Даниъл Силва
Новото момиче (75)

73.
Северно море

Николай Азаров в никакъв случай не беше умел моряк, но си имаше представа от яхти, защото баща му беше висш офицер от старата съветска флота. След като напусна яхтклуба, той насочи откраднатата „Бавария 27“ през плитките води на канал Уолтън към Северно море. Щом се отдалечи от носа, пое на изток и увеличи скоростта до двайсет и пет възела. Това съвсем не бяха максималните възможности на лодката. Бордовата навигационна система „Гармин“ предвиди пристигане в 1:15 часа.

Крайната му дестинация се намираше в точка по права линия. След като зададе посоката, Николай изключи навигацията, за да не могат британците да я използват и да установят позицията му. Телефонът му, на който Ана се бе обадила малко преди да бъде убита, се намираше на дъното на канал Уолтън. Там беше и онзи, който бе взел от жената пред хотела. Николай обаче не беше зарязал всичките си средства за комуникация. Яхтата разполагаше с телефон „Инмарсат“ и безжична връзка. Беше изключил системата скоро след като напусна яхтклуба. Слушалката се намираше в джоба му, далеч от пленницата.

Куфарът й остана в багажника на ягуара, но Николай беше взел дамската й чанта. В нея намери няколко козметични продукта, шишенце антидепресанти, шестстотин лири в брой и стар „Валтер ППК“ — интересен избор на оръжие. В нея нямаше паспорт или шофьорска книжка, нито пък кредитна или някаква друга банкова карта.

Морето пред яхтата беше пусто. Руснакът извади пълнителя на валтера и патрона от цевта. Включи автопилота и отнесе оръжието и шишенцето с антидепресанти надолу по стълбата, която водеше от палубата в кабината. Влезе в салона и видя, че жената се мръщи насреща от масата. На бузата й, където я бе ударил, когато отказа да се качи на борда на яхтата, се беше появила червенина.

На радиото беше пусната станция Би Би Си. Сигналът беше слаб и постоянно се губеше. Министър-председателят току-що бе разговарял с репортерите пред Номер 10. Радиоактивният труп на мъртва руска агентка беше затворил М25 за движение. А заразен с радиация руски олигарх бе задържан на летище Лондон Сити. Трети руснак беше убил двама души на жп гарата на Фринтън он Сий. Полицията го издирваше с всички налични ресурси.

Николай изключи радиото.

— Не споменаха пазача на яхтклуба.

— Вероятно още не са го намерили.

— Съмнявам се.

Руснакът седна срещу Сара. Въпреки червенината на бузата й, тя бе много привлекателна. Щеше да е още по-красива, ако не беше нелепата черна перука.

Той сложи шишенцето с хапчетата пред нея.

— Защо си депресирана?

— Прекарвам прекалено много време с хора като теб.

Николай погледна шишенцето.

— Може би трябва да изпиеш едно. Ще се почувстваш по-добре.

Сара го изгледа безизразно.

— Какво ще кажеш за това? — Той сложи флакона с прозрачна течност на масата.

— Какво е това?

— Същата радиоактивна субстанция, която Ана даде на Абдула, когато посети луксозното жилище на Константин Драгунов в Белгрейвия. И поради някаква причина ти и приятелите ти позволихте това да се случи.

Тя погледна флакона.

— Може би трябва да се отървеш от него.

— Как? Да го излея в Северно море ли? — Той направи отвратена физиономия. — Помисли за щетите, които ще нанесе върху околната среда.

— А мислиш ли за щетите, които нанася върху двама ни точно сега?

— Субстанцията е напълно безопасна, ако не се погълне.

— Московският център ли ти каза това?

Николай прибра флакона в джоба на панталоните си.

— Чудесно място, на което да го държиш.

Руснакът се усмихна, макар че не искаше да го прави. Трябваше да признае, че се възхищаваше на спокойствието й.

— От колко време го носиш със себе си? — попита тя.

— Седмица.

— Това обяснява странното зелено сияние, което се носи от теб. Вероятно вече си по-горещ и от Чернобил.

— А сега и ти. — Той разгледа червенината на бузата й. — Боли ли?

— Не колкото ме боли главата.

— Свали си перуката. Искам да погледна нараняването.

— Благодаря ти, но вече стори достатъчно.

— Май не ме чу. — Николай сниши глас. — Казах да я свалиш.

Сара се поколеба и това накара руснака да се пресегне над масата и да изтръгне перуката от главата й. Русата й коса беше ужасно разрошена и на места сплескана от засъхналата кръв над дясното й ухо. Той осъзна, че е виждал тази жена и преди. Вечерта, когато даде куфарчето бомба на онзи наивник, шефа на охраната в Женевското международно училище. Жената беше на една маса под тентата до високия мъж, приличащ на руснак, който го последва от кафенето заедно с онази кола. Тогава Николай не разпозна човека зад волана с прошарените слепоочия. На следващата вечер обаче Московският център установи самоличността му.

Габриел Алон…

Руснакът хвърли настрани перуката. Без нея жената беше още по-красива. Можеше само да си представя какви задачи бе изпълнявала за тях. Израелците залагаха капани с прелъстителки също толкова често, колкото и СВР.

— Спомена, че си американка.

— Такава съм.

— Еврейка ли?

— Всъщност съм протестантка.

— Емигрирала си в Израел?

— В Англия.

Николай я удари за трети път. Ударът беше толкова силен, че от носа й потече кръв. И я накара да млъкне.

— Аз съм Николай — каза след малко той. — Ти коя си? Сара се поколеба, но накрая отговори:

— Алисън.

— Алисън коя?

— Дъглас.

— Стига, Алисън, можеш повече от това.

Американката вече не изглеждаше толкова смела.

— Какво смяташ да правиш с мен? — попита тя.

— Смятах да те убия и да хвърля тялото ти зад борда. — Руснакът докосна отеклата й буза. — За твое нещастие, промених решението си.