Даниъл Силва
Новото момиче (42)

40.
Йерусалим

В крайна сметка обаче — като в лош виц — виновни били американците, обясни Халид. След атаките на 11 септември те започнали да настояват кралското семейство да се справи с Ал Кайда и да спре паричните потоци и уахабитските идеологии, които бяха позволили на групировката да придобие такова голямо влияние. Връзките на кралството с най-лошите в историята терористични атаки на американска земя били неоспорими. Петнайсет от деветнайсетте терористи били саудитски граждани. А Осама бин Ладен, основател и пътеводна светлина на Ал Кайда, бил потомък на известно саудитско семейство, което станало приказно богато чрез близките му финансови контакти с Дома на Сауд.

— Много са причините, поради които се случи 11 септември — каза Халид, — но ние, саудитците, трябва да поемем отговорност за ролята ни в този терористичен акт. Атаката остави незаличимо петно върху нашата страна и семейството ми и никога повече не бива да се случва нещо подобно.

За да се бори ефективно с Ал Кайда, кралството имало страшна нужда от технологии за кибернаблюдение, с които да следи комуникациите на заподозрените терористи и техните съмишленици в интернет. Особено след като световното джихадистко движение се беше преобразило и се възползваше от появата на социалните медии. Поради тази причина бил създаден Кралският информационен център, който оборудвали с високотехнологични киберинструменти, закупени от Обединените арабски емирства и от частна италианска фирма. Центърът дори се сдобил със софтуер за хакване на мобилни телефони от израелска компания на име „ОНС Систъмс“. Габриел бе наясно с тази сделка. Тогава той яростно й се противопоставяше, както и шефът на Подразделение 8200, но думата на министър-председателя беше натежала над техните.

Кралският информационен център позволявал на режима да следи не само потенциалните терористи, но и обичайните политически опоненти. Поради тази причина Халид поел контрола над него, когато станал престолонаследник. Използвал го, за да шпионира мобилните устройства на враговете си и да следи активността им в киберпространството. Центърът също така му осигурил възможността да осъществява мониторинг върху социалните медии и да ги манипулира. Халид не се срамуваше да признае, че както американският президент, и той бе обсебен от мисълта да опази авторитета си в паралелните вселени на „Туитър“ и „Фейсбук“. Безпокойството му не се дължало само на суета. Страхувал се, че може да бъде разклатен от някой инспириран в интернет „хаштаг“ бунт — като онзи, който бе свалил Мубарак в Египет. Катар, кръвният му враг в Залива, работел онлайн срещу него. Същото се отнасяло и за много коментатори и журналисти, събрали огромен брой киберпоследователи от средите на младите и свободолюбиви араби, които отчаяно се нуждаели от политическа промяна. Един такъв коментатор бил саудитецът на име Омар Науаф.

Науаф бил отговорен редактор на „Араб Нюз“, най-известния ежедневник на английски език в Саудитска Арабия. Кореспондент ветеран в Близкия изток, той съумял да поддържа добри взаимоотношения както с Дома на Сауд, на който дължал оцеляването си като журналист, така и с Ал Кайда и „Мюсюлманско братство“. Поради тази причина кралският съд често го използвал като емисар на силите на политическия ислям. Мирянин по душа, Науаф отдавна се застъпвал за идеята да се разхлабят вдъхновените от уахабизма ограничения, налагани на жените в саудитското общество. И затова първоначално приветствал с ентусиазъм въздигането на младия ХБМ и неговото реформаторско мислене. Подкрепата му обаче започнала да се изпарява, когато Халид безмилостно потиснал политическата опозиция и забогатял, използвайки държавната хранилка.

На престолонаследника и придворните му не им отнело много време, за да осъзнаят, че са изправени пред „проблема Омар Науаф“. Първоначално опитали да го обезвредят с чар и обещания, но това само довело до засилване на критиките от страна на журналиста. Тогава го предупредили да престане и да се въздържа, ако не желае да бъде наказан сурово. Изправен пред избора за мълчание или изгнание, Науаф избрал второто. Той потърсил убежище в Берлин и започнал работа в „Шпигел“, най-известното новинарско списание в Германия. Освободен от репресивната машина Саудитска Арабия, Науаф отприщил порой от остри коментари, насочени към своеволния престолонаследник. Описвал го като измамник и мошеник, който няма никакво намерение да проведе истинска политическа реформа в закостенялото кралство. Халид започнал война с Науаф от своя Кралски информационен център, но не постигнал никакъв успех. Само в „Туитър“ журналистът имал над десет милиона последователи, много повече от принца. Досадният изгнаник печелел идеологическата битка в социалните медии.

— И тогава — каза Халид — се случи нещо много интересно. Омар Науаф, най-големият ми клеветник, поиска интервю от мен.

— А ти отказа?

— Даже не се замислих.

— Какво се случи след това?

Науаф отправил втора покана. После и трета. Когато на никоя от тях не било отговорено, той използвал контактите си в Дома на Сауд, за да изпрати съобщение директно на Халид.

— Изглежда, поканата за интервю е била уловка от самото начало. Омар твърдеше, че разполага с информация за готвена заплаха срещу мен. Настоя да ми разкаже за нея на четири очи. Очевидно е, че предвид всичко, което бе написал и казал за мен, бях скептично настроен. Както и бодигардовете ми. Бяха убедени, че иска да ме убие.

— С какво? С химикалка и бележник ли?

— Когато Бин Ладен уби Ахмад Шах Масуд от Северния алианс два дни преди 11 септември, убийците се представили за журналисти.

— Така, и какво стана после? — попита Габриел.

— Знам, че ме смяташ за импулсивен и безразсъден, но обмислих много внимателно ситуацията. В края на краищата реших да се срещна с него. Изпратих съобщение чрез саудитското посолство в Берлин и поканих Омар да заповяда в кралството, ала той отказа. Обясни ми, че ще се срещне с мен само на неутрална територия, на която ще се чувства в безопасност. И така хората, които отговаряха за охраната ми, затвърдиха мнението си, че Омар има намерение да ме ликвидира.

— А ти?

— Аз не смятах така. Честно казано, ако бях на негово място, също нямаше да стъпя в кралството.

— Само че си искал да разбереш какво има да ти казва?

— Източниците му — призна Халид — бяха безпогрешни. Омар имаше информатори в целия регион.

— Какво направи ти?

— Потърсих съвет от човек, на когото смятах, че мога да се доверя.

— Чичо Абдула?

Халид кимна.

— Следващият крал на Саудитска Арабия.

* * *

Абдула бин Абдулазиз ал Сауд не беше член на Седморката на Судайри, кралската кръвна линия на преките синове на Основателя, от която бяха произлезли трима саудитски владетели, включително бащата на Халид. Това го бе навело на мисълта, че никога няма да бъде крал. Поради тази причина беше живял с единия крак в Саудитска Арабия, а с другия — на Запад. Въпреки това остана важна фигура в Дома на Сауд, уважаван за своя интелект и политическа проницателност. Халид намираше чичо си за изключително далновиден съветник точно защото се противопоставяше на много от реформите му, включително онези, засягащи жените, които Абдула ползваше само за едно нещо.

— И какво стана, когато сподели на чичо си за Омар Науаф?

— Разтревожи се.

— А какъв съвет ти даде?

Принцът прокара пръст през шията си.

— Доста крайно решение, не мислиш ли?

— Не и по нашите стандарти.

— Ала от теб се очакваше да си различен, Халид. Смяташе се, че ти си човекът, който ще промени Близкия изток и ислямския свят.

— Не мога да променя света, ако съм мъртъв, нали?

— Не се ли замисли за последствията?

— Абдула обясни, че няма да има такива.

— Колко мъдро от негова страна — подсмихна се иронично Габриел. — Защо би казал подобно нещо?

— Защото моите ръце щяха да останат чисти.

— Чичо ти е обещал да се погрижи за него?

Халид кимна.

— А как е накарал Науаф да отиде в консулството в Истанбул?

— Ти как мислиш?

— Казал му е, че ще си там.

— Точно така.

— И глупостите, които наговори след смъртта му? Сладките приказки как нещата са се объркали?

— Омар Науаф — заяви мрачно принцът — нямаше да излезе от това консулство жив.

— Доста необмислено, не смяташ ли?

— Абдула искаше показно убийство, за да изплаши други потенциални убийци.

— Вдигна се много шум, така беше. И сега чичо ти е новият престолонаследник.

— А аз съм тук с теб в Ал Кудс^[1]. — Халид се заслуша в шумотевицата, долитаща от древния град. — Струва ми се, че Абдула ме е примамил да стана част от един безразсъден план, за да подрони международните ми позиции и да ме отслаби у дома.

— Да, така е.

— Не е ли възможно обаче да гледаме на случилото се от грешен ъгъл?

— Какъв би бил правилният?

— Ами ако Омар Науаф наистина е искал да ме предупреди за някаква сериозна опасност? — Саудитецът погледна ръчния си часовник. — Господи, виж колко е часът.

— Все още е рано по нашите стандарти.

Халид сложи ръка на рамото на Габриел.

— Не знам как да ти се отблагодаря, че ме покани тук.

— Това ще е нашата малка тайна.

Принцът се усмихна.

— Обмислях да ти донеса подарък, ала знаех, че няма да го приемеш, така че се надявам това да го замести. — Той извади една флашка. — Красива е, нали?

— Какво има на нея?

— Някои от финансовите отчети, които придобих по време на аферата в „Риц — Карлтън“. Чичо ми Абдула беше некадърен бизнесмен, но преди две години стана милиардер почти за една нощ. — Халид сложи флашката в дланта на Габриел.

— Вероятно ще разгадаеш точно как го е постигнал.