Джон Кенеди Тул
Сговор на глупци (49)

I

Игнациус отвори очи и съзря нещо бяло, което се носеше над него. Болеше го главата и ухото му пулсираше. След малко синьо-жълтеникавите му очи бавно започнаха да се фокусират и въпреки главоболието си той установи, че гледа към някакъв таван.

— Значи най-после се събуди, а, момче? — прозвуча гласът на майка му някъде наблизо. — Само погледни това! Сега вече наистина сме затрити!

— Къде съм?

— Не започвай да хитруваш с мене, чу ли? Само не започвай, Игнациус. Предупреждавам те. Достатъчно търпях. Стига ми. А как да погледна хората в очите след това?

Игнациус обърна глава и се огледа. Лежеше в някаква килийка, оградена отвсякъде с мрежа. Видя и една сестра, която мина покрай леглото му, от страната на краката.

— О, небеса! Та аз съм в болница! Кой е лекуващият ме лекар? Мога само да се надявам, че си проявила поне малко себеотрицание и си се погрижила да имам на разположение специалист. И свещеник. Повикай го. Сам ще проверя дали е годен. — Игнациус понапръска нервно с малко слюнки чаршафа, покрил като снежен калпак възвишението на корема му. Той докосна челото си и усети, че цялото му главоболие е бинтовано. — О, боже мой! Не се страхувай да споделиш с мен, майко. По болката разбирам, че наистина е смъртоносно.

— Млъкни и погледни това! — едва-що не изкрещя мисис Райли, като запрати вестника в бинтовете на сина си.

— Сестра!

Мисис Райли грабна вестника от лицето му и го зашлеви през мустаците.

— А сега млъквай, ненормалнико, и само го погледни туй вестниче! — Гласът й потреперваше. — Затрити сме!

Под заглавието, което гласеше: БУРЕН ИНЦИДЕНТ НА БЪРБЪН стрийт, Игнациус съзря три снимки, наредени една до друга. На тази отдясно Дарлин, в балната си рокля, държеше какадуто и се усмихваше като начинаеща филмова актриса. На тази отляво Лана Лий закриваше лицето си с ръце, докато се качваше на задната седалка на полицейската кола, вече запълнена от офъканата четина на женското спомагателно крило на Партията за мир. Полицаят Манкузо, в изпокъсан костюм и бомбе със смачкана периферия, нарочно държеше отворена вратата на колата. А на снимката по средата — задръстеният с наркотици негър се хилеше към някаква грамада, наподобяваща мъртва крава, проснала се насред улицата. Игнациус, присвил очи, внимателно разгледа тази снимка.

— Само погледни това! — прогърмя гласът му. — Що за дръвници са фотографите на този вестник? Контурите ми едва-едва се разпознават!

— Ти чети какво пише под снимките, момче! — Мисис Райли забучи пръст във вестника, сякаш пронизваше снимката с ланцет. — Само го прочети, Игнациус. И какво, мислиш, ще си рекат хората на Константинопъл стрийт? Хайде, прочети ми го на глас, момче! Страхотен публичен скандал на улицата, мръсни снимки, нощни блудници. За всичко пише. Чети, момче!

— Бих предпочел да не го чета. Навярно е изпълнено с преиначения и опити за опетняване. Жълтата преса без съмнение предлага какви ли не пикантни инсинуации. — Но въпреки това Игнациус позачете написаното оттук-оттам. — Нима се опитваш да ми кажеш, че според тях онзи своенравен автобус не ме е ударил? — ядоса се той. — Още първото им твърдение е лъжливо. Обади се там, където трябва! Налага се да ги съдим!

— Млъкни! Прочети го цялото!

Птицата на една стриптийзьорка нападнала костюмиран продавач на хотдог. А. Манкузо, таен агент, арестувал Лана Лий за заговаряне на непознати с цел проституция, за притежание и участие в изготвянето на порнографски материали. Бурма Джоунс, портиер, завел А. Манкузо до един шкаф под бара, където били открити порнографските материали. А. Манкузо съобщил на журналистите, че е работил от известно време върху този случай и че се е свързал с един от агентите на Лий. Полицията подозира, че арестуването на въпросната Лий бележи разгрома на организацията за разпространение на порнографски материали, пуснала пипала из гимназиите по целия град. В бара е намерен и списък на училищата. А. Манкузо заявил, че издирването на агента продължава. Докато той извършвал ареста, трите жени — Клъб^[1], Стийл^[2] и Бъмпър^[3], излезли от огромната тълпа, струпала се пред бара, и го нападнали. Те също били заловени. Игнациус Джак Райли, трийсетгодишен, бил откаран в болница за лечение поради изпадане в шоково състояние.

— Такъв ни бил проклетият късмет — фотографът им се е мотаел там, без да има какво да прави, та е успял да те снима проснат на улицата като някой пиян нехранимайко! — Мисис Райли започна да подсмърча. — Трябваше да се досетя аз, че нещичко такова ще се случи, като видях мръсните снимки и как излетя като за карнавала преди Велики пости!

— И влетях в най-мрачната вечер в живота си — въздъхна Игнациус. — Снощи Фортуна явно въртеше колелото си в пияно състояние. Едва ли бих могъл да се свлека кой знае колко по-надолу. — Той се оригна. — А мога ли да запитам какво е правил на мястото на разигралите се действия полицейският кретен мъстител?

— Снощи, след като ти излетя, аз дръннах на Санта и й рекох да намери Анджело в участъка и да го прати да провери какви ги вършиш ти на Сейнт Питър стрийт. Чух те, като казваше адреса на шофьора.

— Колко мъдро!

— Мислех си, че отиваш да се срещаш с банда комуниси. Ама съм сгрешила. Анджело вика, че си се мотал с някакви странни личности.

— С други думи, ти си изпратила да ме проследят! — провикна се Игнациус. — Собствената ми майка!

— Птица някаква да го нападне! — разрида се мисис Райли. — Туй ли трябваше да ти се случи, Игнациус? Кого нападат птиците?!

— А къде е шофьорът на автобуса? Трябва незабавно да бъде подведен под отговорност!

— Ти чисто и просто си припаднал бе, глупако!

— А тогава защо съм в бинтове? Ни най-малко не се чувствам добре. Навярно съм увредил някоя жизненоважна част на тялото при падането си на улицата.

— Одраскал си си лекичко главата, това е. Нищо ти няма. Направиха рентгенови снимки.

— Нима са се гаврили с тялото ми, докато съм бил в несвяст? Ти би могла да проявиш мъничко добър вкус и да ги възпреш. Един господ знае къде ли са ме бърникали тези похотливи медицински лица! — Игнациус чак сега установи, че май не само главата и ухото, а и една ерекция го терзаеше още от мига, в който се беше пробудил, и държеше да й се отдели внимание. — Ще имаш ли нещо против да напуснеш за миг кабинката ми, за да направя оглед дали не съм бил малтретиран? Пет минутки ще са напълно достатъчни.

— Слушай, Игнациус. — Мисис Райли стана от стола и сграби яката на клоунската пижама на точици, в която го бяха издокарали. — Няма да хитруваш с мене, че ще ти отпоря мутрата, да знаеш! Анджело всичко ми разказа. Момче с твоето образование да скита с разни странни личности из Квартала, да ходи да търси някаква си нощна блудница в бар! — Мисис Райли наново се разплака. — Чисто и просто късмет сме имали, че не всичко е изписано във вестника. Тогава трябваше да се изселиме от тоя град!

— Именно ти си човекът, който представи на невинната ми същност тази бърлога, именуваща се бар. Всъщност за всичко е виновно онова ужасно женище Мирна! И тя трябва да бъде наказана за злодеянията си.

— Мирна ли? — подсмърчаше мисис Райли. — Та нея дори я няма в тоя град. Наслушах се на налудничавите ти щуротии как тя те била уволнила от „Панталони Ливай“. Такива вече не ми минават! Ти си луд, Игнациус! Нищо, че аз трябва да го кажа — да, мойто собствено дете не е с всичкия си!

— Виждаш ми се доста изтощена. Защо не избуташ някого и не пропълзиш в едно от съседните легълца да си подремнеш? Обади ми се пак след около час.

— Цяла нощ съм била на крак. Когато Анджело ми звънна и ми рече, че си в болницата, едва-що не получих удар! Едва-що не паднах на пода в кухнята, и то право на главата си! Можех черепа ей тъй да си го пръсна и да се отвори! А после се завтекох към стаята, за да се облека, и си навехнах глезена. Едва-що не направих катастрофа, докато карах насам!

— Боже опази от нова катастрофа! — изпъшка Игнациус. — Тогава ще се наложи да започна работа в солниците.

— Дръж, глупако! Анджело каза да ти дам това.

Мисис Райли се наведе и вдигна от земята подпряното на стола томче „Утехата на философията“. След това устреми един от ъглите му към корема на сина си.

— Охоф! — избълбука Игнациус.

— Анджело снощи я намерил в оня бар — остро изрече мисис Райли. — Някой пък на него му я откраднал в тоалетната.

— О, боже мой! Та всичко е било нагласено! — викна Игнациус и гръмко затропа с огромното издание, което държеше в лапите си. — Сега разбирам… Преди доста време ти споменах, че монголоидът Манкузо е нашият мъстител. И ето че сега той нанесе съкрушителния си удар. Колко невинно му заех тази книга! Как само бях измамен! — Той затвори кървясалите си очи и за момент продължи неразбираемо да хленчи нещо. — Прибрана от една пачавра от третия райх, която крие поквареното си лице зад моята собствена книга, зад изходната точка на моя светоглед! О, майко, ако знаеш само как грубо бидох изигран от заговора на тези полухора! Каква ирония — самата книга на Фортуна носи лош късмет! О, Фортуна! О ти, дегенерирала развратнице!

— Млъквай! — изкрещя мисис Райли, а напудреното й лице се набразди от гняв. — Да не искаш цялото спешно отделение да довтаса? И какво, мислиш, ще си каже мис Ани? Как сега ще погледна хората в очите, а, тъпи и побъркани Игнациус? А и от болницата искат двайсе долара и трябва да им ги дам, преди да те изведа оттук. Шофьорът на линейката не можа ли да те закара в Благотворителната като хората? Не я! Тука, дето се плаща, трябваше да те изтърси! Откъде да ги взема тия двайсе долара? Утре трябва да плащам вноската за тромпета. И на човека за къщата също трябва да му плащам!

— Та това е безчинство! Естествено, че няма да платиш двайсет долара. Това е пладнешки обир! А сега бягай вкъщи, а мен ме остави тук. Съвсем кротичък ще бъда. Може и да се възстановя. На психиката ми точно това й е необходимо за момента. Когато имаш възможност, донеси ми моливи и папка с листове, каквито намериш върху бюрото ми. Трябва да опиша тази травма, докато е прясна в паметта ми. Имаш позволение да влезеш в мойта стая. А сега те моля да ме извиниш, но трябва да си почивам.

— Да си почиваш ли? И да платя още двайсе долара за още един ден? Я ставай от леглото! Обадих се на Клод. Той ей сегичка ще дойде и ще плати парите.

— Клод ли? Кой, за бога, е този Клод?

— Един приятел.

— Какво е станало с теб? — изпъшка Игнациус. — Още сега искам да разбереш едно. На непознат мъж не ще бъде позволено да заплати сметката за престоя ми в болницата. Ще остана тук, докато честни пари не ми откупят свободата!

— Я ставай от леглото! — изкрещя мисис Райли. Тя посегна към пижамата, но тялото на Игнациус се заби в дюшека като метеор. — Ставай, преди да съм ти отпрала тлъстата мутра, ей!

Когато видя, че чантата й се издига към главата му, той седна.

— О, боже мой! Та ти си с обувките си за боулинг! — Игнациус хвърли едно розово синьо-жълтеникаво око надолу, покрай леглото, към провисналия комбинезон и смъкналите се памучни чорапи. — Само ти би сложила обувки за боулинг пред болничната постеля на своето чедо!

Но майка му не откликна на предизвикателството. Тя се бе въоръжила с твърдата решимост, с недосегаемостта, която идва ведно със силния гняв. Очите й бяха стоманени, а устните — присвити и непоколебими.

Всичко вървеше наопаки.