Даниъл Силва
Новото момиче (46)

44.
Берлин

Сушито се бе пръснало на пода в антрето, затова Михаил прескочи до кварталния персийски ресторант и взе няколко порции печено месо с ориз. Нахраниха се на малката правоъгълна маса в апартамента, която бе разположена до прозореца с изглед към Кроненщрасе. Габриел беше седнал с гръб към улицата, а Ханифа Хури, новият член на екипа му, се бе разположила от лявата му страна. През цялото време, докато хапваха, тя не поглеждаше Сара. Явно още не й бе простила, че използва книга на Махмуд Даруиш, палестинското литературно съкровище, като примамка за капана си. Очевидно бе също така, че не вярваше блондинката да е жител на държава, която желаеше да залее с море от завръщащи се палестински изгнаници.

За да докаже съмненията си, Ханифа Хури просто трябваше да я накара да изрече няколко думи на иврит. Вместо това тя използва отворилата й се възможност да се скара на легендарния шеф на израелското разузнаване за престъпленията, които той и хората му бяха извършили срещу нейните сънародници. Габриел изтърпя тирадата предимно в мълчание. Много отдавна бе научил, че повечето дебати за арабско-израелския конфликт бързо се превръщат в ситуация, при която котката гони опашката си. Освен това не искаше да губи Ханифа като своя временна съюзница. Евреите бяха надделели за Палестина, а арабите бяха изгубили. Те бяха надхитрени и победени във всеки един аспект. Техните лидери им бяха изиграли лоша шега. Ханифа имаше право да изпитва болка и гняв, но лекцията й щеше да бъде по-достоверна, ако не беше изречена на немски в града, където Хитлер и нацистите бяха съставили и приложили своя план за заличаване на евреите в Европа. Съдбата ги бе събрала тук. Рулетката на провидението се беше завъртяла и бе запратила Габриел Алон и Ханифа Хури, тези две деца на Палестина, в Берлин тази вечер.

На кафе и баклава журналистката се опита да накара шефа на израелското разузнаване да й разкаже за някои от подвизите си. Когато той любезно й отказа, тя насочи риторичния си гняв върху американците и бедствената им намеса в Ирак. Някога Ханифа беше проникнала в Багдад след настъпващите коалиционни сили и бе описала надигналите се бунтове и гражданската война. През есента на 2003-а, по време на кървавата офанзива на Рамазан, тя срещнала висок и красив саудитски журналист в бара на хотел „Палестина“, в който била отседнала. Саудитецът, който не бил особено известен сред повечето западни репортери, се оказал един от най-влиятелните и най-информирани журналисти в Арабския свят.

— Името му беше Омар Науаф — каза Ханифа.

И двамата не били женени. А в интерес на истината — и малко се страхували. Хотел „Палестина“ бил разположен извън американската Зелена зона и бил предпочитана цел за нападения. И сякаш за да се оправдаят опасенията им, още същата вечер били подложени на минометен огън. Ханифа потърсила убежище в стаята на Омар. Върнала се там и на следващата вечер, макар че всичко било спокойно, и на последващата. Скоро двамата се влюбили безумно, въпреки че често спорели за американското присъствие в Ирак.

— Омар смяташе, че Садам е заплаха и чудовище, което трябва да бъде премахнато, дори това да се направи от американски войници. Той също така беше поддръжник на тезата, че налагането на демокрация в сърцето на Арабския свят неизбежно ще доведе до разпространение на свободата в останалата част от региона. А аз мислех, че иракското приключение ще приключи по ужасен начин. Оказах се права, разбира се. — Журналистката се усмихна тъжно. — На Омар това не му хареса. Той беше светски настроен, приличаше на човек от Запада, но все пак си оставаше саудитец, ако ме разбирате какво искам да кажа.

— Не му е харесвало да бъде оборен от жена?

— При това палестинка.

За един кратък момент обаче изглеждало така, сякаш Омар в крайна сметка бил прав. В началото на 2011-а популярният възход, известен като Арабска пролет, залял региона. Потисническите режими в Тунис, Египет, Йемен и Либия се сринали, а в Сирия започнала война. Старите монархии успели да издържат на натиска, но в Саудитска Арабия имало сериозни сътресения. Десетки демонстранти били застреляни или заловени и екзекутирани. Стотици били хвърлени в затвора, сред тях и много жени.

— По време на Арабската пролет — заобяснява Ханифа — Омар вече не беше обикновен кореспондент. Той стана отговорен редактор в „Араб Нюз“. Лично се надяваше Негово Величество да бъде споходен от съдбата на Мубарак или дори на Кадафи. Ала знаеше, че ако бъде прекалено остър, Ал Сауд ще спрат вестника и ще го вкарат в затвора. Нямаше друг избор, освен да подкрепи режима. Дори сложи името си под колонка, която критикуваше протестиращите и ги определяше като хулигани, вдъхновени от чуждестранни влияния. След това изпадна в дълбока депресия. Омар така и не си прости, че не участва в Арабската пролет.

Ханифа опитала да го убеди да напусне Саудитска Арабия и да се нанесе при нея в Германия, където щял да бъде свободен да пише каквото си иска, без да се страхува от арест. В началото на 2016-а, когато саудитската икономика попаднала в стагнация заради спадащите цени на петрола, той най-накрая се съгласил. Само че променил решението си няколко седмици по-късно, когато се запознал с младия принц Халид бин Мохамед.

— Не след дълго бащата на Халид се възкачи на трона. Халид вече бе министър на отбраната, вицепремиер и председател на съвета за икономическо планиране, но все още не беше престолонаследник. Един следобед той покани Омар в двореца си на неофициален разговор. Омар се отзова точно в четири часа, както му бе наредено. Минаваше полунощ, когато си тръгна.

Нямало никакви записи, нито бележки от срещата, защото Халид не позволил. Останали само записките, които Омар набързо нахвърлял, след като се върнал в кабинета си. Той изпратил копие на Ханифа за съхранение. А тя останала шокирана, когато ги прочела. Халид предвиждал, че до двайсет години цената на петрола ще спадне до нула. Ако Саудитска Арабия искала да има някакво бъдеще, то трябвало да се промени, при това бързо. Принцът искал да модернизира и разнообрази икономиката. Смятал да премахне уахабистките окови от жените и да ги използва като работна ръка. Бил решен да развали договора между Ал Сауд и брадатите Ихван от Неджд. Искал Саудитска Арабия да бъде нормална държава, с кина, музика, нощни клубове и кафенета, където да се събират мъже и жени, без да се страхуват от Мутава.

— Дори говореше в хотелите и ресторантите да бъде разрешено да сервират алкохол, за да не се налага на саудитците всеки път да шофират до Бахрейн, когато искат да пийнат. Промените му бяха радикални.

— Омар е бил впечатлен, нали?

— Не — заяви Ханифа. — Омар не беше впечатлен. Омар направо се влюби в него.

Съвсем скоро на страниците на „Араб Нюз“ се появили много ласкави статии за талантливия млад принц от саудитската монархия, известен с инициалите ХБМ. Скоро след като станал престолонаследник обаче, Омар се обърнал против него заради разчистването на сметките на Халид с дисиденти и продемократични активисти, сред които били някои от най-добрите приятели на журналиста. „Араб Нюз“ мълчал за арестите, но Омар отприщил лавина от критики в социалните мрежи, особено един гневен пост в „Туитър“, който сравнявал ХБМ с държавника на Русия. Един от придворните на Халид изпратил съобщение на Омар и му дал нареждания да се въздържа от всякакви бъдещи критики към Негово Кралско Височество. Журналистът отговорил, като се подиграл на ХБМ за закупуването на имоти, яхти и картини на стойност над един милиард долара, докато обикновените саудитци страдали заради суровите му икономически мерки.

— След това — каза Ханифа — започна играта на котка и мишка.

Ала в страна като Саудитска Арабия съществувал само един възможен изход в съревнование между кралското семейство и журналист дисидент. Кралският информационен център започнал да подслушва телефоните на Омар и да чете имейлите и съобщенията му. Центърът дори се опитал да изтрие постовете му в социалните мрежи. Когато хората на престолонаследника не успели да го сторят, залели интернет с хиляди фалшиви постове от ботове и тролове. А последната капка бил патронът — един-единствен 45-калибров, — доставен в кабинета на Омар в „Араб Нюз“. Той напуснал Саудитска Арабия същата вечер и никога повече не се върнал.

Преместил се да живее в апартамента на Ханифа, оженил се за нея със скромна церемония и си намерил работа в „Шпигел“. Постовете му в социалните мрежи ставали все по-критични към ХБМ и с това онлайн последователите му драматично се увеличавали. Саудитски агенти нагло го преследвали по улиците на Берлин. Телефонът му прегрял от заплашителни имейли и съобщения.

— Посланието беше пределно ясно. Независимо че Омар напусна кралството, те пак можеха да го докопат. Той смяташе, че ще го отвлекат или убият.

В крайна сметка решил да рискува с пътуване до Кайро, за да напише статия за живота в Египет под управлението на новия фараон. Омар го ненавиждал почти колкото Халид. В лобито на хотел „Софител“ той се натъкнал на незначителен саудитски принц, когото Халид обрал в „Риц — Карлтън“. Принцът, също като Омар, сега живеел в изгнание. Двамата се уговорили да вечерят заедно същата вечер в ресторант в Замалек, богат квартал на Кайро, разположен на остров Гезира. Било в края на август и вечерта била задушна. Въпреки това, принцът настоял да вечерят навън. Настанили се и той помолил Омар да си изключи телефона и да извади симкартата. След това му разказал за слуха, според който се готвел заговор за свалянето на Халид.

— Омар изразил скептицизма си за шансовете на заговора да успее. ХБМ беше цел на много опити за покушение и всички те се бяха провалили, защото той контролираше тайните служби и Кралския информационен център. Принцът обаче обяснил, че този заговор е различен.

— Защо?

— Била намесена чужда сила.

— Коя?

— Принцът не знаел. Но казал на Омар, че заговорът включва дъщерята на Халид. Конспираторите планирали да я отвлекат и да накарат престолонаследника да абдикира.

— Сигурна ли си, че това се е случило през август?

— Мога да ви покажа съобщенията, които Омар изпрати от Кайро.

— В тях съдържа ли се някаква информация за заговора срещу Халид?

— Разбира се, че не. Омар знаеше, че Кралският информационен център следи комуникациите му. Изчака да се върне в Берлин, за да ми каже. Говорихме в Тиргартен, без телефони. Опасявам се, че Омар не се трогна особено от реакцията ми.

— Искала си да предупредиш Халид за заговора.

— Опитах се да го убедя, че е длъжен да го направи.

— Защото дъщеря му е можела да бъде убита ли?

Тя кимна.

— И защото въпреки всичките му недостатъци и грешки, той е по-добър от алтернативата.

— Предполагам, че Омар не е бил съгласен с теб.

— Той каза, че ще е журналистически неетично от негова страна, ако разкрие на Халид какво е научил.

— И какво стори съпругът ти в крайна сметка?

— Върна се в Близкия изток, за да се опита да превърне слуха в истинска новинарска история.

— А ти?

— Аз се престорих на Омар.

— Как така?

Ханифа създала акаунт в „Яху“ с адрес, който бил смесица от имената на Омар: omwaf5179@yahoo.com. След това изпратила поредица от имейли до саудитското Министерство на културата с молба за интервю с Негово Кралско Височество принц Халид бин Мохамед. Не получила отговор — което не било нещо необичайно за саудитците, — затова изпратила предупреждение на адрес, който намерила в контактите на Омар. На човек, който бил висш представител на кралския двор, близък до ХБМ.

— Разказала си му за заговора?

— Не и в подробности.

— Спомена ли му Рима?

— Не.

Няколко дни по-късно Ханифа получила имейл от саудитското посолство в Берлин. Халид искал Омар да се върне в Рияд, където да се срещнат. Отговорът на Ханифа дал ясно да се разбере, че Омар никога вече няма да стъпи в кралството. Минала цяла седмица. След това получила последен имейл от адреса на висшия служител в кралския двор на Халид. Той искал Омар да отиде в консулството в Истанбул следващия вторник, точно в един и петнайсет следобед. Халид щял да го чака.