Даниъл Силва
Новото момиче (5)

3.
Ню Йорк

„Тишина“ се смяташе за втората най-голяма моторна яхта в света и караше дори най-ревностните му защитници на Запад да се позамислят. Според слуховете бъдещият крал я беше видял за пръв път от терасата на вилата в Майорка, където често отдъхваше баща му. Запленен от лъскавия й вид и красивите й неоновосини светлини, той веднага изпроводи пратеник, който да провери дали яхтата се продава. Собственикът й — руски олигарх милиардер на име Константин Драгунов, мигом надуши невероятна бизнес възможност и поиска петстотин милиона евро за нея. Бъдещият крал се съгласи и помогна на руснака и огромната му свита да напуснат новата му придобивка на мига. Сториха го с хеликоптера на яхтата, който също бе включен в сделката. Бъдещият крал, който също беше безскрупулен бизнесмен, начисли извънредно скъпа цена на руснака за горивото.

Той се надяваше, може би доста наивно, че покупката на „Тишина“ ще остане в тайна — поне докато намери подходящите думи, с които да обясни на баща си. Ала само четиресет и осем часа след сделката един лондонски таблоид публикува изключително точен преразказ на цялата случка около придобивката. А това вероятно стана със съдействието не на кого да е, а на самия руски олигарх. Официалните медии в Саудитска Арабия — страната на бъдещия крал, не обърнаха внимание на историята, но тя възпламени истински пожар в социалните мрежи и в подземната блогосфера. Поради спада в световната цена на петрола той беше наложил строги икономии на своите галеници, които сериозно бяха променили някога удобния си стандарт на живот. Дори в Саудитска Арабия, където кралската алчност беше неотменна част от националния живот, лакомията на бъдещия крал не се прие добре.

Цялото му име беше Халид бин Мохамед Абдулазиз ал Сауд. Беше отгледан в пищен замък с размерите на цял квартал. Посещава училище, запазено за мъжете в кралското семейство, а след това бе изпратен в Оксфорд, където учи икономика, преследва западни жени и пи много забранен алкохол. Имаше желание да остане там, ала когато баща му зае трона, се върна в Саудитска Арабия, за да поеме поста министър на отбраната. А това беше невероятно постижение за човек, който никога не беше обличал униформа, нито пък си бе служил с някакво оръжие, освен със сокол.

Младият принц бързо започна опустошителна и скъпоструваща война срещу иранското присъствие в съседен Йемен и наложи блокада на набиращия сила Катар, което доведе до криза в Персийския залив. Основната му цел обаче беше да крои планове и заговори в кралския двор, за да отслаби съперниците си, с благословията на баща си, краля. Владетелят бързо остаряваше и беше болен от диабет, така че бе наясно, че царуването му няма да продължи дълго. По обичай в Дома на Сауд братът наследяваше брата. Кралят прекрати тази традиция, като посочи сина си за наследник на короната и следователно втори в йерархията на кралството. Едва на трийсет и три, той се превърна де факто във владетеля на Саудитска Арабия и водач на семейство, чието богатство беше повече от един трилион долара.

Бъдещият крал обаче бе наясно, че богатството на страната му е просто един голям мираж, защото семейството му беше пропиляло планина от пари за дворци и боклуци. И след двайсет години, когато бъде завършен преходът от изкопаеми горива към възобновяеми източници на енергия, петролът под Саудитска Арабия щеше да е също толкова безполезен, колкото пясъкът, който го покриваше. Ако кралството бъдеше оставено да продължава по този начин, щеше да се превърне в онова, което беше някога — суха и безплодна земя на воюващи пустинни номади.

За да спаси страната си от това пагубно бъдеще, престолонаследникът реши да я извади от седми век и да я премести в двайсет и първи. С помощта на американска консултантска фирма той създаде икономически план, който гръмко нарече „Пътят напред“. В него се предвиждаше модерна саудитска икономика, задвижвана от иновации, чужди инвестиции и предприемачество. Глезените жители вече нямаше да разчитат на правителствени служби и на доживотни помощи. Вместо това щеше да им се наложи наистина да работят, за да си вадят прехраната, и да изучават нещо различно от Корана.

Бъдещият крал разбираше, че работната сила на тази нова Саудитска Арабия не може да се състои само от мъже. Щеше да има нужда и от жени, а това означаваше, че религиозните окови, които ги държаха в състояние, близко до робството, трябваше да бъдат разхлабени. Той им даде правото да шофират — нещо, което дълго време им бе забранявано — и им позволи да посещават спортни събития.

Престолонаследникът не се задоволи само с тези малки религиозни реформи. Той искаше да промени самата религия. Също така се зарече да спре потоците от пари, които подпомагаха световното разпространение на уахабизма — пуританската версия на сунитския ислям в Саудитска Арабия, а също и да попречи на саудитската подкрепа за терористични групировки като Ал Кайда и ИДИЛ. Когато един известен журналист от „Ню Йорк Таймс“ написа ласкава статия за младия принц и амбициите му, саудитското духовенство — улема, побесня от свещен гняв.

Бъдещият крал вкара зад решетките някои от по-буйните религиозни глави и като не постъпи особено разумно — няколко от по-умерените. Също така затвори и доста поддръжници на демокрацията и правата на жените, както и всеки, който имаше неблагоразумието да го критикува. Той дори стигна дотам, че плени повече от стотина представители на кралското семейство и бизнес елита на Саудитска Арабия и ги заключи в хотел „Риц — Карлтън“. Там, в стаи без врати, ги подложи на жестоки разпити, понякога осъществени от самия него. Накрая всички бяха освободени, но не и преди да се откажат от над 100 милиарда долара. Бъдещият крал заяви, че парите им са били придобити чрез подкупи и незаконни схеми. На стария начин за осъществяване на бизнес, обяви той, се слагаше край.

С изключение, разбира се, на самия престолонаследник. Той натрупа невероятно бързо лично богатство, което харчеше щедро. Купуваше си каквото пожелае, а това, което не можеше да си купи, просто го вземаше. Онези, които отказваха да му се подчинят, получаваха плик с един-единствен 45-калибров патрон.

Всичко това предизвика сериозни дискусии на Запад. ХБМ наистина ли беше реформатор, чудеха се политиците и експертите по Близкия изток, или просто поредният полудял от властта пустинен шейх, който затваряше опонентите си и забогатяваше на гърба на хората си? Наистина ли имаше намерение да преобрази саудитската икономика? Да сложи край на подкрепата на кралството за ислямския фанатизъм и тероризъм? Или просто се опитваше да впечатли интелигенцията в Джорджтаун и Аспен?

По причини, които Сара не можеше да обясни на приятелите и колегите си в света на изкуството, първоначално и тя се причисляваше към скептиците. И затова се държа резервирано, когато Халид поиска да я види по време на една от визитите си в Ню Йорк. В крайна сметка тя се съгласи, само че първо поиска разрешение от отдела по сигурността в Лангли, който я наблюдаваше от разстояние.

Срещнаха се в апартамент в хотел „Четири сезона“, без присъствието на бодигардове и прислужници. Сара бе чела много хвалебствени статии за ХБМ в „Таймс“ и беше виждала негови снимки, на които носеше традиционна саудитска роба и кърпа за глава. В своя шит по поръчка английски костюм обаче беше много по-внушителен — убедителен, културен, изискан, изпълнен с увереност и власт. И с пари, разбира се. С невъобразимо много пари. Обясни й, че възнамерява да използва малка част от тях, за да придобие колекция картини от световна класа. Желаеше Сара да стане негов съветник.

— Какво смятате да правите с тези картини?

— Ще ги окача в музея, който ще построя в Рияд. Той ще е — заяви величествено престолонаследникът — Лувърът на Близкия изток.

— И кой ще посещава този ваш Лувър?

— Същите хора, които се възхищават на Лувъра в Париж.

— Туристи ли?

— Да, разбира се.

— В Саудитска Арабия?

— Защо не?

— Защото единствените туристи, които допускате, са мюсюлмански поклонници, които посещават Мека и Медина.

— Засега — заяви многозначително принцът.

— А защо поискахте да се срещнете точно с мен?

— Не сте ли вие уредничката на колекцията на Надия ал Бакари?

— Надия беше реформатор.

— Какъвто съм и аз.

— Съжалявам — каза Сара. — Не съм заинтересована.

Човек като Халид бин Мохамед не беше свикнал да му отказват. Той преследва безмилостно Сара — чрез телефонни обаждания, цветя и скъпи подаръци, които тя не приемаше. Когато най-накрая склони, настоя да работи про боно. Макар да беше заинтригувана от мъжа, когото всички познаваха като ХБМ, миналото й не й позволяваше да приеме дори риал от фамилия Сауд. А и за доброто на двама им, взаимоотношенията им трябваше да бъдат изключително конфиденциални.

— Как да те наричам? — попита Сара.

— Ваше Кралско Височество ще е добре.

— Опитай отново.

— Какво ще кажеш за Халид?

— По-добре е.

Двамата купуваха бързо и агресивно както на търгове, така и чрез лични продажби — следвоенно изкуство, импресионизъм, старите майстори. Почти не преговаряха. Сара назоваваше цената и някой от придворните на Халид се заемаше с плащането и транспортирането на стоката. Те осъществяваха пазарския си купон колкото се може по-тихо под претекст, че трябва да се пазят от шпиони. Въпреки това не мина много време, преди светът на изкуството да осъзнае, че сред тях се е появил нов голям играч, особено след като Халид похарчи половин милиард за „Спасителят на света“ на Леонардо. Сара беше против тази покупка. Никоя картина, заяви тя, с изключение може би на „Мона Лиза“, не струва толкова пари.

Докато създаваше колекцията му, тя прекара много часове сама в компанията на Халид. Той споделяше с нея плановете си за Саудитска Арабия и понякога търсеше мнението й. Постепенно скептицизмът й се изпари. Този човек, каза си тя, не е перфектен. Но ако можеше да донесе истинска и дълготрайна промяна в Саудитска Арабия, то тогава Близкият изток и голяма част от ислямския свят вече нямаше да бъдат същите.

Всичко това се промени след Омар Науаф.

Науаф беше известен саудитски журналист дисидент, потърсил убежище в Берлин. Той беше критик на Дома на Сауд и мнението му за Халид не беше никак високо: определяше го като шарлатанин, който шепне сладки празни приказки в ушите на лековерните западняци, докато забогатява и хвърля в затвора критиците си. Два месеца по-рано Науаф беше брутално убит в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул, а тялото му бе разчленено.

Възмутена от случилото се, Сара Банкрофт беше сред онези, които прекъснаха всякакви връзки с някога обещаващия млад принц, познат под инициалите ХБМ. „Ти си същият като останалите — каза му в гласово съобщение тя. — И между другото, Ваше Кралско Височество, надявам се да гниеш в ада.“