Лусинда Райли
Сестра на слънцето (55) (Историята на Електра)

54.

— Mon dieu! Мамо! Клаудия! Али! — изкрещях, тичайки в коридора. — Елате веднага! Дават Електра по телевизията!

Вдигнах дистанционното и натиснах копчето за запис, така че ако не слязат навреме, да можем да го гледаме отново. После застинах на място, заинтригувана и изумена, когато малката ми сестричка излезе на сцената до жената, която изглежда й беше баба.

От публиката се надигна тътен на изненада. Никой не беше по-изненадан от мен.

— Какво има? — попита Клаудия, когато с Мама влязоха тичешком.

— Виж! Това е Електра — обясних, а Али и Беър също се присъединиха към нас.

— О, господи! — възкликна Али. — Това не е ли онзи концерт за Африка?

— Да, а сега тихо, да я чуем!

Видяхме как елегантната възрастна жена целуна Електра по бузата и слезе от подиума, за да се качи Електра. Може би защото познавах сестра си толкова добре, успях да видя страха в очите й, когато камерата се фокусира върху лицето й.

— Добър вечер, дами и господа, деца и зрители по света — каза тя с тих, почти недоловим глас.

— По-високо, Електра! — каза Али.

— Както баба ми току-що обясни, аз съм тук, защото съвсем наскоро открих, че имам африкански произход. Повечето от вас сигурно познават само лицето ми; едва ли сте ме чували да отварям уста преди. И не знам дали изобщо ме бива в това, но ще се пробвам.

Тълпата се засмя окуражително и видях, че Електра малко се успокои.

— Искам да ви разкажа за трудния път, който извървях наскоро. Тази вечер чухте много за наркотиците и ефекта им върху хората в Африка, но те не са само там, а навсякъде. И… аз също бях пристрастена. Сега стоя пред вас само защото имах около себе си хора, които ме обичаха, но също така и финансовата възможност да си позволя необходимата помощ.

Публиката аплодира бурно, а аз стиснах ръката на Мама и видях сълзи в очите и.

— Искам всеки младеж, пристрастен към наркотиците, да получи същата помощ, каквато получих аз. Ние — вие — сме следващото поколение, онези, които един ден ще поемат управлението и ще поведат страните си към бъдещето. Не можем да направим това, ако световните правителства, както бе казано по-рано, не се съберат и не започнат да следват политика на нулева толерантност спрямо картелите, които дават тези наркотици убийци на децата ни. А след това трябва да се погрижим, ако някое от тях все пак се пристрасти към наркотиците, да получи необходимата помощ и достъп до нужните ресурси.

Публиката отново аплодира шумно. А аз усетих как сърцето ми се изпълва с гордост от смелостта на малката ми сестричка да направи това, което правеше тази вечер.

— Аз няма да реша проблема, като стоя тук сама. Всички ние, във всеки град и село по света, трябва да действаме. В Африка наркоманията е доказан източник на разпространението на СПИН и други заболявания поради използването на едни и същи спринцовки от различни хора, което трябва да спре. Тук, по улиците на Манхатън, има малко места за момичета като Ванеса, моя приятелка, с която се запознах в рехабилитационния център, където да получат помощ. Затова днес започвам кампания за отваряне на помощни центрове из цялата страна, места, където младежите могат да отидат и да потърсят помощ и съвет, когато няма към кого да се обърнат. Правителствата по света също трябва да се включат в мисията, като осигурят подходящи и безплатни лечебни заведения на младежите от всички обществени прослойки, за да им помогнат да се възстановят. Наскоро открих, че майка ми е умряла сама в изоставена сграда, обитавана от наркомани, в Харлем…

Гласът на Електра секна и баба й дойде да сложи ръка на рамото й.

— Това е ужасен, лишен от достойнство и самотен начин да умреш. Искам да направя всичко по силите си никой младеж никога повече да не страда по този начин. Затова ви моля да подтикнете правителствата си към действие и да дарите пари на Проекта за помощни центрове „Роза Джаксън“ — това е майка ми, впрочем — добави Електра, а виковете и аплодисментите станах още по-бурни. — Защото само като работим заедно, можем да спрем тази нарастваща хуманитарна криза. Благодаря ви.

Али, Клаудия, Мама и аз стояхме пред телевизора и по бузите ни се стичаха сълзи. Бяхме толкова поразени и горди, но в същото време и тъжни, че никоя от нас нямаше какво да каже. Гледахме как тълпата се изправи на крака и аплодира моята невероятно смела сестричка, която бе споделила историята си със света. Баба й я прегърна силно. Стори ми се, че я видях да казва „обичам те“ и повторих думите й.

А тогава на сцената излезе една фигура и тръгна към Електра и баба й.

Тълпата зарева от въодушевление, а мъжът прегърна Електра и стисна ръката на Стела.

— Това не е ли сенатор Обама? — попита Али. — Всички казват, че има шанс да стане следващият президент на Америка.

— Той е — потвърди Мама.

Той поговори малко със Стела и Електра далече от микрофона, след което двете се отдръпнаха, за да го оставят да се обърне към публиката.

— Благодаря ви — каза той, — и благодаря на Електра, която бе така смела да застане тук, пред света, и да разкаже историята си. Повтарям и подкрепям всичко, което тя току-що ви каза, и ви моля да дарите щедро за каузата.

В този момент спряхме да слушаме и всички седнахме на най-близкото кресло или диван, напълно изтощени.

Клаудия много разумно раздаде на всички носни кърпички и си издухахме носовете, освен Беър, който не знаеше какво става и гукаше весело.

— Е… — започна Али, след като сложи Беър на пода между краката си и му подаде играчка, която той веднага налапа. — Това беше невероятно. Мисля, че малката ни сестра може току-що да е започнала съвсем нова кариера като активист.

— Само баща ти да беше тук да я види, щеше толкова да се гордее — каза Мама, все още със сълзи на очи. Тя седеше до мен на дивана, така че хванах ръката й и я стиснах.

— Тя е намерила гласа си — прошепнах, — и аз също много се гордея с нея.

Всички кимнаха в знак на съгласие.

— Мисля, че трябва да й оставим съобщение, не сте ли съгласни? — каза Али. — Да й кажем колко е страхотна.

— Добра идея — каза Мама, стана и отиде да вземе домашния телефон от кухнята.

— Този, който беше на сцената преди нея, не беше ли бившето й гадже? — попита Али.

— Той беше — потвърдих. — Толкова се радвам, че Електра скоро ще дойде при нас в Атлантис, за да можем да й кажем лично колко се гордеем. Какъв обрат само — добавих, спомняйки си последната ни среща в Рио, когато тя беше напълно извън контрол. — И е напълно права да лобира за повече помощ от властите — продължих. — Виждам проблема с дрогата на всеки ъгъл в Рио.

Мама донесе телефона, взехме номера на Електра от мобилния ми и го набрахме. Всички казахме по нещо в гласовото съобщение. След това Али започна да се прозява.

— Мисля, че ми е време да си лягам. Изтощена съм, дори Беър да не е.

— Качвай се горе, Али, аз още не съм преодоляла смяната на времевата зона, така че ще остана с него и ще го заведа горе по-късно.

— Благодаря, Мая — каза тя, вдигна го и ми го подаде.

Бях дошла в Атлантис от Рио само преди два часа, понеже бях решила да се възползвам от завръщането си в Европа за пръв път от близо година и да прекарам малко време с Мама, Клаудия, Али и новия ми племенник. Флориано и Валентина щяха да пристигнат малко преди да отплаваме за Гърция, за да положим венеца за Татко. За пръв път бяхме разделени за повече от една вечер и усещането беше много странно.

Тъкмо тогава на вратата се позвъни и всички подскочихме.

— Кой би могъл да бъде толкова късно вечерта? — попита нервно Мама. — Крисчън не е излизал на езерото тази вечер, нали? — обърна се тя към Клаудия.

— Не мисля така, но мога да проверя.

Тогава домашният телефон иззвъня в ръката на Мама и отново ни накара да подскочим.

— Ало? — каза тя. — Ah, bien. — Затвори и се запъти към вратата.

— Кой е? — попита подозрително Али.

— Георг Хофман.

С Али вдигнахме вежди, а Мама отиде да отключи входната врата, за да го пусне да влезе.

— Съжалявам, че ви стреснах — каза елегантният среброкос адвокат на Татко, когато влезе в дневната. — Щях да се обадя по-рано, но реших, че е по-добре просто да дойда лично възможно най-бързо.

— Какво има, Георг? — попитах. — Случило ли се е нещо?

— Да, но моля ви, не се стряскайте. Това е, ами, невероятна новина, поради което исках да говоря с вас при първа възможност. Може ли да седна?

— Разбира се. — Мама посочи един стол и Георг седна и извади плик от джоба на сакото си.

— Получих този имейл преди един час, докато си бях у дома. Али, Мая, смятам, че трябва да го прочетете.

— За Татко ли става дума? Да не би нещо да се е случило с някоя от сестрите ни? — попита Али, гледайки писмото все едно съдържа динамит, който може да избухне, ако го докосне.

— Не, не. Повярвайте ми, не се е случило нищо лошо.

— Тогава просто ни кажи! — настоя Али.

— Вие не го знаете, момичета, но в продължение на много, много години с баща ви провеждахме търсене, което накара и двама ни да обиколим целия свят. Минахме по безброй грешни пътеки и задънени улици. Но миналата година, точно преди баща ви да умре, той получи нова информация, която предаде на мен. Днес най-накрая получих новина, която смятам за вярна.

— За какво? — попита Али, говорейки от името на всички ни.

— Трябва да прочетете имейла, но имам причини да смятам, че след цялото това време най-накрая сме намерили липсващата сестра…