Даниъл Силва
Новото момиче (71)

69.
Фринтън он Сий, Есекс

Николай Азаров позволи връзката с телефона на Ана да бъде активна повече, отколкото трябваше — пет минути и дванайсет секунди според таймера на апарата му. Той беше чул автоматичната стрелба, чупенето на стъкло и агонизиращите й писъци. После долови първите хаотични моменти на едно изключително необичайно разследване. Беше обявена смърт, след което някой изкрещя предупреждение за нещо, което нарекоха „прекалено голямо отклонение“ — термин, с който Николай не бе запознат. Същият глас инструктира полицаите да се отдръпнат от превозното средство, докато не бъде обезопасено. Един служител на реда обаче беше останал достатъчно близо, за да забележи телефона на Ана на пода в колата. Също така установи, че линията бе отворена. Поиска разрешение от началника си да вземе устройството, но онзи му отказа.

— Щом е пипала телефона — провикна се той, — проклетото нещо ще е радиоактивно.

Едва тогава, пет минути след смъртта на Ана, Николай прекъсна връзката. Не, помисли си гневно той. Не след смъртта й, а след нейното убийство. Николай добре познаваше правилата и тактиките на лондонската полиция, както и на други местни и регионални сили на реда. Обикновените полицаи не носеха оръжия, а само оторизираните служители и добре обученото специално подразделение на полицията — СО-19. Оторизираните полицаи отпадаха, тъй като не бяха въоръжени с автомати, каквито беше чул по телефона. Само офицерите от СО-19 имаха такива. Присъствието им на M25 предполагаше, че са чакали Ана. Както и присъствието на специалния екип, който разполагаше с устройство за отчитане на радиацията. Но откъде лондонската полиция беше разбрала, че Ана ще е заразена с радиация? Очевидно, предположи Николай, британците я бяха наблюдавали.

Но ако наистина бе така, защо не се опитаха да арестуват него самия?

Сега пиеше чай на обичайната си маса в салона на хотела. Беше напуснал стаята си по-рано същия следобед. Колата му беше на Еспланадата. Малкият му сак бе на отговорно пазене при портиера. В него нямаше нищо свързано с операцията. Оръжието му — 9-милиметров „Макаров“ — беше удобно затъкнато на кръста му. В десния джоб на панталоните му се намираше резервен флакон с радиоактивния токсин, който Московският център бе настоял да вкара във Великобритания. Увериха го, че радиацията не може да проникне през шишенцето. Ала след като чу казаното от техника от другата страна на линията, вече не беше толкова уверен.

Прекалено голямо отклонение…

Погледна телевизора над бара. Беше включен на „Скай Нюз“. Изглежда, Халид бин Мохамед бе отишъл на гости на чичо си на Итън Скуеър малко преди от Даунинг стрийт да съобщят, че вечерята в осем се отменя. Събитието беше важно поради още една причина: това беше първата публична поява на ХБМ след абдикацията му. „Скай Нюз“ някак си се бяха сдобили с видео от пристигането му. Облечен в западни дрехи и гологлав, Халид бе почти неразпознаваем. Вниманието на Николай обаче бе привлечено от агента, който вървеше до него. Беше сигурен, че го е виждал и преди…

Взе телефона си. „Скай Нюз“ бяха публикували новината на сайта си заедно с видеото. Николай го изгледа три пъти. Не беше сгрешил.

Младоженци са. Явно все още са в разгара на любовта…

Той изключи телефона си и извади симкартата. Излезе на терасата с изглед към Еспланадата. Навън беше тъмно, а вятърът — утихнал. Макар да не забелязваше признаци, знаеше, че го наблюдават. Колата му също. Тя беше паркирана пред входа на хотела. В този момент се появи друга кола. Кабриолет „Ягуар Ф-Тайп“. Яркочервен.

Николай се усмихна.

* * *

Горе в стаята си Сара прибра валтера в дамската си чанта и излезе в коридора. Телефонът й иззвъня, докато чакаше асансьора.

— Къде си? — попита я Келър обезпокоено.

Тя му обясни.

— Колко време ти трябва, за да напуснеш един хотел?

— Опитвам се.

— Опитвай се повече, Сара. И по-бързо.

Асансьорът пристигна. Тя вкара куфара си на колелца в кабината.

— Още ли си там? — попита американката.

— Да.

— Някакви планове за довечера?

— Мислех си за късна вечеря.

— На някое специално място ли?

— У нас.

— Искаш ли компания?

— За мен ще е удоволствие.

Асансьорът спря и вратите се отвориха със скърцане. Сара мина покрай рецепцията и каза довиждане на Маргарет, рецепционистката, и на Еванс, управителя. На телевизора в салона видя Келър да върви рамо до рамо с Халид. В този миг руският убиец стана от масата си, видимо забързан.

Сара обмисли варианта да се върне обратно в асансьора. Вместо това ускори крачка. Имаше не повече от петнайсетина метра до изхода, но руснакът я настигна без никакво усилие и притисна нещо твърдо в гърба й. Нямаше никакво съмнение, че е пистолет.

Той я хвана за ръката и й се усмихна.

— Освен ако не искаш да прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка — прошепна заплашително, — продължавай да вървиш.

Сара стисна силно телефона си.

— Още ли си там?

— Не се тревожи — отговори Келър. — Още съм тук.