Даниъл Силва
Новото момиче (72)

70.
Фринтън он Сий, Есекс

Когато излязоха навън, руснакът взе телефона от ръката на Сара и прекъсна връзката. Двете коли чакаха на улицата, наглеждани от пиколото. Мъжът очевидно се смути от сцената, която се разиграваше пред него. Четиресет и осем часа по-рано Сара беше пристигнала в хотела като младоженка. А сега си тръгваше с друг.

Пиколото взе куфара от нея.

— В коя кола? — попита я той.

— В тази на господин Еджъртън — обади се Николай с явен британски акцент.

Сара съумя да скрие изумлението си. Явно руснакът беше наясно с присъствието й в хотела от известно време. Той взе ключовете на колата от пиколото и го инструктира да сложи куфара на „господин Еджъртън“ в багажника на ягуара. Сара се опита да задържи дамската си чанта, но руснакът я свали от рамото й и също я хвърли в багажника. Тя се приземи странно тежко.

Палтото на Николай бе преметнато през дясната му ръка. С лявата си затвори багажника и след това отвори предната врата. Сара огледа Еспланадата, преди да се качи. Някъде наблизо се намираха четирима агенти на МИ6, никой от които не беше въоръжен. От изключителна важност беше да не я губят от поглед.

Руснакът затвори вратата й и заобиколи отзад колата, за да седне зад волана. Пиколото чакаше бакшиша си. Той му подаде банкнота от десет лири, преди да се качи и да запали двигателя. Сега пистолетът беше в лявата му ръка, насочен към дясното бедро на Сара. Колата потегли и тя погледна назад. Пиколото бягаше след тях.

Руснакът си бе забравил куфара.

* * *

Николай зави по Конот Авеню и даде газ до дупка. Покрай прозореца на Сара се занизаха поредица от магазини и заведения: „Кафе 19“, „Олсортс Кукуеър“, „Какстън Букс енд Галъри“. Руснакът натискаше дулото на пистолета си в бедрото й. С дясната си ръка държеше здраво волана. Погледът му бе насочен в огледалото за обратно виждане.

— Може би няма да е лошо да гледаш къде караш — каза му Сара.

— Кои са те?

— Те са невинни британски субекти, които се наслаждават на приятната вечер.

Руснакът притисна дулото на пистолета си по-силно в бедрото й.

— Двамата във вана зад нас. — Британският му акцент се беше изпарил. — Есекска полиция? МИ5? МИ6?

— Нямам представа за какво говориш.

Той насочи пистолета към главата й.

— Казвам ти, че не знам кои са.

— Ами съпругът ти?

— Той работи в Ситито.

— Къде е сега?

— В хотела и се чуди къде съм.

— Преди няколко минути го видях по телевизията.

— Това не е възможно.

— Той придружи Халид в къщата на чичо му на Итън Скуеър.

— Кой е този Халид?

Сара не очакваше удара — руснакът стовари дръжката на пистолета на два сантиметра над дясното й ухо. Болката беше зверска.

— Току-що направи втората най-голяма грешка в живота си — простена тя.

— А каква беше първата?

— Да сложиш бомба на дъщерята на Халид.

— Радвам се, че изяснихме това. — Николай рязко зави, за да избегне един пешеходец, който пресичаше улицата. — За кого работи съпругът ти?

— МИ6.

— А ти?

— ЦРУ. — Това не беше вярно, но не бе и изцяло лъжа. А и щеше да накара руснака добре да си помисли, преди да я убие.

— Какви са двамата, които ни следват? — попита той.

— СО-19.

Лъжеш, госпожо Еджъртън.

— Щом така смяташ.

— Ако са от СО-19, щяха да ме убият още пред хотела. — Руснакът зави, напусна Конот Авеню и продължи с опасна скорост през тих жилищен квартал. След малко погледна отново в огледалото за обратно виждане. — Много лошо.

— Изплъзна ли им се?

Той се усмихна хладно.

— Не.

* * *

Николай продължи да шофира бясно по Горно четвърто авеню към паркинга на жп гарата на Фринтън. Тя представляваше стара тухлена сграда с бял портик с висок триъгълен фронтон над входа. Сара завинаги щеше да запомни цветята — двете саксии с червено-бяло мушкато, които висяха от куки над фасадата.

Вероятно току-що беше пристигнал влак, защото няколко пътници се разхождаха в приятната вечер. Един-двама погледнаха високия мъж, който слезе от лъскавия „Ягуар Ф-Тайп“, ала останалите не му обърнаха внимание.

Той бързо отиде до белия ван „Форд“, който го бе последвал на тесния паркинг. Сара изпищя, за да предупреди пасажерите му, но нямаше никаква полза. Руснакът изстреля четири куршума през страничния прозорец на шофьора и още три в предното стъкло.

— В случай че се чудиш — каза Николай, щом седна отново зад волана, — запазих един за теб.

* * *

От жп гарата той се насочи на север по Елм Трий Авеню. На Сара й се струваше, че знае точно къде отива. Зави надясно на Уолтън Роуд и още веднъж на Коулс Лейн. Път, ограден от двете страни от жив плет, ги отведе в блатиста местност. Първият знак за човешко присъствие беше синя, приличаща на куб охранителна будка на входа на яхтклуб. Вътре се намираше само един пазач. Въпреки молбите на Сара, руснакът го застреля с последния си останал куршум. След това презареди и го простреля още три пъти.

Съвсем спокойно се върна в ягуара и го подкара по пътя към яхтклуба. Сара изпита облекчение, когато видя, че е пуст. Руснакът беше убил трима души само за пет минути. След като излезеха в морето, нямаше да му остане друг за убиване, освен нея.