Даниъл Силва
Новото момиче (78)

76.
Даунинг стрийт 10

Греъм Сиймор чакаше в антрето на Номер 10, когато Джонатан Ланкастър слезе по голямото стълбище, придружен от Джефри Слоун. Слоун нервно оправяше вратовръзката си, сякаш той щеше да се изправи пред батареята от камери пред Даунинг стрийт. Министър-председателят стискаше няколко светлосини листчета с бележки. Той поведе Сиймор към кабинета и щом влязоха, затвори вратата със сериозно изражение.

— Всичко се нареди перфектно. Точно както го предвидихте двамата с Габриел.

— Има само един проблем, господин министър-председател.

— Плановете ни често отиват… — Ланкастър вдигна бележките си. — Мислиш ли, че това ще е достатъчно, за да попречи на руснаците да я убият?

— Габриел смята, че ще подейства.

— А наистина ли е ударил Константин Драгунов?

— Опасявам се, че да.

— Добре ли го фрасна? — попита лукаво Ланкастър.

— Доста.

— Надявам се руснакът да не е бил лошо наранен.

— В настоящото си състояние се съмнявам дори да помни нещо от случилото се.

— Заразен е, нали?

— Колкото по-скоро го качим на самолета, толкова по-добре.

Ланкастър погледна първото листче и размърда устни, докато преговаряше уводните си думи от предварително подготвеното изявление. Истина беше, помисли си Сиймор. Всичко се нареди перфектно. Двамата с Габриел бяха победили руснаците в собствената им игра. Царя беше убивал и преди, съвсем безразсъдно, с оръжия за масово унищожение. Но този път беше хванат в крачка. Последиците щяха да са сурови — санкции, изключване, дори отлъчване от Групата на осемте — и щетите навярно щяха да са за постоянно.

— Тази жена е много смела — каза неочаквано Ланкастър.

— Сара Банкрофт ли?

— Ребека Манинг. — Министър-председателят все още гледаше бележките си. — Човек би помислил, че ще си остане на сигурно в Москва. — Той сниши глас. — Като баща си.

— Дадохме ясно да се разбере, че не искаме да имаме нищо общо с нея. Вероятно затова не се страхува да пътува извън Русия.

— Може би трябва да преосмислим позицията си срещу госпожица Филби. След всичко това заслужава да бъде върната във Великобритания в окови. В интерес на истината — продължи Ланкастър и размаха бележките, — смятам да нанеса леки поправки по изявлението си.

— Препоръчвам ви да не го правите.

Вратата се отвори и Джефри Слоун надникна в стаята.

— Време е, господин министър-председател.

Ланкастър, съвършеният политически актьор, изпъчи рамене, преди да излезе през най-известната врата на света и да се озове под светлината на прожекторите. Сиймор последва Слоун в кабинета му, за да гледат изявлението по телевизията. Премиерът изглеждаше напълно сам. Гласът му беше спокоен, но тонът му бе изпълнен с гняв.

Този чудовищен и безнравствен акт на тайните служби на Руската федерация, по пряка заповед на руския президент, няма да остане ненаказан…

Всичко се нареди перфектно, помисли си Сиймор. Но имаше един проблем.