Даниъл Силва
Новото момиче (53)

51.
Епинг Форест, Есекс

Чарлс Бенет излезе от дома си на Албиън Роуд в девет и половина в събота сутринта, облечен в тъмносин непромокаем анорак и туристически панталони. През едното му рамо бе преметната раница, а в дясната си ръка стискаше карбонова щека за ходене. Запален турист, Бенет бе пребродил от край до край много от Британските острови. През уикендите обикновено поемаше по някоя от многото чудесни пътеки близо до Голям Лондон. Хестър, за която дори градинарството бе истинско изпитание, никога не го придружаваше. Бенет нямаше нищо против, защото предпочиташе да е сам. Поне в това отношение със съпругата му бяха на едно и също мнение.

Целта му тази сутрин беше Дъбовата пътека в Епинг Форест — старата гора, която се простираше от Уонстед в Източен Лондон до Есекс на север. Пътеката продължаваше повече от десет километра през възвишенията до село Тейдън Бойс. Чарлс отиде дотам с шведската кола на Хестър. Паркира до метростанцията и в противоречие с правилата на МИ6 остави блекбърито си в жабката. След това, с щека в ръка, пое по Копис Роу.

Мина покрай няколко магазина и ресторанта, селското кметство и църквата. Над парка Тейдън Плейн бе надвиснала тънка мъгла като дим от далечна битка, която го погълна. Пътеката — широка и равна, бе покрита с опадали листа. От мрачината пред него се появи жена на около четиресет години и с усмивка му пожела приятна сутрин. Тя му напомни за Магда.

Магда…

Запозна се с нея една вечер в „Роуз енд Краун“. Беше се отбил да пийне бира, вместо да се прибере у дома, където го очакваше студеното посрещане на Хестър. Магда беше емигрантка, пристигнала наскоро от Полша, или поне така му каза. Ала нямаше съмнение, че бе красавица, с хубава бяла кожа и широка уста, на която й отиваше да се усмихва. Оказа се и разведена. Тя му обясни, че има среща с някого — „приятелка, а не с мъж“ — и че тази приятелка закъснявала. Бенет веднага бе обхванат от подозрение. Въпреки това изпи второ питие с нея. И когато „приятелката“ изпрати съобщение, за да уведоми, че няма да дойде, той се съгласи да я изпрати до дома й. Тя го заведе в Клисолд Парк и го притисна към едно дърво до старата църква. Преди Бенет да се опомни, ципът му вече бе разкопчан, а устата й се бе заела с него.

Той беше наясно какво ще последва. В действителност го знаеше от момента, в който я бе погледнал. Случи се седмица по-късно. Една кола спря до него на Стамфорд Хил и от отворения й прозорец се подаде ръка, която му направи знак. Тя принадлежеше на Евгений, който държеше снимка. „Какво ще кажеш да те закарам? — попита тогава той. — Нощта не е особено приятна за разходка.“

Сега Бенет стигна до коша за боклук. Тебеширеният знак в основата му се забелязваше ясно. Излезе от пътеката и пое през гъстите дървета и храсти. Евгений се бе облегнал на ствола на една сребърна бреза, а от устните му висеше незапалена цигара. Изглеждаше искрено щастлив, че се виждат. Руснакът беше жестоко копеле, каквито бяха повечето офицери на СВР, но можеше да бъде мил, когато поискаше. Бенет притежаваше същия набор от качества. Те бяха двете страни на една и съща монета. Чарлс, в момент на слабост, бе позволил на Евгений да се възползва от него. Но един ден Евгений щеше да бъде принуден да разкрие тайните на страната си заради някое свое лично злодеяние. Така се играеше тази игра. Беше необходимо само едно подхлъзване.

— Внимателен ли беше? — попита руснакът.

Бенет кимна.

— А ти?

— Тъпаците от А4 се опитаха да ме проследят, но им се изплъзнах в Хайгейт. — А4 беше тайният екип за наблюдение на МИ5, английската служба за сигурност и контраразузнаване. — Знаеш ли, Чарлс, наистина трябва да станат малко по-добри. Вече са толкова зле, че играта с тях въобще не е интересна.

— Сега разполагате с повече шпиони в Лондон, отколкото в разгара на Студената война. А4 са претрупани с работа.

— Колкото повече, толкова по-добре. — Евгений запали цигарата си. — Като се има предвид това, не бива да се застояваме. Какво ми носиш?

— Операция, която шефовете ти в Московския център ще намерят за много интересна.

— Каква по-точно?

— Дългосрочно вербуване на високопоставен агент.

— Руснак?

— От Дома на Сауд — обясни Бенет. — Източникът работи за нас от няколко години. Постоянно ни запознава със случващото се в семейството му и с политическите промени и кралството.

— Ти си водещ офицер за Близкия изток, Чарлс, защо чувам за това чак сега?

— Източникът е бил вербуван и е работил с лондонското бюро. Казаха ми за него едва тази седмица.

— Кой?

— Самият С.

— Защо Греъм е решил да те запознае с тази информация?

— Защото високопоставеният агент идва в Лондон след няколко седмици на официална визита.

— За какво говориш?

— Престолонаследникът принц Абдула, следващият крал на Саудитска Арабия, е агент на МИ6. Той е наш, Евгений. Наш е.