Даниъл Силва
Новото момиче (63)

61.
Нотинг Хил, Лондон

В 10:13 часа, когато кортежът от лимузини мерцедес мина през отворената порта на Даунинг стрийт, една-единствена кола, старомоден „Опел“ хечбек, спря пред „Сейнт Люкс Мюс“ 7 в Нотинг Хил. Мъжът на задната седалка — принц Халид бин Мохамед Абдулазиз ал Сауд, беше в лошо настроение. Също като чичо си, той бе пристигнал тази сутрин на летище Хийтроу — не с частен самолет, както пътуваше обикновено, а с пътнически полет от Кайро. Скоро нямаше да забрави това преживяване. Колата беше последната капка, която преля чашата.

Халид срещна погледа на шофьора в огледалото за обратно виждане.

— Няма ли да ми отвориш вратата?

— Просто дръпни дръжката, приятел. Ако щеш вярвай, но сработва всеки път.

Принцът слезе на мократа улица. Отиде до вратата на номер 7, но тя остана затворена. Погледна неразбиращо назад към шофьора, а той му показа с жест, че трябва да уведоми за присъствието си, като почука. Поредната преднамерена обида, помисли си Халид. Никога в живота си не беше чукал на врати.

Младолик мъж с мило лице го пусна да влезе. Къщата беше много малка и обзаведена оскъдно. В дневната имаше два евтини стола и телевизор, пуснат на Би Би Си. Пред него стоеше Габриел Алон с ръка на брадичката и леко килната на една страна глава.

Халид се присъедини към него и се загледа в чичо си, който, облечен в традиционни саудитски одежди, слезе от задната седалка на лимузина, докато проблясваха светкавиците на фотоапаратите. Министър-председателят Джонатан Ланкастър стоеше точно пред вратата на Номер 10, със застинала усмивка на лицето.

— Трябва аз да пристигам в този момент на Даунинг стрийт — процеди Халид. — Не той.

— Радвай се, че не си ти.

Принцът огледа стаята с неодобрение.

— Предполагам, че не предлагате напитки и храни.

Габриел посочи към една врата.

— Обслужи се.

Халид отиде в кухнята — поредното ново нещо за него. Изумен, се провикна:

— Как работи чайникът?

— Сложи вода и натисни бутона — отговори Габриел. — Трябва да стане.

* * *

Също като буйния си млад племенник, престолонаследникът Абдула не беше впечатлен от къщата, в която влезе тази сутрин. Макар да живееше в Лондон от много години и да се движеше във висшите кръгове, това беше първото му посещение на Даунинг стрийт. Увериха го, че зад неособено забележителното антре се намира невероятно елегантна и огромна къща. На пръв поглед му беше трудно да си представи подобно нещо. Абдула предпочиташе повече своя нов замък на стойност един милиард долара в Рияд. Или дори президентския дворец в Кремъл, където тайно се беше срещнал няколко пъти с човека, на когото сега дължеше изключително много. Днес щеше да направи първата си вноска към него.

Министър-председателят настоя да покаже на Абдула обикновен протрит фотьойл, който бил любим на Уинстън Чърчил. Престолонаследникът издаде подходящите възклицания, за да изиграе възхищение. Наум си каза, че фотьойлът, също като Джонатан Ланкастър, трябваше да бъде избавен от мъките му.

Най-накрая Абдула и придворните му бяха поканени в кабинета. Кабинет беше правилното определение. Той зае запазеното за него място, а британският премиер седна насреща му. Пред двамата беше оставена програмата за първата сесия от тази среща на върха. Ланкастър, след много покашляне и мачкане на листове, предложи първо да се справят с „нещо неприятно“.

— Нещо неприятно ли?

— Известиха ни, че десетина жени активистки са били задържани без никакви обвинения в саудитски затвор и са били подложени на различни форми на мъчение, включително електрошок, давене и заплаха от изнасилване. Задължително е те да бъдат освободени веднага. Иначе не можем да продължим с нормалните си взаимоотношения.

Абдула съумя да скрие изумлението си. Той беше уверен от своя министър на външните работи и посланика си в Лондон, че срещата ще се проведе в приятелски тон.

— Тези жени — отговори спокойно той — бяха арестувани от племенника ми.

— Може и така да е — каза Ланкастър, — но вие сте отговорен за настоящото им положение. Трябва да бъдат освободени веднага.

Погледът на престолонаследника беше спокоен и хладен.

— Кралство Саудитска Арабия не се меси във вътрешната политика на Великобритания. Очакваме от вас да покажете същото уважение.

— Кралство Саудитска Арабия помогна директно и индиректно в превръщането на тази страна в световен център на салафистко-джихадистката идеология. Това също трябва да спре.

Абдула се поколеба за миг, след което каза:

— Мисля, че трябва да минем на следващия въпрос от програмата ни.

— Току-що го направихме.

* * *

Извън правителствените зони на Уайтхол и Уестминстър, лондонският трафик си беше също толкова натоварен, колкото обикновено. В действителност на Ана Юрасова й бяха необходими близо два часа, за да стигне с кола от Тауър Хамлетс до гаража на „Кю-Парк“ на Кинертън стрийт в Белгрейвия — много повече, отколкото очакваше.

Лондонската резидентура тайно беше запазила място в гаража. Ана скри 9-милиметровия „Стечкин“ под предната седалка на реното, преди да остави колата на служителя. След това тръгна пеш по рампата, с дамската си чанта на рамо, и си проправи път по Мотком стрийт — тясна пешеходна улица, на която се намираха едни от най-хубавите магазини и ресторанти в Лондон. С черната си пола, чорапогащи, късо кожено палто и тракащи шумно по паветата токчета, Ана предизвикваше погледи на възхищение и завист. Тя обаче беше уверена, че никой не я следи.

На Лаундс стрийт зави наляво и се насочи към Итън Скуеър. Северозападната част беше затворена за превозни средства и пешеходци. Тя доближи един полицай и обясни, че е била наета в една от къщите на площада.

— В коя, моля?

— Номер седемдесет.

— Трябва да погледна в дамската ви чанта.

Ана я свали от рамото си и я отвори. Полицаят щателно я претърси, преди да я пусне да мине. Терасовидно разположените къщи в западната част на площада бяха едни от най-луксозните в Лондон: три еркерни прозореца, пет етажа, мазе и приятен портик, подкрепен от две колони, на всяка от които бе изписан адресът на къщата. Ана изкачи четирите стъпала на номер 70 и позвъни на звънеца. Вратата се отвори и тя влезе вътре.

* * *

Макар Ана Юрасова да не го знаеше, екипът в Хач Енд следеше всеки неин ход с помощта на уличното видеонаблюдение. Ели Лавон, който я следваше пеш, беше просто застраховка. След като я видя да влиза в къщата на Итън Скуеър 70, той тръгна на запад към Кадоган Плейс и се скри на предната седалка на един „Форд Фиеста“. Михаил Абрамов беше зад волана.

— Май Габриел ще се окаже прав за мястото, на което руснаците смятат да го направят.

— Звучиш ми изненадан — отбеляза Лавон.

— Никак даже. Въпросът е как ще се доберат до него? Михаил забарабани нервно с пръсти по таблото. Ели си помисли, че това е доста нехарактерен навик за един човек на тайния свят.

— Има ли някакъв начин да те накарам да спреш да го правиш?

— Кое?

Лавон въздъхна бавно и включи радиото на колата. Часът беше един следобед. На Даунинг стрийт, съобщи новинарят на Би Би Си Радио 4, министър-председателят и престолонаследникът тъкмо седнали да обядват.