца. Талк остави цигарата си в пепелника и отново се залови с най-долното чекмедже. На дъното му имаше купчина стари листове, които не бе прегледал кой знае колко обстойно при първото преравяне. Той ги постави в скута си и като ги запрелиства един по един, установи, че както и предполагаше, това бяха предимно съчинения, които не бе върнал обратно и които се бяха насъбирали тук повече от пет години. Погледът му попадна върху един грапав пожълтял лист от бележник, върху който с червен молив бе написано:

Пълното ви невежество в областта на онова, което тръбите, че преподавате, заслужава смъртно наказание! Едва ли сте чували, че св. Касиан от Имола е загинал, когато собствените му ученици го намушкали с перата си. Неговата достойна за един мъченик смърт го направила светец, покровител на учителите.

Моли го за прошка ти, заблудени глупако, ти, тенисоапелиращи, ти, голфоиграещи, коктейлопресушаващи псевдопеданте, тъй като наистина се нуждаеш от небесен покровител! При все че твоите дни са преброени, не ще да паднеш като мъченик, тъй като не изповядваш никаква свещена кауза, а ще умреш като истинско магаре, каквото си и в действителност!

ЗОРО

На последния ред беше изрисуван меч.

— Интересно, какво ли стана с него? — рече на глас доктор Талк.