Лусинда Райли
Сестра на слънцето (37) (Историята на Електра)

36.

През следващия месец Сесили се оказа привлечена към младата жена, която живееше в гората. Вместо да върви по откритите поляни, от които се разкриваше такъв чудесен изглед към долината долу, щом дневната жега преминеше, тя и Вълчо тръгваха да посетят младата си съседка. Ноември донесе внезапни обилни дъждове, които накараха Сесили да се притесни за здравето на Нджала, но тя беше на закрито и сухо място в заслона си, който Нигаси предвидливо бе построил на малко възвишение, за да не се наводни.

В началото Нджала само стоеше зад Нигаси, докато Сесили вадеше всекидневните си дарове от чантата си. Кокошките, които Бил беше купил на бартер от един кикую, се оказаха великолепни носачки, така че имаше предостатъчно излишни яйца.

Първия път, когато занесе яйца на Нджала, момичето направи отвратена гримаса и прошепна нещо на Нигаси.

— Казва идват от пиле дупе — обясни сериозно Нигаси и Сесили трябваше да потисне кикота си.

— Кажи й, че яйцата са полезни за бебето. Виж, ще ти покажа.

Сесили си присвои тигана, който стоеше до огъня, смеси две яйца с малко мляко, все още топло от вимето на кравата, и добави малко сол и пипер, които бе донесла със себе си увити в хартия.

— Ето, опитай — предложи на Нджала, щом яйцата се сготвиха. Момичето поклати категорично глава.

— Виж! — Понеже нямаше вилица или лъжица, Сесили използва пръстите си, за да сложи малко от бърканите яйца в устата си. — Хубаво. Супат.

Нджала погледна Нигаси, който кимна окуражително, после пристъпи и натопи собствените си дълги пръсти в тигана. С гримаса, все едно се канеше да изпие отрова, тя опита ястието.

— Виждаш ли? Супат. — Сесили потри стомаха си.

Нджала посегна за още, така че Сесили й подаде тигана и най-накрая момичето коленичи и изяде с удоволствие останалото.

След това Сесили започна да носи яйца на гостенката си всеки ден и си помисли, че Нджала като че ли започваше да се радва да я види. Само й се щеше да можеше да комуникира по-добре с нея и да й каже, че разбира положението й. Затова започна да носи малката черна дъска, на която си отбелязваше в кухнята какви продукти да купи.

— Може ли Нджала да пише? — попита тя Нигаси, демонстрирайки движението с тебешира.

Той поклати глава.

— О! Тогава може би бих могла да я науча. Ела! — Сесили направи знак на Нджала да се приближи. После написа „Нджала“ с големи букви на дъската и нарисува звезда до името. Показа буквите на момичето, посочи първо тях, а после Нджала.

— Нджала — ти. — Повтори процеса със собственото си име и накрая, след много жестикулации, момичето сякаш я разбра.

— Нджала. — Посочи себе си. — Сесили. — Посочи Сесили.

— Да, аз! — Сесили плесна с ръце от радост и Нджала също се усмихна, показвайки хубавите си бели зъби.

От този ден нататък, след като Нджала си изядеше яйцата, Сесили започна да пише прости думи като „Здравей“ на дъската. Проверяваше речника на маа и молеше Нигаси да й каже правилното произношение. Когато Сесили повтореше думата на маа, Нджала колебливо я казваше на английски. След няколко седмици Нджала не само можеше да образува просто изречение на английски, а и чакаше с нетърпение Сесили на поляната. Сесили не знаеше точно как да го опише, но между тях бавно се появи някаква топлота. Една сутрин видя Нджала да потръпва и да се хваща за корема.

— Бебето рита? — Сесили направи движение с крак и Нджала кимна.

— Може ли да пипна? — Тя протегна ръка към корема на Нджала. Момичето хвана дланта й и я допря до корема си.

— О! — Сесили ахна, когато усети движението на ръчичка или краче под абаносовата кожа. Идеше й да заплаче едновременно от радост и от скръб. — Много е силно! Силно! — повтори тя и показа мускулите на ръката си, а двете с момичето се засмяха.

* * *

— Днес изглеждаш много весела и бодра — отбеляза Бил, докато Сесили приготвяше вечеря. Не се беше прибирал от три седмици, понеже не можеше да се откъсне от бюрото си във Военния отдел в Найроби. Заради новото си приятелство с Нджала Сесили почти не бе забелязала отсъствието му.

— Благодаря — каза тя. — Така се и чувствам.

— Тогава сигурно си единствената в Кения, която се чувства така — въздъхна Бил. — В Найроби нещата са доста мрачни, трябва да ти кажа, особено със спиранията на тока. Градът е претъпкан с военни.

— Но още не е имало бомбардировки?

— Само една миналия месец, в Малинди на брега, но откакто Мусолини обяви война, има постоянни сблъсъци между Съюзниците и италианската армия на кенийска земя; всички очакват нахлуване от абисинската граница. Не можеш да вървиш из града, без да се спънеш в торба с пясък.

— О, колко ужасно — отвърна разсеяно Сесили, сложи вечерята на масата и седна срещу Бил.

— Всъщност ме помолиха да оглавя батальон от Кралските африкански стрелкови части.

Това накара Сесили да вдигне поглед към него.

— Това означава ли, че ще се биеш?

— В началото ще се занимавам с набора на войници и организацията на придвижването на военни части, но проклет да съм, ако не изляза да се бия с мъжете си, когато дойде време! Както и да е, засега е хубаво да съм си у дома, наистина.

— Искаш ли да довършим остатъка от джина? — попита го Сесили, защото внезапно се почувства виновна, че не му обръща внимание.

— Защо не? — каза той, а тя стана да го донесе. — Дори в клуба „Мутайга“ алкохолът е на свършване заради наплива на военни. Мисля, че няма да е зле да възстановиш отношенията с кръстницата ти. — Той й се усмихна леко, докато му подаваше чашата. — Нейното мазе сякаш никога не се изпразва. Наздраве!

— Наздраве! — повтори Сесили.

— Е, с какво се занимаваш, откакто се видяхме за последно?

— О, с градината, разбира се — нямах представа колко грижи изискват морковите и зелето, но освен това ходя при Нджала всеки ден.

Бил я погледна с изумление.

— Наистина ли?! Какво нещо! Как е тя?

— Много добре всъщност. Голяма красавица е, нали?

— Да, несъмнено.

— Нося й яйца и я уча на малко английски. Дори се научих да говоря малко маа.

— Много се радвам за теб. — Бил погледна жена си. — Кой би си го помислил?

— Какво да си помисли?

— Че ти ще се сприятелиш с масайско момиче?

— Не знам защо си толкова изненадан, след като прекарваш половината си време с тях.

— За жалост вече не, но разбирам какво казваш.

— Бил?

— Да?

— Знаеш ли… имаш ли някаква представа как е забременяла Нджала?

— Ами, предполагам по обичайния начин.

— Имам предвид, дали е било, ами, по нейно желание? — изчерви се Сесили.

— Искаш да кажеш дали е била във връзка по взаимно съгласие, или някой я е насилил?

— Да.

— Не знам отговора, но според моя опит една дъщеря на вожд, особено ако е красива, се счита за скъпоценност и се пази зорко. Така че бих предположил, че самата Нджала трябва да е имала нещо общо с… уреждането на любовна среща.

— Обичала е някого, който не е годеникът й?

— Може би, но кой знае? — въздъхна Бил. — За жалост, пътят на една масайска жена рядко е този, който сама е избрала за себе си.

— Разбирам. Кара ме да се чувствам благословена — съгласи се Сесили.

— Точно така. Човек винаги може да намери друг, чието страдание е много по-голямо. А сега, след като явно си в по-общително настроение тези дни, чудех се дали ще имаш нещо против да доведа тук Джос за през уикенда? Затворил е Джин Палас на езерото, откакто жена му Моли умря. Не може да си позволи да поддържа проклетата къща и си стои в бунгалото си в града, занимава се с военната подготовка като всички нас. Направо копнее за малко чист въздух, както можеш да си представиш.

— Добре, защо не? — съгласи се Сесили. — Не сме имали гости от… ами, откакто се нанесохме.

— Така е, а предвид отшелническата ми нагласа, наистина е време да поканим някого. Има и нова двойка в града — Джок Делвс Брутън и младата му жена, Даяна. Преместиха се от Англия, за да се скрият от войната. Не че в момента е възможно напълно да я избегнеш, но поне времето тук е по-хубаво, предполагам — сви рамене Бил. — Джос предложи да поканим и тях. Даяна не е много по-възрастна от теб и може да ти се отрази добре да се запознаеш с някого на твоята възраст.

— Добре, но ще трябва да ни намериш някакво месо, защото при месаря в града няма почти нищо.

— Не можеш ли да заколиш някоя от кокошките?

— Не бих могла! — Сесили беше ужасена. — Те всичките имат имена. Освен това ни осигуряват яйца всеки ден.

— Знаех си — завъртя очи Бил. — Е, добре, ще питам Нигаси какво може да уреди и ще поканя Джос и Брутънови в Райската ферма другия уикенд.

* * *

Макар да се събуди на следващата сутрин, обляна в студена пот, чудейки се как е могла да се съгласи да поканят гости за уикенда, Сесили откри, че всъщност й беше приятно да се подготвя за тях. Никой, освен Катрин и Боби не беше идвал в къщата, откакто се нанесоха — планираното парти за добре дошли беше отложено заради трагедията на Сесили. Тя изтърка до блясък всяка повърхност в къщата и сложи букети цветя от цъфтящата градина във вази по излъсканите маси и плотове. Покани и Катрин — Боби не можа да вземе отпуск, което беше удобно, понеже така щеше да има равна бройка мъже и жени, което според майка й винаги беше важно за вечерните партита.

В петъка, когато се очакваха гостите, Сесили изрови останалите бутилки шампанско от кошниците на Кики, за които се надяваше да дадат добро начало на партито, и ги сложи в хладилника да се охладят. Понеже не беше виждала Нджала в последните два дни, тръгна към гората с Вълчо. Когато се доближи до поляната и видя Нджала да излиза веднага от заслона си, Сесили се замисли колко беше наедрял коремът на момичето. Тя вече не го покриваше, а само носеше парче плат, увито като пола под издутината. Сесили определено имаше чувството, че времето на Нджала наближава.

— Супай, Нигаси — каза Сесили, когато се приближи. — Как е тя?

— Бебе близо — каза той и двамата тръгнаха към Нджала.

— Но тя е добре?

Нигаси кимна.

— Кога ще извикаш майка й?

— Майка дойде скоро — каза Нигаси.

— Здравей, Сесили — усмихна се Нджала, когато стигнаха до нея. После се обърна към Нигаси и като кралица, отпращаща крепостник, му направи жест с ръка да си ходи. Нигаси кимна и излезе от поляната.

— Как си?

Нджала сложи ръка на корема си и завъртя очи.

— Да, знам. — Сесили докосна челото си и го потри с ръка, имитирайки жест на изтощение.

Нджала тръгна към страничната част на поляната, направи жест на Сесили да я последва и я заведе под закрилата на група гъсто струпани дървета. После се обърна и хвана Сесили за двете ръце. Очите й внезапно се изпълниха със страх.

— Ти — каза тя, — помогне. — Пусна ръцете на Сесили и посочи корема си, след което направи жест с ръце, все едно държеше бебе.

— Да ти помогна? Тоест с раждането? — Сесили повтори жеста.

— Да. Помогне. Моля.

— Нджала, майка ти ще дойде да помогне — каза бавно и ясно Сесили.

— Не! Помогне бебе! Моля, Сесили!

Нигаси се появи като сянка зад Нджала. Заговори й на маа и й направи знак да се върне на поляната.

— Отива вкъщи сега — каза твърдо на Сесили.

Нджала се обърна към нея с очи, изпълнени с всичко онова, което не можеше да каже.

— Моля, помогне бебе — оформи думите безгласно, докато Нигаси я отвеждаше.

* * *

Сесили още мислеше за Нджала и се мъчеше да разбере значението на думите й, когато Бил се върна у дома по-късно същия следобед.

— Къщата изглежда прекрасно, скъпа моя, както и ти. — Той се усмихна на Сесили, когато тя излезе от спалнята в зелената си рокля, готова да направи последните приготовления за вечеря. — Косата ти ми харесва по-дълга. — Той вдигна една къдрица, която падаше до малко под раменете й и я завъртя около пръста си.

— Дълга е само защото тук няма никой, на когото имам доверие да я подстриже.

— Е, на мен ми харесва, трябва да я носиш пусната по-често. А сега отивам да се натопя във ваната за разнообразие. В „Мутайга“ пестят водата, понеже сме натъпкани като сардини вътре — по двама мъже в стая сме, а помниш колко са малки помещенията — добави той и тръгна към банята.

— О, Бил?

— Да?

— Днес видях Нджала и тя изглеждаше разстроена… почти уплашена. Като че ли каза, че иска да й помогна с раждането. Обясних, че майка й ще дойде да й помогне, но не съм убедена, че ме разбра. Раждането явно наближава. Ще помолиш Нигаси да се погрижи майка й да дойде скоро, нали? Не бих го понесла, ако нещо й се случи — преглътна тежко Сесили.

— Разбира се, че ще му кажа. Нджала знае, че майка й ще дойде, когато е време. Вероятно грешно си я разбрала.

— Вероятно.

Бил затвори вратата и се чу течаща вода. Но Сесили беше убедена, че няма как да е сбъркала страха в очите на Нджала.

* * *

Гостите на Сесили и Бил пристигнаха час по-късно от очакваното. Джос Ерол, макар да изглеждаше изтощен, беше красив както винаги, а Джок, тоест сър Хенри Джон Делвс Брутън, се оказа висок англичанин в напреднала възраст с изпъкнал корем и оредяваща сива коса.

— Моля те, мила, наричай ме Джок. Това е жена ми, Даяна. Хубаво е да имаш някого на твоята възраст, с когото да се забавляваш, нали така, момичето ми? Даяна е обградена от старци в Найроби — засмя се Джок.

— Сигурна съм, че Сесили ще се съгласи, че няма много хора под трийсетте по тези места, нали? — отвърна съпругата му.

— Ъъъ, да, определено няма — усмихна се тя, неспособна да отклони поглед от великолепната блондинка срещу себе си. Даяна Делвс Брутън определено беше истинска красавица и Сесили не можеше да разбере защо такава жена се е омъжила за човек, достатъчно възрастен да й бъде баща, ако не и дядо.

— Каква хубава къща! — прехласна се Даяна, когато Сесили въведе гостите в дневната, където Катрин вече отваряше шампанското. — Ние засега сме отседнали в клуба „Мутайга“.

— Е, скъпа, знаеш, че е само временно — ще се преместим във вилата в Карен след няколко дни — напомни й Джок.

— Ужасна мрачна къща в предградията на Найроби — промърмори под нос Даяна.

— Даяна, това е Катрин Синклеър, моя добра приятелка и съседка — побърза да каже Сесили.

— Леле! Очевидно тук живеят всички младежи! — Даяна се обърна към мъжа си. — Не можем ли да си построим къща наблизо, скъпи? Така ще имам предостатъчно весела компания.

— Шампанско? — предложи Катрин, наливайки в шест чаши.

— И още как! — отвърна Джок и се усмихна на събраната компания. — Това вече е Кения, каквато я познавах! Наздраве!

— Наздраве! — отвърнаха всички в хор.

— И добре дошла във Веселата долина, Даяна — добави Джос, спирайки поглед на новодошлата.

— Благодаря ти, Джос, много се радвам, че съм тук — отвърна Даяна, без да сваля очи от него.

Дори Сесили трябваше да признае, че вечерта беше забавна, както и Даяна. След вечеря Даяна попита дали Сесили има грамофон.

— О, да. Мама ми изпрати с него и най-новите записи от Америка.

— Тогава, за бога, нека да ги пуснем! Онези в клуба „Мутайга“ може да са били популярни през двайсетте, но не са подновявани оттогава — провлачи Даяна.

Сесили изпълни молбата и изнесе грамофона на верандата, а мъжете преместиха масата и столовете, за да направят импровизиран дансинг.

— Танците под звездите са толкова романтични, не мислиш ли, Сесили? — каза замечтано Даяна, докато танцуваше в ръцете на съпруга си под звуците на „Лунната серенада“ на Глен Милър.

— Ще танцуваш ли с мен, Даяна? — попита Джос и протегна ръце.

— Щом настояваш — усмихна се Даяна и пусна Джок.

— В такъв случай, Сесили, ще ми окажеш ли честта? — попита Джок.

Нямаше друг избор, освен да се съгласи. Когато погледна над рамото му, докато танцуваха, Сесили видя, че Бил е излязъл на дансинга с Катрин, но вниманието й се спря най-вече на Даяна и Джок, които танцуваха бавно в един сенчест ъгъл. Джок задаваше на Сесили множество учтиви въпроси, на които тя покорно отговаряше. Когато музиката спря, тя се извини и отиде да смени записа на грамофона.

— За бога, сложи нещо по-живо — прошепна Катрин, преглеждайки плочите. — Ето, Каунт Бейси ще свърши работа.

Но Даяна и Джос продължиха да се носят бавно под звуците на „Lester Leaps In“, докато Сесили и Катрин се държаха за ръце и подскачаха по верандата с кикот. Бил седеше на масата и разговаряше с Джок, който сякаш не забелязваше поведението на жена си.

— Боби казва, че в клуба „Мутайга“ вече се носят клюки за тях двамата — прошепна Катрин, когато седнаха на стъпалата на верандата, изпотени от бързия танц.

— Ще пуснете ли още нещо, момичета? — подвикна Джос. — Имате ли „Сини орхидеи“?

— Ще ида да проверя — каза Катрин и стана. — Ти остани тук, Сесили, цяла нощ си на крака.

— Да, така е — каза Бил и се доближи до нея заедно с Джок.

— Чудесно парти, но съм доста уморен. Май ще ходя да си лягам. Бил каза, че утре ще ни заведе на лов с неговите масаи. Лека нощ, мила.

Сесили и Бил загледаха как Джок влезе с леко залитане в къщата, докато оркестърът на Глен Милър бумтеше от грамофона.

Бил подаде ръка на Сесили.

— Ще танцуваш ли с мен?

— Ами… добре — съгласи се тя, хвана ръката на Бил и му позволи да я дръпне да стане от стълбите. Усети лека тръпка на желание, когато ръцете на Бил я обгърнаха, но бързо го потуши. Знаеше, че Бил никога няма да се интересува от нея по този начин, така че се позабавлява, като гледаше двама души, които определено имаха силен интерес един към друг. Личеше си по начина, по който телата им се движеха заедно и Даяна гледаше в очите на Джос.

— Красива двойка, нали? — сниши глас Бил.

— Определено. Жалко, че Даяна е омъжена.

— Това никога не е спирало Джос. Колкото и да го обичам, поведението му с жените… — Бил въздъхна. — Както и да е, стига толкова за него. Трябва да кажа, че днес изглеждаш прекрасно, Сесили.

— О, благодаря ти.

— А сега… — Бил я пусна, когато плочата свърши. — Трябва да закарам Катрин до тях, както обещах. На твое място бих си легнал и бих ги оставил насаме — прошепна Бил и кимна към Даяна и Джос. Целуна Сесили по челото. — До утре.

* * *

Бил събуди Сесили на следващата сутрин. Вече беше облечен в ризата и панталона си в цвят каки.

— Колко е часът?

— Едва минава шест. Време е да ставаш, отиваме на онази ловна експедиция.

— Трябва ли да идвам? Знаеш, че не ми харесва. Мразя да гледам как тези красиви животни умират.

— Ще съм ти много благодарен, ако дойдеш. Видя снощи какво става с Джос и Даяна и имам нужда от теб за отвличане на вниманието.

— Чие? На Даяна или на Джок? Или пък на Джос? — замисли се на глас, докато ставаше от леглото.

— И на тримата, ако е възможно. Даяна и Джок се ожениха преди по-малко от месец. Дори за Джос това поведение е непоносимо.

— Даяна очевидно не възразява срещу вниманието му, така че не можеш да хвърлиш цялата вина върху Джос. Тя е много красива, не мислиш ли?

— Има определен чар, предполагам, но очите й са студени, а онова червено червило, което винаги носи, е доста вулгарно.

— О, така ли? — Сесили тайно се радваше.

— Няма как да е по-очевидно какво се случва, нали? — продължи Бил. — Млада жена като нея се омъжва за човек като Джок — мирише ми на златотърсачка. Джок може да е скучен, но не заслужава жена му да се отнася с него по този начин. Нищо чудно, че Джос толкова искаше да доведе „новите си приятели“ — или по-скоро новата си приятелка! Е, добре, Нигаси е заредил пикапа с обичайните провизии. Ще тръгнем, щом двете с Даяна се приготвите. Ще се видим отвън.

— Добре. — Сесили отиде до гардероба да си извади ботушите за сафари, учудена от факта, че мъжът й сякаш не се беше поддал на чара на Даяна. Но дали под възраженията му не се криеше нещо?

Нигаси и още един масай взеха пикапа, натоварен с пушки и провизии, а Сесили се оказа притисната на задната седалка на другия пикап с Джос и Даяна. Джок седеше отпред до Бил. Сесили се обърна да гледа пейзажа, тактично опитвайки се да избегне гледката от дясната си страна, където ръката на Джос се прокрадваше нагоре по вътрешната страна на бедрото на Даяна. Джос започна открито да целува Даяна по врата, а Сесили седеше в напрегнато очакване, защото Джок можеше всеки момент да се обърне и да ги види.

Когато стигнаха до избраното за деня място, Нигаси и другият масай започнаха да подготвят лагера.

— Нджала добре ли е сама? — Сесили веднага се насочи към него.

— Нджала майка идва снощи. Тя добре. Женска работа сега — каза Нигаси, докато разтоварваше сгъваемите столове, масата и кошниците.

— Коя ще ми отива най-много? — Даяна се приближи до тях и вдигна една от ловните пушки. — Може би тази? — Вдигна я на позиция на рамото си. — Да, идеална е. Стрелбата е много приятна, нали, Сесили?

— Всъщност не обичам да стрелям. На първата ми ловна експедиция едва не ме изяде лъв, но Бил ме спаси.

— Колко романтично! Аз съм излизала само два пъти на сафари, откакто дойдох, и ми се наложи аз да спася милия ми Джок от един лъв, нали така, скъпи? — Тя се засмя звънливо. — Дано днес да се позабавляваме.

Сесили с радост остана в лагера под сянката на дърветата заедно с втория масай, оставен на пост, докато Нигаси водеше ловната дружинка напред в пустинята. Видя голяма змия да пълзи по земята само на няколко метра от нея. Тихо вдигна крака на сгъваемия си стол и загледа как влечугото се отдалечава. Замисли се, че само преди година щеше да изпищи от ужас при вида й. Сега обаче, докато я гледаше как си пълзи и отминава, без да прояви интерес към хората, Сесили осъзна колко я беше променил престоят й в Кения. Змиите се срещаха често, а Бил и Катрин я бяха научили как да познава кои са безобидни и кои не са.

Загледа се в просторната равнина пред себе си и лазурното небе, което я докосваше на хоризонта. Стадо антилопи гну премина в далечината. Дъждовете бяха покрили пустинята със зеленина, а животните се тълпяха на водопой по езерцата, жадни след дългия сух сезон.

— Това е моят дом — каза тя с внезапна почуда. — Живея тук, в Африка. Кой би си го помислил?

И в този момент, когато усети чистото великолепие на природата около себе си, Сесили почувства, че най-сетне е започнала да се възстановява.

Другите се върнаха за късен обяд с шампанско и прясно месо от антилопа, което Нигаси опече вещо на шиш.

— Как мина ловът? — попита любезно Сесили, макар да беше очевидно от зебрата и антилопите на Томпсън, които довлякоха в лагера, че е бил успешен.

— Беше страхотен ден за лов — каза Бил, а над тях се чу бръмченето на самолет. — Някой от разузнавачите се връща от границата — отбеляза той. — Колкото да ни напомни, че сме във война.

— По-добре тук, отколкото в Англия, да ти кажа — отвърна Джок, а от устните му потече сос от месото. — Едва ли ще хванем още нещо днес, след като тези проклетници изплашиха животните. Къде се губят Даяна и Джос?

— Отидоха да проверят дали не могат да намерят слонове — отвърна Бил. — Нигаси каза, че вчера наблизо е било видяно стадо.

— Не търсят слонова кост, нали? — попита съпруга си Сесили.

— Не, на Даяна просто й се прищя да види слон, досега не е имала такъв късмет.

— Великолепни създания са — съгласи се Сесили и видя внезапно движение в храстите.

Даяна и Джос се връщаха към тях, открито се държаха за ръце и се кикотеха.

— Видя ли някой слон, мила? — попита я Джок, когато двойката се върна в лагера.

— Не, за жалост — каза тя. — Какво ще кажете да се връщаме в ранчото? Не вярвам да намерим още улов днес, а вие?

Сесили видя как тя намигна на Джос и затвори отчасти разкопчаната си риза.

Когато се върнаха в Райската ферма, Даяна обяви, че има отчаяна нужда да се върне в града и да танцува в клуба „Мутайга“.

— Там е толкова забавно в събота вечер, нали? Особено с толкова много войници в града.

— Аз съм капнал след лова, но ти отиди с Джос и ще се видим утре в клуба, а? — рече Джок.

— О, скъпи, толкова си мил с мен! — поласка го Даяна и го целуна по почервенялата буза. — Няма нужда да бързаш прекалено да се прибираш в Найроби заради мен; сигурна съм, че нищо няма да ме изяде в града, поне не диво животно — засмя се тя. — Сесили, може ли да използвам някое огледало да се приведа в приличен вид, преди да тръгна?

— Разбира се. — Сесили поведе Даяна по коридора. — Ще трябва да използваш това в моята спалня. Все се каня да сложа и в стаите за гости, но досега не сме канили много хора.

— Знам. Бил ми каза, че си загубила бебето си миналата година. Ужасен късмет, горкичката ти! О, това място е прекрасно! — възкликна Даяна оглеждайки спалнята. — Имаш отличен вкус, а това е повече, отколкото мога да кажа за Джок. Вилата в Карен е като викториански мавзолей. Ужасена съм от перспективата да се нанеса там — толкова много кафяво. Мразя кафявото, а ти? — Даяна седна на тоалетката на Сесили и отвори кутията с гримове, която си беше донесла. — Бил е толкова мил и очевидно е луд по теб.

— О, не мисля така, тоест…

— Изписано е на лицето му. Очевидно имате щастлив брак — толкова различно от мен и милия Джок. С него още не сме спали в едно легло и едва ли някога ще го направим — засмя се тя, докато решеше вълнистата си руса коса и умело я закрепи с две шноли. — Често ли идваш в града?

— Не, не особено.

— Тогава трябва да започнеш! Не бях сигурна как ще стоят нещата тук, но в Найроби е много по-забавно, отколкото в Лондон. Не спирам да се веселя — добави тя и започна да слага яркочервено червило на пълните си устни. — На всяка цена трябва да дойдеш за седмицата на състезанията след Коледа — Джос казва, че е най-забавната част от годината. Нямаш нищо против Джок да остане още една вечер, нали? Обратният път е доста уморителен, а той наистина изглежда изтощен след лова.

След като напръска обилно с парфюм врата и деколтето си, Даяна се изправи.

— Е, добре, лицето и косата са готови, ще се преоблека и ще си сложа роклята по пътя. Толкова е прашно навсякъде, нали? — Тя се погледна за последно в огледалото. — Много ти благодаря за прекрасната вечеря снощи и се надявам скоро да се видим отново. — Даяна целуна Сесили по двете бузи и излезе от спалнята, оставяйки след себе си силното ухание на парфюма си. Сесили седна на леглото и поклати глава. Новата лейди Делвс Брутън определено правеше впечатление.

Сесили сготви вечеря за тримата, които бяха останали, но бързо се оттегли и остави Бил и Джок да си говорят. Легна си и се опита да се концентрира върху книгата си, но думите на Даяна, че Бил очевидно бил луд по нея, не й даваха мира. Може би, реши тя накрая, Даяна просто проявяваше любезност, понеже Сесили беше сигурна, че Бил едва забелязва съществуването й като жена.

* * *

Джок и Бил заминаха за Найроби след обяд на следващия ден. Макар Сесили да намираше Джок за доста скучен и арогантен, все пак изпитваше известно съчувствие към него.

— Кога ще се върнеш? — попита тя Бил, докато му подаваше купчина изпрани униформени дрехи.

— Боя се, че не знам точно, но ще те уведомя когато мога. Но, скъпа, наистина е време да наемем някой да ти помага с къщата. — Бил посочи прането. — Работиш като вол цял уикенд.

— Ще си помисля по въпроса — съгласи се тя с полуусмивка.

— Не беше толкова неприятно да имаме гости, нали?

— Не, изобщо.

— Е, ще се грижиш за себе си, нали?

— И ти — отвърна Сесили, а Бил я целуна учтиво по двете бузи. Тя последва мъжете на верандата и забеляза, че Нигаси вече е на позицията си в задната част на пикапа. Ако той се връщаше с Бил, значи явно майката на Нджала още беше в гората и се грижеше за нея.

Сесили им помаха за довиждане доста тъжно, замислена, че действително беше забавно да играе ролята на домакиня през уикенда и да има хора, които се възхищават на къщата й. Седмицата пред нея зееше като бездна. Преди да се е поддала на меланхолията, Сесили влезе обратно вътре и отиде в кухнята, за да се заеме с купчината тенджери и тигани, които чакаха да бъдат измити.