Лусинда Райли
Сестра на слънцето (53) (Историята на Електра)

52.

Не помнех някога да ми бе отнемало толкова много време да избера дрехи за среща. Нямах никаква представа дали Майлс ще ме заведе в най-близкото крайпътно заведение или в луксозен ресторант в центъра. За жалост ефектът на кожените панталони се беше изчерпал бързо при последното му посещение, така че накрая избрах винтидж оранжеви панталони клош на „Версаче“ и копринена блуза, която придаваше елегантност на тоалета. Сложих на врата си тежка огърлица от оранжеви мъниста в етностил и бях готова за всичко.

— Изглеждаш страхотно, Електра — каза Лизи, когато дойде в спалнята да ме види. — Обожавам тези панталони, макар че на мен биха стояли смешно.

— Хей, кажи ми какво мислиш за тези модни скици, с които си поиграх днес — казах й, докато събирах огромната купчина дрехи, които бях пробвала, обратно в гардероба, където помощничката щеше да ги подреди утре.

— Някои са невероятни — каза с възхищение Лизи. — Значи ще се заемеш с проекта?

— Да. Всички приходи ще бъдат за помощния център. Ще извикам агента по връзки с обществеността на Сузи да дойде при мен в следващите няколко дни и да уреди разни интервюта. Мариам ми намери компания, която може да превърне скиците ми в истински дрехи, понеже аз нямам и най-бегла идея как да го направя. Материалите са на линия и съм много въодушевена от проекта.

— Ново приключение — каза с усмивка Лизи. — Е, ако имаш нужда от помощ със сметките, мен ме бива с цифрите, така че само ми кажи.

— Като нищо ще направя точно това.

— Знаеш ли какво, Електра? Тази вечер си толкова… изпълнена със светлина. Прекрасна гледка е.

— Е, това е новото ми аз и му се радвам — отвърнах, а на вратата се позвъни. — Това трябва да е Стела. Ще й отвориш ли?

Лизи излезе, а аз отидох в банята да проверя за последно как изглежда лицето ми. Чувствах се спокойна и уверена, когато влязох в дневната да поздравя баба си. Тя веднага ме прегърна и повтори похвалите на Лизи за тоалета ми. Някак, макар да ми бяха казвали хиляди пъти колко съм красива, комплиментът означаваше много повече от баба ми и новата ми най-добра приятелка.

— Май няма нужда да питам как си, Електра — каза Стела и седна на обичайния си стол, а аз й налях чаша вода.

— Добре съм. Както се казваше в цитата, който ми остави Татко, животът може да бъде разбран само с поглед назад, но трябва да се живее с поглед напред.

— Макар да имах удоволствието да го видя само за малко, баща ти очевидно беше много мъдър човек. Останах с усещането, че е видял много през живота си.

— Е, на мен и сестрите ми ни се ще да знаехме какво е видял. Беше пълна енигма. Никога не знаехме какво прави, къде отива, когато го няма, нито защо ни е събрал от всички краища на света. А сега никога няма да разберем, понеже той е мъртъв.

— Липсва ли ти?

— Да, много. Сега, след като гневът го няма.

— Където и да е, знам, че се гордее с теб. И като отворихме тази тема, има нещо, което искам да ти предложа. Помниш ли, когато ме видя по телевизията онази вечер, когато говорех за кризата със СПИН в Африка?

— Как бих могла да го забравя?

— Помолиха ме да отида на Концерта за Африка в „Медисън Скуеър Гардън“ и да говоря пред публиката, да им кажа какво съм видяла там. И… ами, бих искала да излезеш на сцената с мен, да говориш пред публиката — която ще се състои от милиони по целия свят — за епидемията от наркозависимост сред младите, тук в Ню Йорк и по света. Мръсните игли са една от основните причини за разпространението на ХИВ, а знам, че Обама е голям поддръжник на кампанията. Би ли го направила? Можеш ли?

— Аз…

Бях толкова изумена, че отворих и затворих уста като златна рибка.

— Аз? Но Стела, аз съм просто модел. Никога не съм изнасяла реч в живота си — аз съм просто поставка за дрехи, нямам глас, аз…

— О, имаш, Електра! А твоята история, как наркотиците едва не са те унищожили, би била мощно послание за младите по света, понеже ще им покаже, че може да се случи на всеки, не виждаш ли?

— О… леле! — Главата ми се завъртя от самата мисъл.

— Когато бях в Африка, през последните няколко месеца видях наркопласьорите, видях сводниците с техните проститутки, прекалено дрогирани, за да знаят какво правят и с кого. Половината от тези жени — някои са момичета на по десет-единайсет — ще хванат вируса ХИВ и ще умрат бавно и болезнено. Много от тях оставят деца след себе си. Електра, направи го заради майка си, заради ужасния й край. Аз…

Погледнах в очите на баба си, които направо горяха от енергия, и разбрах как е станала такъв идол. Почти успяваше да убеди дори мен да застана пред милиони хора и да говоря за зависимостта си.

— Но това е концерт за Африка, Стела, и освен това…

— Да, точно така! А откъде са твоите предци, Електра? Откъде съм аз? Онези хора там, особено жените, нямат нашата платформа. Ние сме тук, за да говорим от тяхно име, не виждаш ли?

— Добре, добре, Стела, леле! — Вдишах дълбоко няколко пъти. — Остави ме да помисля, може ли? Просто не съм убедена, че съм готова да кажа на света за… проблемите си, нали разбираш? Ако го направя, това ще ме преследва винаги.

— Разбирам, Електра, но в същото време може да означава да получиш за твоя помощен център реклама и дарения, за каквито не си и мечтала. Такива възможности идват много рядко.

Изведнъж идеята ми за пускане на модна линия започна да ми се струва дребна работа в сравнение с това, което предлагаше Стела.

— Може ли да си помисля? Моля те, Стела.

— Разбира се, че може. И съжалявам, че ти стоварвам това на главата днес, след травмата от историята на майка ти, но ако се съгласиш, ще трябва да им кажа, за да те включат в програмата.

— Кога е?

— В събота вечер.

— Мамка му! — възкликнах. — Извинявай, но това е много скоро.

— Да, затова ми трябва отговор най-късно утре.

— Е, тази вечер ще се видя с Майлс, онзи мъж, който беше с мен в рехабилитационния център. Е, той всъщност вече се е възстановил, но, ами, дълга история е.

— Трябва да е много специален човек. Днес направо блестиш, скъпа — усмихна се Стела, повтаряйки думите на Лизи от по-рано.

— Благодаря. Хей, Стела, ти някога намери ли друг мъж, който да те накара да заблестиш така?

— Не по начина, който имаш предвид, но не се притеснявай за мен, скъпа — когато имах нужда от компания, си намирах. Е, да оставим това настрана засега, защото другото, което исках да ти кажа, е, че бих искала след време да те заведа в Кения, да ти покажа мястото, където съм родена и където живеят предците ти, масаите. Знам, че си ме чувала да го описвам, Електра, но докато не го видиш лично, просто не можеш да си представиш красотата му. От години си мисля, че когато се пенсионирам, ще се пренеса обратно там — още притежавам къщата на Бил край езерото Найваша, но пенсионирането така и не идва. А и, разбира се, няма да ходя никъде до след изборите през ноември. Ще бъде най-великолепният момент в живота ми, ако видя чернокож президент да бъде избран.

— Да, би било страхотно — съгласих се, понеже внезапно разбрах важността и значението на момент като този за всички чернокожи по света. — Аз… исках да те попитам нещо.

— Какво, скъпа?

— Преди няколко седмици си купих къща близо до Туксон, но след като започнах да осъзнавам колко страдания и бедност има по света, започнах да изпитвам вина, че съм я купила.

— Не бива да се чувстваш виновна, Електра. Животът никога не е справедлив и винаги ще има богати и бедни — дори Исус го признава в Библията. Така че се наслаждавай на богатството си, но бъди готова да използваш привилегированата си позиция, за да помогнеш на онези, които нямат такъв късмет. Така или иначе е очевидно, че не си алчна за материални блага.

— Така ли?

— Да. Колко от теб има в този апартамент, например? — Стела махна с ръка, сочейки стаята. — Хващам се на бас, че почти не си докосвала парите си, нали?

— Честно казано, не съм, поне докато не си купих къщата този месец.

— Ами ето. Това е защото събирането на пари не те вълнува.

— Е, ако ги нямах, можеше и да ме вълнува — възразих и баба ми се разсмя.

— Вярно. Ти си голяма работа, госпожице — усмихна се тя, а телефонът на портиера зазвъня.

Проверих си часовника и видях, че Майлс е подранил с десет минути.

— Кой е това?

— Майлс, но ще трябва да изчака долу, докато свършим.

— Покани го да се качи, за бога! Не оставяй горкия човек сам долу — нареди ми тя.

Направих го с въздишка, понеже знаех, че Майлс ще потъне във възхвали към баба ми и може да не излезем навреме за вечеря.

— Здрасти, Майлс — поздравих го, когато влезе. — Как си?

— По-добре, започвам да се справям с делата на бюрото ми и… — Майлс се спря по средата на изречението, когато го заведох в дневната и видя кой седи там. Стела стана да го поздрави.

— Здравейте, аз съм Стела Джаксън, бабата на Електра. А вие сте Майлс…

— Майлс Уилямсън — отвърна той. Големите му крака прекосиха огромната ми дневна на две крачки и той хвана ръката на Стела. — За мен е чест да се запозная с вас, госпожо. Веднъж бях на ваша лекция в Харвард. Вие сте направили невероятни неща и сте голям източник на вдъхновение за мен лично.

„О, господи — помислих си, — той изглежда готов да се разплаче.“

— О, благодаря ти, Майлс, но както несъмнено знаеш, работата ми е капка в морето.

— Не, повече от това е, госпожо. Вие давате глас на тези, които го нямат.

— Вярно е — подсмихна се Стела. — Създала съм си колкото приятели, толкова и врагове, но човек трябва да говори, за да бъде чут, нали така?

— Точно така, и от името на цялото ми поколение искам да ви благодаря за стореното.

— С Електра тъкмо обсъждахме една моя идея за нея, нали така, Електра? — изгледа ме Стела.

— Да, но не съм сигурна…

— Не искам да ви задържам, но защо не седнеш за момент, Майлс? Може би ще е хубаво да чуем мнението ти за моето предложение.

— Разбира се. — Майлс седна на стола срещу Стела, а аз останах изправена с кръстосани ръце и загледах ядосано баба си.

— Не може ли да говорим за това друг път?

— Съжалявам, Електра, но Майлс ти е приятел и може да има мнение по въпроса.

„Да бе да! — помислих си. — Той би отлетял до Луната, ако ти го поискаш.“

Стоях и слушах, докато Стела описваше плана си да говоря на концерта. Подготвих се за ентусиазма на Майлс и присъединяването му към каузата.

— Ясно — каза той, когато Стела приключи. После се обърна и ме погледна. — Разбирам защо се двоумиш, Електра. Напоследък са ти се струпали много неща, а за да направиш подобно нещо — да оголиш душата си пред милиони, — е необходима истинска смелост. Имаш нужда от време, за да помислиш, нали?

— Да, точно така! — отвърнах.

— Както казах на Електра, нямаме толкова време. Трябва да им кажа най-късно утре, за да я включат в програмата — обясни Стела.

— Смятам, че последното нещо, от което Електра се нуждае, е да бъде поставена под такъв натиск, ако ме извините, госпожо. А сега ще изведа внучка ви на вечеря и двамата ще обсъдим въпроса. — Майлс се изправи. — Готова ли си, Електра?

— Да.

Той протегна ръка към мен. Прекосих стаята, хванах го за ръката и усетих как стиска моята. Обърна се към Стела.

— За мен беше удоволствие да се запознаем и се надявам скоро да поговорим отново. Лека вечер.

И с тези думи ме изведе от апартамента.

Може би беше от движението на слизащия асансьор, но изпитах странно усещане в корема, което може би би могло да се нарече любов. Когато стигнахме лобито, в очите ми имаше сълзи, за които нямах обяснение.

— Това не беше ли малко грубо от наша страна? — попитах го, когато излязохме в топлата юнска вечер, още хванати за ръце.

— О, ще се справи — ухили ми се той и спря едно такси.

— Къде отиваме?

— На едно специално място, което знам. — Той ме изгледа. — Нямаше как да се облечеш по-подходящо, дори да се беше опитала.

Не говорихме много по време на пътуването. Вече не се държахме за ръцете, колкото и да ми се искаше. Видях, че се движим към Харлем. Спряхме пред един ресторант, слязохме от колата и влязохме.

— Добре дошла в „Ла Саван“. Реших, че е време да опиташ малко африканска кухня.

Докато хапвахме апетитна грилована риба, нещо наречено „плантен“ и кускус, разказах на Майлс накратко какво ми бе казала Стела за майка ми и ужасната й смърт.

— Леле, Електра, това е много тежък разказ. Сигурна ли си, че се справяш?

— Да. Страхувах се, че няма да мога, но се чувствам все едно мозъкът ми е минал пролетно почистване. Всички гадости вътре са се отмили, разбираш ли?

— Звучи все едно си била кръстена със светена вода и започваш наново като нов човек.

— Да, ако искаш да използваш религиозна метафора, това общо взето го описва. Очаквах да съм по-разстроена заради майка ми и ужасната й смърт, но както казах на Стела, никога не съм я познавала и в сравнение с чувствата ми, когато Татко умря, това не е нищо. Вече реших, че не искам да ходя на остров Харт — четох за него онлайн и звучи като ужасно място. Погребвали са неидентифицираните тела в масов гроб — потръпнах.

— Съгласен съм, но може да поговориш със Стела да отбележите смъртта й по някакъв начин.

— Да, хубава идея, ще го направя. Освен това си мислех, че сперматозоидът, тоест биологичният ми баща, може още да е жив.

— Може, да, а някой ден може да успееш да го намериш, ако се опиташ. ДНК тестовете се развиват бързо и съм сигурен, че се строят бази данни за ДНК, за да може човек да намери кръвните си роднини. Но това не е засега.

— Прав си, не е. Благодаря ти, че ме изведе така от апартамента, впрочем.

— Видях, че баба ти те поставя под натиск, а това е последното, което ти трябва в момента. Тя е голяма работа, нали? Влага всичките си сили, когато иска нещо, но предполагам, че така е постигнала всичко това. Няма как да преместиш планина, ако си мълчиш.

— Какво мислиш за идеята й да разкажа историята си на милиони?

— Не е моя работа да решавам, Електра.

— Знам, Майлс, но трябва да попитам някого за мнение, нали?

— Разбирам защо иска да го направиш: ти си публична фигура и идол за младите по света. Стела може да има хиляда пъти повече опит в тези неща от теб, но нейната реч няма да привлече и половината от вниманието, което ще получиш ти само с няколко думи.

— Но аз съм лице, а не глас.

— Засега е така и ако предпочиташ да си остане така, няма нужда да го правиш. Въпросът е дали наистина го предпочиташ, Електра?

— Да… не… о, не знам, Майлс — въздъхнах. — Снощи ти казах, че искам да направя някои промени. Работата като модел вече просто не ми е достатъчна. И може би е от гените ми, но искам да работя за доброто на другите и да помагам на хлапета като Ванеса. Но има голяма разлика между това да дам няколко интервюта за помощния център — да си натопя крака във водата, така да се каже — и това първата ми изява като активистка да е пред милиони хора.

— Да, напълно те разбирам.

— Искам да кажа, може би ако още бях на твърди наркотици, бих могла да събера куража да изляза на сцената, но…

— Дори не го казвай, Електра. Не можеш да рискуваш да направиш нещо, което би могло да попречи на възстановяването ти.

— Дори ако е нещо, което би могло да събере милиони за центъра и за други като него из цяла Америка? — попитах с усмивка.

— Това би било страхотно, признавам, но не и с цената на психическото ти здраве. И ако не се чувстваш готова за такъв голям момент, по-добре изчакай.

— Проблемът е, че не ме бива в чакането на каквото и да е, а ако ще започвам тази кампания, което така или иначе исках да направя, би било лудост да откажа такава възможност, нали?

— Не, защото най-важното нещо си ти и какво можеш да бъдеш в бъдеще. Все ти казвам да не забравяш, че си млада.

— Е, поне мисля, че съм намерила къде да вкарам всичкия огън и страст, които имам в себе си. Трябва да ги използвам, за да помагам на другите, а не да ги потискам с водка. Тоест да използвам проблемите си с гнева за нещо позитивно и да се ядосвам в защита на другите.

— Точно така. Извини ме — каза Майлс и видях, че е напът да се разплаче.

— По дяволите! Да не казах нещо грешно?

— Не, точно обратното. Толкова се гордея с теб, това е всичко.

— О, Майлс, недей така, че и аз ще се разплача.

До нас се приближи млада чернокожа жена и ме погледна срамежливо.

— Здрасти! — усмихнах й се, защото се зарадвах, че има с какво да се разсея от разговора.

— Здрасти, Електра. Исках… исках само да ти кажа, че, ами, съм ти фенка. Ти си, такова, известна чернокожа жена и ме вдъхновяваш, мен и приятелките ми.

— Хей, благодаря, много се радвам да го чуя!

— И много ми харесва новата ти прическа. Може и аз да я пробвам — просто да си отрежа косата, понеже с моите приятелки не можем да си позволим всичките сложни прически, релаксанти и така нататък, нали знаеш?

— Да, направи го, скъпа, това беше най-доброто решение в живота ми.

— Може ли да се снимам с теб?

— Разбира се! Ела да седнеш до мен и моя приятел ще ни снима.

Майлс надлежно го стори и момичето си тръгна с широка усмивка.

— О, това беше сладко — казах аз. — Може да направя една последна фотосесия с тази прическа, което би могло да окуражи други хлапета да се спасят от тиранията на фризьора.

— Е, ако си имала нужда от доказателство, че си модел за подражание и всичко, което кажеш, ще бъде чуто от младежите по цял свят, вече го имаш — отвърна Майлс.

— Стига да не каже на папараците, че ни е видяла заедно, защото тогава утре лицето ти ще е по вестниците.

— Да, не знам как се справяш с тези неща. Аз не бих могъл.

„Ако беше с мен, може би щеше да ти се наложи…“

— Както и да е, нека поговорим за нещо друго — смених рязко темата. — Има една ситуация, която исках да обсъдя с теб. Свързана е с личната ми асистентка и се чудех дали можеш да дадеш някакво мнение.

Обясних случая с Мариам и Томи, а Майлс ме изслуша внимателно.

— Да, сложно е — съгласи се той. — Тя си има вярата, а той е ветеран от Афганистан… — Майлс поклати глава. — Какво ни има на нас, хората? Все се влюбваме в някого, който ни поставя пред всякакви сложни дилеми.

— Но те се обичат. Искат да бъдат заедно, а ако намерят начин, колкото и да е егоистично от моя страна, ще имам перфектния екип. Томи е страхотен човек, Майлс. А ти вече знаеш колко е прекрасна Мариам. Искам да кажа, ти си по религиозните неща; ако се срещнеш примерно с мюсюлманка или дори невярваща в никоя религия, това би ли те спряло да продължиш връзката?

— Тук има два проблема, Електра. Първо, в Библията няма нищо специфично, което да казва, че на жените са забранени смесените бракове. В религията на Мариам са забранени. Вторият и най-важният е социално-културният въпрос. Да бъдеш част от религия, която и да е тя, ти осигурява идентичност и общност от хора, които вярват в същия морален кодекс като теб. А в свят, където моралът се изплъзва все повече всеки ден, тези общности и тази идентичност стават все по-важни. Поне за мен. Така че предполагам, че за Мариам идеята да вкара външен човек в своя „клуб“ е също толкова голям проблем, колкото фактът, че технически й е забранено да се омъжи за него. А после имаш Томи, с неговите ужасни преживявания в Афганистан, да не говорим за кулите близнаци и омразата, останала след атентата… Отговорът е, че не знам. Трудна ситуация е. Слушай, какво ще кажеш да поговоря с него? Може би мога да обясня донякъде гледаната точка на Мариам. Знам малко за ислямската вяра — добрите части, а те са много. Може сега да има нужда някой да му разкаже за тях.

— Би ли го направил, Майлс? Това би било прекрасно. Благодаря ти!

Над масата се спусна странна тишина и се почувствах много неудобно. Майлс се взираше в стената зад мен, така че започнах да си въртя салфетката из ръцете, усещайки промяната в атмосферата.

— Слушай, Електра. Може би това не е моментът да говорим на тази тема, но… — Видях как преглътна тежко. — Аз, ами, говорих с пастора ми, преди да дойда, за да поискам съвет, а той ми каза просто да ти кажа истината. Е, ето я: може би си забелязала, че много се радвам на компанията ти. А истината е, че въпреки всичките си усилия аз развих чувства към теб. Проблемът е, че както сигурно си разбрала по време на лечението, обикновено не е добра идея двама алкохолици или наркозависими да имат връзка. Освен това ти едва започваш възстановяването си, което го прави още по-опасно. Винаги съществува риск единият от нас да повлече другия обратно към наркотиците и алкохола. Има го и проблема, че ти си международна суперзвезда, а аз съм прост адвокат, който едва печели достатъчно, за да се издържа в този убийствено скъп град. Ще бъда напълно честен с теб и ще ти кажа, че не съм убеден, че бих могъл да се справя с живота на суперзвезда, който водиш. А дори да ти кажа, че няма да ми пречи, че изкарваш милион пъти повече от мен, може и да сгреша, защото жалкото ми мъжко его може да не го понесе. Да не говорим, че след като изговорих всичко това, може изобщо да не се интересуваш от връзка с мен, освен платонична, което би направило разговора безсмислен.

Той се беше привел към мен, за да не ни чуят любопитни уши. Видях, че чака отговор.

— Добре, благодаря, че сподели, както казват в Анонимните алкохолици. Да. — Кимнах. — Разбирам всичко, което казваш.

— И?

— И какво? Хайде, Майлс, наистина ли ще ме накараш да го кажа на глас? Не показах ли много явно, че имам интерес към теб?

— Ами, да, знам, че ме харесваш, но мислех, че може да са само приятелски чувства, заради връзката ни през Ванеса.

— Да, и тях ги има, но… — Преглътнах. — Но има и нещо повече.

— Е, добре, не знам дали това ме прави щастлив, или просто ме плаши до смърт. — Майлс се облегна с облекчение на лицето.

— Сериозно ли ми казваш, че не си знаел какви чувства имам към теб?

— Да, момиче, точно това казвам — усмихна се той. — Имам предвид, виж се само! Ти си известна, богата, светът е в краката ти. Би могла да имаш всеки, имала си всеки…

— Хей! Не съм имала всеки! — обидих се.

— Имам предвид суперзвезди като Мич Дъган, или оня тип с тъпото име…

— Зед Езу ли имаш предвид?

— Да, него. Извини ме, но изглежда като пълен задник.

— О, такъв е, но това е друга история. И е вярно, че не съм девица весталка, така че ако искаш такава, потърси другаде.

— Не съдя морала ти, Електра, ти си необвързана и свободна да правиш каквото искаш. Макар че, ако някога си с мен и ми изневериш, това ще бъде краят.

— Добре, че ми каза — завъртях очи. — Леле, Майлс, звучиш като истински адвокат — изреждаш всички възможни проблеми с хипотетичната ни връзка, преди дори да е започнала! Е, искаш ли да ме завлечеш в онази твоя църква и да ме накараш да дам обет за целомъдрие?

— Да, бих искал, в един идеален свят — ухили се отново той. — Както и да е, разказът ти за Мариам и Томи кара всичко, за което се притеснявах, да изглежда дребно и незначително. Казано най-накратко, просто ми е приятно да бъда с теб. Ти озаряваш деня ми, нямам търпение да говоря с теб…

— И за мен е така — отвърнах. И просто се усмихнахме един на друг.

След това Майлс протегна ръка през масата и аз я хванах.

— Искам да кажа, че въпреки всичките ми резерви, ние като че ли си подхождаме, не мислиш ли, Електра?

— Да — отговорих. — Знам, че е така.