Джон Кенеди Тул
Сговор на глупци (58)

X

Дориан Грийн обърна една от изисканите си визитни картички и изписа на обратната страна с печатни букви: ВЕЛИКОЛЕПЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ. СПРАВКИ В 1А. Той излезе на калдъръмената алея и забоде картичката най-отдолу на един от тапицираните с черна изкуствена кожа кепенци. Момичетата нямаше да ги има доста дълго този път. Полицаите са тъй непреклонни, когато става дума за повторно нарушение. За жалост тези трите никога не се бяха държали особено любезно със съседите в Квартала, иначе някой, естествено, щеше да им посочи прелестния полицай и нямаше да допуснат фаталната грешка да нападат служител на полицията.

Но те бяха тъй импулсивни, тъй агресивни! Дориан съзнаваше, че без тях той и къщата му са напълно беззащитни. Вложи особено старание да заключи здраво вратата от ковано желязо. После се върна в апартамента си, за да довърши работата по почистването на боклуците, останали от учредителното събрание. Това бе най-фантастичната забава в неговото поприще: в разгара й Тими бе паднал от един полилей и си беше изкълчил глезена.

Дориан вдигна каубойския ботуш, чийто ток се беше счупил, и го запрати в една кофа за боклук, като се чудеше дали онзи невъзможен Игнациус Дж. Райли се беше оправил. Някои хора чисто и просто едва се издържаха. Майката на прекрасната циганка навярно е била покрусена от този ужасен вестникарски шум.