Даниъл Силва
Новото момиче (68)

66.
Итън Скуеър, Белгрейвия

Найджъл Уитком взе разстоянието от Нотинг Хил до Белгрейвия точно за осем минути. Двамата с Габриел останаха в колата, а Халид отиде при полицейския кордон на Итън Скуеър. Кристофър Келър го отведе до входа на номер 71.

На звънеца се отзова Маруан ал Омари, шефът на придворните. Беше облечен в традиционни саудитски одежди. Той се взря в Халид с изпепеляващ поглед.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да видя чичо си.

— Уверявам те, че чичо ти няма желание да те вижда.

Ал Омари се опита да затвори, ала принцът го спря:

— Чуй ме, Маруан. Аз съм Ал Сауд, а ти не си нищо повече от един надут слуга. Отведи ме при чичо ми, преди да…

— Преди какво? — Ал Омари се усмихна. — Все още ли продължаваш да сипеш заплахи, Халид? Човек би помислил, че вече си си научил урока.

— Аз съм син на крал, а ти, Маруан, си камилско лайно. Сега се махни от пътя ми.

Усмивката на слугата се изпари.

— Чичо ти остави ясни инструкции да не бъде обезпокояван до седем и половина.

— Нямаше да съм тук, ако не беше спешно.

Ал Омари се поинати още малко, преди да отстъпи. Халид нахлу в антрето, но слугата хвана Келър за ръката, когато се опита да влезе.

— Ти — не.

Англичанинът излезе безмълвно на площада, докато принцът, последван от Ал Омари, хукна по стълбите към апартамента на Абдула. Вратата беше заключена. Анемичното почукване на слугата едва се чу.

— Ваше Кралско Височество?

Не последва отговор. Халид избута придворния настрани и зачука по вратата с длан.

— Абдула? Абдула? Там ли си? — Думите му бяха посрещнати единствено от тишина. Той стисна дръжката и я разтресе. Тежката врата беше здрава като кораб.

Принцът погледна Ал Омари.

— Пази се.

— Какво смяташ да правиш?

Халид вдигна десния си крак и стовари подметката на обувката си във вратата. Разнесе се звук от чупене на дърво, но тя удържа. Вторият ритник я разхлаби от пантите й, а третият откърти рамката й. Принцът изохка, едва не си счупи крака.

Той закуцука болезнено и влезе във великолепния апартамент. Дневната беше празна, както и спалнята. Повика Абдула, но отново не получи отговор.

— Сигурно се къпе — предположи Ал Омари. — Не можем да го безпокоим.

Вратата към голямата баня също бе затворена, но дръжката поддаде под ръката на Халид. Чичо му не беше във ваната или под душа. Нито пък се миеше на мивката.

Остана само една последна врата. Тази на килера. Принцът не си направи труда да почука.

— Мили боже — прошепна Ал Омари.