Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (19)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The New Girl, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Коста Сивов, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Даниъл Силва
Заглавие: Новото момиче
Преводач: Коста Сивов
Година на превод: 2020
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 30.06.2020 г.
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1985-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14436
История
- —Добавяне
67.
Даунинг стрийт 10
Греъм Сиймор се обади на Стела Макюън, комисаря на лондонската полиция, в 18:24 часа. По-късно, по време на неизбежното разследване, щеше да се говори много за този разговор, траял пет минути. По никое време от него Сиймор не спомена, че е бил в Белия салон на Даунинг стрийт 10 или че министър-председателят е стоял нервно до него.
— Ударен екип на СВР ли? — учуди се Макюън.
— Поредният — с тъга отговори шефът на МИ6.
— Кой е целта?
— Не можем да бъдем сигурни. Според нас е някой, ядосал Кремъл… Или вероятно бивш руски шпионин, който живее под фалшива самоличност тук, във Великобритания. Опасявам се, че не мога да се впускам в подробности.
— Какво можеш да ми кажеш за ударния екип?
— Идентифицирахме трима заподозрени. Единият е жена в средата на трийсетте. Понастоящем се е насочила на изток по М25 в автомобил „Рено Клио“. — Сиймор продиктува номера на колата. — Трябва да се смята за въоръжена и изключително опасна. Увери се, че полицаите ти също са добре въоръжени.
— Кой е номер две?
— Той чака жената в хотел „Бедфорд Хаус“ във Фринтън. Предполагаме, че планират да напуснат Великобритания тази вечер.
— Харич е съвсем наблизо.
— А последният ферибот — добави Греъм — отплава в единайсет.
— Фринтън е в Есекс, което означава, че есекската полиция е отговорна.
— Това е въпрос на национална сигурност, Стела. Отстоявай си правомощията. И много внимавай с него. Смятаме, че е по-опасен от жената.
— Ще ни отнеме известно време, докато хората ми стигнат там. Ако го наблюдавате…
— Наблюдаваме го.
Стела Макюън попита за третия заподозрян.
— Напът е да се качи на частен самолет на летище Лондон Сити — отговори Сиймор.
— За Москва ли?
— Така смятаме.
— Знаеш ли името му?
Той й го продиктува.
— Олигархът?
— Константин Драгунов не е обикновен олигарх, ако въобще съществува такова нещо.
— Не мога да арестувам приятел на руския президент без заповед.
— Изследвай го за химически агенти и радиация, Стела. Сигурен съм, че ще имаш повече от необходимото, за да го задържиш. Но го направи бързо. Константин Драгунов не бива да се качи на онзи самолет.
— Имам чувството, че не ми казваш всичко, Греъм.
— Аз съм генерален директор на Секретната разузнавателна служба. Това въобще учудва ли те? — Сиймор прекъсна връзката и погледна Джонатан Ланкастър. — Опасявам се, че нещата ще станат още по-интересни.
— Нима? — изгледа го премиерът. В този миг се почука на вратата. Беше Джефри Слоун, по-блед от обикновено. Нещо станало ли е, Джефри?
— Изглежда, престолонаследникът се е разболял.
— Нужно ли е да постъпи в болница?
— Негово Кралско Височество желае да отлети веднага за Рияд. Той и делегацията му напускат резиденцията в Итън Плейс в момента.
Ланкастър се хвана замислено за брадичката.
— Накарай пресслужбата да нахвърля набързо някакво изявление. Увери се, че тонът ще е ведър. Бързо оздравяване, нямаме търпение да се срещнем отново на следващото Г-20… Ей такива неща.
— Ще се погрижа, господин министър-председател. Слоун излезе.
Ланкастър погледна Сиймор.
— Решението му да си тръгне бързо е истински късмет.
— Късметът няма нищо общо в случая.
— Как го уреди?
— Халид убеди чичо си да се прибере у дома, където да се лекува. Смята да го придружи.
— Браво — похвали го Ланкастър.
Блекбърито на шефа на МИ6 извибрира.
— Какво има сега?
Сиймор му показа дисплея. Обаждането беше от Аманда Уолъс, генералния директор на МИ5.
— Успех — пожела му Джонатан Ланкастър, преди да се измъкне тихичко от стаята.