Джон Кенеди Тул
Сговор на глупци (57)

IX

Лана Лий разкъса вестника на парчета, а после и тях на още по-мънички парченца. Когато надзирателката се спря отпред, за да й каже да си почисти боклука, една от членките на женското спомагателно крило, което споделяше същата килия, й отвърна:

— Изчезвай! Ние живееме тука, нали така? А ние обичаме да има разни хартийки по земята!

— Чупка! — добави Лиз.

— Омитай се! — не закъсня и Бети.

— Ще се погрижа аз за тая килия, и то как! — закани се надзирателката. — А и голяма гюрултия вдигате, още откакто дойдохте снощи.

— Я да ме разкарате от тая проклета дупка! — изкрещя срещу й Лана Лий. — И секунда повече не мога да изкарам с тия три биячки!

— Ехей! — подвикна Фрида на двете си съквартирантки. — Тая кукла нещо не ни харесва!

— Такива като вас затриват Квартала! — отвърна й Лана.

— Млъквай! — заповяда Лиз.

— Ще млъкне не, ами… — обади се и Бети.

— Махнете ме оттука! — крещеше Лана през решетките. — Едва-що изкарах тая шибана нощ с трите таласъмки! И аз имам някакви права! Не може насила да ме завирате тука!

Надзирателката й се усмихна и отмина.

— Хей! — прокънтя из коридора гласът на Лана. — Върни се!

— По-леко, коте! — посъветва я Фрида. — Стига си ни усложнявала живота! Я сега ни покажи снимките, които си покрила в сутиена.

— Веднага — добави Лиз.

— Вади картичките, кукло! — заповяда Бети. — Писна ни да гледаме чекиджийските стени!

Трите в един и същи миг се нахвърлиха върху Лана.