Даниъл Силва
Новото момиче (52)

50.
Хароу, Лондон

Не беше вярно, че Чарлс Бенет не се беше возил в нощния влак до Стоук Нюингтън в 19:30 часа с мъжа с баретата. В интерес на истината, те го бяха споделяли на два пъти преди това. Дребният човечец също така беше пътувал и със сутрешните влакове на Бенет, включително тази сутрин. Тогава обаче носеше черния костюм и бялата яка на римокатолически свещеник. В Бишъпсгейт един просяк му бе поискал подаяние, но той му беше отказал с две плавни движения на ръката си — първото вертикално, а второто хоризонтално.

На Чарлс Бенет можеше да му бъде простено, че не бе забелязал човека. Той беше Ели Лавон, най-добрият проследяващ агент, когото Службата някога е създавала. Беше естествен хищник, умеещ да проследи изключително добре обучен офицер от разузнаването или закоравял терорист по всяка улица в света, без да привлече абсолютно никакво внимание. Веднъж Ари Шамрон подхвърли, че Лавон дори може да изчезне, докато се ръкува с теб. Преувеличаваше, разбира се, но не много.

Макар да беше началник на отдел, Лавон, също като своя генерален директор, предпочиташе лично да води войниците си в битка. Освен това Чарлс Бенет беше специален случай — агент на приятелски настроена служба, която бе компрометирана на най-високо ниво от руското разузнаване. Бенет беше оцелял след сериозна проверка от страна на разследващите, ала върху него бе надвиснала сянката на съмнението, особено след като наскоро бяха изгубени двама важни агенти в Сирия. Разпитващите го бяха на мнение, че вината е изцяло на Ребека Манинг. Но имаше лагер, в който участваше не кой да е, а самият С — той още не беше готов да затвори досието на Бенет. Някои хора в този лагер смятаха, че мъжът трябва да бъде увесен с главата надолу от лондонския Тауър, докато не си признае, че е отвратителен руски шпионин. Ако не друго, поне искаха да го лишат от поста му и да го пратят някъде, където нямаше да може да навреди по никакъв начин. Те обаче бяха накарани да замълчат, и то от самия С. Шефът на МИ6 заяви, че Бенет ще си остане на тази позиция, докато положението не станеше нетърпимо. Или, за предпочитане, докато на С не му се отвореше възможност да поправи някои от щетите, нанесени върху службата му. В тайна квартира в Нотинг Хил един стар приятел му бе осигурил тази възможност. Точно това беше темата на срещата от тази сутрин: Бенет беше вкаран във вътрешния кръг, засягащ оперативния статут на една определена саудитска кралска особа, която беше на път да се възкачи на трона. Сега Чарлс беше единственият пазител на най-важната, макар и невярна, тайна.

Бенет обаче познаваше тактиките, а вероятно и знаеше самоличността на някои от проследяващите агенти на МИ6. Поради тази причина С довери следенето му на Службата. Тази вечер бяха действали общо дванайсет израелски наблюдатели, включително Ели Лавон. След кратката му поява в Кингдъм Хол, където бе посрещнат с отворени обятия, Лавон последва Бенет по Стамфорд Хил до Чърч стрийт. Там го видя да купува букет зюмбюли от магазина за цветя „Вечнозелени и екстравагантни“. Също така забеляза, че щом излезе от магазина, англичанинът премести букета от лявата в дясната си ръка, така че, когато заобиколеше ъгъла на Албиън Роуд, да бъде видян от хората пред „Роуз енд Краун“. Двамата мъже, които седяха там, не обърнаха никакво внимание на Лавон, но единият като че ли наблюдаваше много внимателно преминаващия покрай тях Бенет. Ели нареди шепнешком в малкия микрофон в ръкава си шестима агенти от екипа му да последват мъжа, когато си тръгнеше от кръчмата.

След това продължи направо по Чърч стрийт до старата градска зала, преди да смени посоката и да се върне в Стамфорд Хил. Михаил и Сара Банкрофт бяха станали от „Кукис“ и чакаха в един „Форд Фиеста“ на паркинга на супермаркет „Морисънс“. Лавон се качи на задната седалка и безшумно затвори вратата.

— Е? — попита Михаил.

Ели не отговори. Той слушаше какво приказват неговите наблюдатели в ухото му. Бяха започнали играта, помисли си. Определено бяха започнали играта.

* * *

Къщата беше с изглед към голф клуб „Гримс Дайк“ в район Хач Енд, квартал Хароу. Тя представляваше пищна постройка в стил Тюдор с много крила и фронтони, заобиколена от гъста гора и с дълга частна алея. С едно съобщение до Халид Габриел направи подарък на Секретната разузнавателна служба на Нейно Величество, която имаше крещяща нужда от безопасни имоти. Сградата разполагаше с осем спални и огромна двойна зала, която служеше като оперативен център. Израелски и британски офицери работеха рамо до рамо на две дълги трапезни маси. Големи плоски екрани предаваха на живо картина от видеокамери. По сигурни радиостанции се съобщаваха новините от терена на иврит и английски с британски акцент.

По настояване на Габриел не се пушеше в оперативния център или в някоя друга стая на къщата, а само в градините. Също така нареди да няма кетъринг или доставки на храна. Бяха напазарували от „Теско“, който се намираше надолу по улицата в Пинър Грийн, и ядяха на групи, когато имаха възможност. По време на работата всички се опознаха, което беше огромният недостатък на всяка обща операция — разкриването на служителите и на тънкостите на занаята им. Габриел плати особено висока цена, активирайки наблюдатели и други полеви агенти, повечето от които никога вече нямаше да могат да работят под прикритие във Великобритания.

Някои от хората му обаче бяха познати на британците от предишни общи операции — Сара, Михаил и Ели Лавон бяха сред тях. Часът беше осем и половина, когато те се върнаха в къщата в Хач Енд. Присъединиха се към Габриел, Греъм Сиймор и Кристофър Келър пред един от екраните. На него имаше картина от улична камера пред метростанция „Арсенал“ на Гилеспи Роуд. Мъжът от „Роуз енд Краун“ сега стоеше до павилион пред входа. Той беше отишъл там директно от кръчмата. Можеше да стигне дотам за петнайсет минути, но вместо това бе поел по заобиколен път, изпълнен с резки промени и грешни завои, които бяха принудили петима от най-добрите проследяващи агенти на Лавон да се откажат от следенето.

Един обаче съумя да проследи мъжа в метростанцията и да се качи на същия влак по линия „Пикадили“. Мъжът пътува до Хайд Парк Корнър. Слезе и продължи в Мейфеър, предприемайки отново поредица от заблуждаващи маневри по учебник, което принуди и последния агент на Лавон да се откаже. Това обаче вече беше без значение, защото камерите на оруелското лондонско улично наблюдение никога не затваряха очи.

Те го проследиха по улиците на квартал Мейфеър до Марбъл Арч и после на запад по Бейзуотър Роуд, където мина под затъмнените прозорци на тайната квартира на Службата, известна като лондонското гнездо на Габриел. А не след дълго мъжът прекоси неправилно улицата, приведе се и се скри от поглед в Хайд Парк. Греъм Сиймор нареди на техниците да включат камерите в Кенсингтън Палас Гардънс и в 21:18:43 забелязаха целта да влиза в руското посолство. Техниците пуснаха снимката му в базата данни. Според софтуера за лицево разпознаване това беше Дмитрий Ментов.

— Той е никой в консулския отдел — съобщи Греъм Сиймор.

— Никой не е никой в руското посолство — заяви Габриел. — Той е служител на СВР. И току-що осъществи контакт с водещия офицер на базите ви в Близкия изток.

Новината, че още един висш офицер на МИ6 може да работи за руснаците, бе посрещната на двете дълги маси с тракане по клавиатурите и пукането на безопасната радиолиния. Играта беше започнала. И те имаха важна роля в нея.