Лусинда Райли
Сестра на слънцето (13) (Историята на Електра)

12.

Сесили определено се чувстваше достатъчно добре, за да излезе да язди с Джулиъс на сутринта след целувката; всъщност, помисли си тя, докато лежеше в ръцете му върху миризливо конско одеяло два дни по-късно, никога не се бе чувствала по-здрава. След като видяха изгрева на хълмовете, той препоръча да вържат конете, за да й покаже тъй наречената беседка — странна квадратна сграда посред нищото, далеч от любопитните очи на къщата. Вътре беше мрачно и миришеше на влага, но щом вратата се затвори зад тях, тя падна в прегръдките му. Всичкият разсъдък я напусна и тя му позволи да стигне по-далече от предната нощ. А на следващия ден — още по-далече…

— Какво правя? — изстена тя, загледана през прозореца на спалнята си, след като едва не бе стигнала до края с Джулиъс тази сутрин. — Остават ми два дни, докато замина за Кения. Не искам да ходя в Кения — прошепна тя и очите й се насълзиха. — Искам да остана тук с Джулиъс…

Сесили се върна безутешна на леглото си, легна и затвори очи. Беше изтощена от няколко безсънни нощи, сърцето й се разтуптяваше, щом си спомнеше за прегръдките му. Но в същото време беше в еуфория, имаше повече енергия от всякога — поне когато беше с него.

— Никога не съм изпитвала това към Джак, никога! — каза тя на балдахина си, спомняйки си докосванията, които по-скоро понасяше, отколкото им се наслаждаваше, когато Джак я целуваше за лека нощ. — Боже, какво ще правя?

Не бяха говорили за бъдещето. Всъщност не бяха говорили за почти нищо, понеже устните на Джулиъс обикновено бяха залепени за нейните, когато бяха заедно. Но той й повтаряше постоянно, че е най-красивото момиче на света, че никога не е срещал жена като нея, че дори си мисли, че може да е влюбен в нея…

— Е, аз със сигурност съм влюбена в него! — възкликна Сесили и от очите й потекоха още сълзи при мисълта, че ще трябва да замине. Но все пак оставаха два дни, два дни, в които той още можеше да я помоли да остане…

Тази вечер, след вечерята с Одри, Сесили се престори, че има главоболие и се оттегли. Болката да гледа Джулиъс от другата страна на масата, знаейки, че всяка скъпоценна минута се хаби, когато не е в прегръдките му, просто й дойде в повече. Тя се пъхна под завивките и изключи лампата, молейки се умът й да се успокои и да я остави да заспи. Тъкмо бе напът да задреме, когато чу почукване на вратата.

— Сесили, скъпа, спиш ли?

В следващия миг той беше там, до нея на леглото, обвил ръце около тялото й.

— Джулиъс, какво правиш? Ами леля ти? Аз…

— Тя вече си легна, а стаята й е чак на другия край на коридора. Сега тихо, скъпа, и ме остави да те целуна.

Първо завивките, а после и нощницата й бяха свалени от тялото й.

— Не! Не може, не бива! Скоро заминавам за Кения…

— Но не ти ли е хубаво, скъпа моя? Гола за пръв път, докосването на кожа до кожа… — Той хвана ръката й, сложи я на меката като сатен кожа на врата си, след което я плъзна надолу и тя усети малкото косъмчета на гърдите му, после мускулите на корема му, а след това…

— Не! Моля те, не мога. Ние дори не сме официална двойка.

— О, двойка сме, и още как! Двойка, увлечена в страстна любовна връзка. Обичам те, Сесили. Толкова те обичам…

— И аз те обичам — промълви тя. Той пусна ръката й, за да може неговата да премине по гърдите й и да продължи надолу по тялото й.

— Ще изчакаш ли, докато се върна? — попита задъхано тя.

— Да чакам какво? — отвърна той, премести се върху нея и тя усети ерекцията му.

— Мен, разбира се — прошепна тя. Умът й беше замъглен от прекрасните усещания, които изпитваше тялото й.

— Разбира се, че ще те чакам, мила моя, разбира се.

Чак когато той започна да влиза в нея, Сесили си възвърна разсъдъка.

— Не, Джулиъс! Може да забременея. Не мога, моля те!

— Не се страхувай, мила, няма да го позволя, обещавам. Ще спра преди това. Сега просто се отпусни и ми имай доверие.

— Но ние дори не сме сгодени, Джулиъс!

— Тогава ще се сгодим — каза той с първия си тласък в нея. — Връзката ни е предопределена от съдбата, нали така, мила Сесили?

За миг тя си помисли колко ще се зарадва Доротея, ако някой ден дъщеря й стане господарка на Удхед Хол. Дори баща й би могъл да й прости за тази нощ, ако това беше наградата, нали?

— Да — каза тя.

* * *

Сесили се събуди късно на другата сутрин, погледна часовника до леглото си и видя, че минава девет часът. Лежеше, още сънена от снощните си занимания, и умът й прескачаше между мисълта, че бе извършила нещо грешно (тя веднага се утеши с мисълта, че не едно момиче във „Васар“ бе загубило девствеността си, докато учеха там) и мислите как ще обявят годежа си. Джулиъс не беше казал директно, че ще се ожени за нея, нито кога — може би, когато се върнеше от Африка. Разбира се, съществуваше и опасността от война…

Накрая тя се надигна и седна на ръба на леглото. Тялото я болеше на места, които не си беше представяла, че могат да болят. Когато стана да натисне звънеца за прислугата, забеляза малко петно кръв на долния чаршаф.

— Няма как да ми е дошло, нали? — промърмори с объркване, но после си спомни тихите разговори, дочути в общата стая във „Васар“, и разбра откъде е дошла кръвта. Изчерви се при мисълта, че Дорис може да я забележи, затова метна завивките върху петното, преди да позвъни. След това забеляза плик, пъхнат под вратата й. Побърза да го вдигне, преди Дорис да е дошла с чая й, и го отвори.

Скъпа моя Сесили,

Наложи ми се да замина за Лондон по работа за чичо ми, но се надявам да се върна навреме, за да се сбогуваме, преди да заминеш. Тази седмица беше прекрасна, не мислиш ли? В случай че не се върна навреме, ти пожелавам приятно пътуване, мило момиче. И моля те, прати ми адреса си в Кения възможно най-скоро. Трябва да поддържаме връзка.

Джулиъс

Сесили нямаше много време да обмисли бележката преди Дорис да влезе с подноса за чай.

— Добро утро, госпожице Сесили, и не е ли красива сутрин? — рече Дорис, дърпайки завесите. — Този път спахте до късно, но няма нищо лошо в това, особено след като днес е коктейлното парти, а утре ще хващате самолета от Саутхемптън. По-добре вие, отколкото аз — потръпна Дорис, докато наливаше чая на Сесили. — Бих си казала молитвите преди това, не се шегувам. Добре ли сте, госпожице? Не приличате съвсем на себе си.

Сесили, която се беше загледала през прозореца, се обърна към Дорис и се усмихна.

— Може би съм малко притеснена за полета, това е.

— Е, трябва да тръгнете рано сутринта, така че какво ще кажете да ви съберем багажа този следобед? После може да си починете преди партито. Искате ли днес пак да ви направя косата?

— Защо не? — усмихна се Сесили, която искаше само прислужницата да напусне стаята, за да може да анализира изцяло бележката, която й бе оставил Джулиъс. — Благодаря ти, Дорис. След малко ще сляза за закуска.

— Добре, госпожице. Позвънете, ако имате нужда от мен. — Дорис направи лек реверанс и излезе от стаята.

Сесили препрочете бележката в мига, в който вратата се затвори. Не можеше да разбере какви точно чувства бяха вложени в нея, нито защо Джулиъс не й беше казал, че заминава за Лондон тази сутрин. Може би е бързал — да, това би обяснило хладината, която сякаш излъчваха думите му на хартия. Беше в пълен контраст с онова, което й бе казал предната нощ.

„Пише, че се надява да се върне навреме, за да се сбогуваме“ — каза си тя, отпивайки чай. — „Може би това е просто бележка, в случай че не успее…“

Сесили се чувстваше много самотна, понеже Джулиъс й правеше компания през повечето време, прекарано тук, така че отиде на разходка в парка, за да си прочисти главата. Стомахът й се сви, докато четеше отново и отново думите в писмото му. Хората често пишеха по-официално, отколкото говореха, но пък от друга страна, Джулиъс беше поет…

Този следобед Сесили крачеше напред-назад из стаята си, докато Дорис сгъваше дрехите й и ги прибираше в куфара. Прислужницата бърбореше толкова много, че Сесили трябваше само да казва „да“, „не“ и „така ли?“ от време навреме, докато Дорис най-сетне затвори капака.

— Ето, всичко е готово, госпожице. Сега можете да се отпуснете и да се забавлявате на партито.

— Знаеш ли дали Джулиъс ще присъства днес?

— Не питайте мен, госпожице, той сам си е господар — завъртя очи Дорис. — Често остава да нощува в Лондон. Там живее годеницата му, затова.

— Годеницата му?

— Да, Вероника се казва. Много вървежна във висшето общество, все я виждам по страниците на списанията. Бог знае как ще се справи, като се оженят и трябва да живее тук по средата на нищото.

Сесили седна рязко на леглото. Можеше направо да припадне от шока.

— Разбирам. И от колко време са… — Сесили преглътна тежко. — Сгодени?

— О, малко повече от шест месеца, мисля. Сватбата е насрочена за лятото.

— Лейди Удхед изобщо не ми го е споменавала.

— Е, ами, може би не е искала, защото зная, че не одобрява Вероника. Нейно благородие смята Вероника за прекалено „разпусната“ и неподходяща за господарка на имението. Е, само веднъж сме млади, нали така, госпожице, сигурно ще се укроти, като се ожени. А и едва ли ще й е лесно да му е жена, ако знаете какво имам предвид.

— Боя се, че не знам — отвърна с дрезгав глас Сесили. — Обясни, моля.

— Ами аз знам, че той се вижда с други жени, всички прислужници тук го знаят. Знам със сигурност, че преследваше едно момиче в селото — с Елън я видяхме да тича от къщата една сутрин преди няколко месеца, когато станахме по изгрев да напалим огньовете. Мъже, а? Понякога си мисля, че е по-добре да си живея сама цял живот, отколкото да им се доверя. Е, добре, сега ще ви оставя да си починете малко и ще се кача да ви напълня ваната в пет.

Дорис излезе, а Сесили остана да седи където беше, с ръце, свити в скута си, загледана през прозореца. Още усещаше присъствието му в себе си, болката вътре в тялото й осезаемо напомняше как я бе измамил. Често си беше мислила колко са глупави някои жени, да вярват на сладките думи на мъжете, които искаха да се възползват от тях, а сега явно бе станала една от тях.

Нито веднъж не бе споменал Вероника и предстоящата си сватба…

Освен ако не се канеше да я отмени тази нощ и затова е отишъл в Лондон…

— Не, Сесили — промълви тя и поклати глава. — Не бъди толкова наивна, знаеш, че нищо подобно не е направил.

От окото й потече сълза и тя я избърса рязко. Нямаше да си позволи никакво самосъжаление. Сама се бе поставила в тази ситуация. Беше толкова глупава, а се мислеше за умна! Толкова глупава, че не заслужаваше и капка съчувствие.

След известно време тя се изправи, отиде до куфара си, заключи го с месинговия ключ и седна върху капака.

Знаеше със сигурност само едно — никога повече нямаше да се довери на никой мъж.