Лусинда Райли
Сестра на слънцето (54) (Историята на Електра)

53.

Събудих се в събота сутринта и не знаех дали искам да вдигна щорите и да прегърна света, задето ме направи толкова щастлива, или да изтичам в тоалетната и да си изповръщам червата. Избрах първото просто защото беше толкова тъмно и щорите трябваше да се вдигнат, за да мога да видя каквото и да било. Благодарих на света и на висшата сила, че ми даде Майлс, после усетих как стомахът ми се преобръща при мисълта за това, което се бях съгласила да направя тази вечер. Ръцете ми се разтресоха, когато вдигнах речта, която той и Стела ми бяха помогнали да напиша вчера. С листа пред мен затворих очи и се опитах да я изрецитирам, но гласът ми излезе като скимтене.

— Мамка му, мамка му, мамка му!

Завих се през глава и се замислих дали да не помоля Мариам да ми запази самолетен билет закъдето и да е, само да не е Ню Йорк. Никога в целия си живот не се бях чувствала толкова ужасена, колкото сега.

Станах с присвит стомах и разтуптяно сърце и отидох да търся кафе. Лизи стоеше в кухнята без грим на лицето.

— Добро утро, Електра. Добре ли спа?

— Не. Следващ въпрос? — отвърнах и свалих каната с кафето от поставката й, за да си налея.

— Ще бъдеш страхотна, сериозно, просто го знам.

— Лизи, няма да бъда нищо подобно и ми се ще да не се бях съгласявала. Сигурно просто ще избягам от сцената в уплаха, ако изобщо успея да накарам краката си да ме изведат на нея и… — Изругах силно и плеснах по масата. — Как изобщо позволих да ме убедят да направя подобно нещо?

— Защото тайно, под всичкия ти напълно разбираем страх, искаш да го направиш. Заради майка ти, баба ти и всички онези деца, които имат нужда да говориш вместо тях — отвърна мъдро Лизи.

— Ако изобщо успея да заговоря… опитах се да си изрецитирам речта и почти не успях да продумам. По дяволите, Лизи, какво направих? — Седнах на масата и се хванах за главата.

— Скъпа Електра, всички ще бъдем с теб и аз просто зная, че можеш да го направиш. А сега защо не отидеш да потичаш и да си прочистиш главата, докато аз направя закуска?

— Защото, първо, вие всички ми забранихте да тичам в парка след обира, и второ, просто ще повърна всяка закуска, която ми предложиш.

— Облечи се, Електра, и слез долу. Някой те чака в лобито. Той ще се погрижи за теб, докато си навън.

— Наистина ли? Кой?

— Почакай и ще видиш. А сега тръгвай! — нареди тя с най-добрия си майчински глас.

Направих каквото ми каза и се опитах да се сетя кой би могъл да ме чака долу. Може би Майлс… макар че, когато ме целуна за довиждане снощи (и беше много дълга и хубава целувка), той каза, че ще дойде със Стела да ме вземе в три следобед.

Нямаше никого в лобито, затова излязох и се затичах. За малко да получа инфаркт, когато някой ме потупа по рамото. Очевидно още бях травмирана от обира.

— Здрасти, Електра! Съжалявам, че те уплаших.

— Томи! Какво правиш тук?

— Ами ти ми предложи работа като бодигард, така че реших да ти дам възможност да видиш как се справям.

— Но…

— Хей, знам, че те чака дълъг ден, така че какво ще кажеш да говорим, докато тичаме?

— Добре.

Затичахме се и Томи безпроблемно поддържаше същото темпо като мен. Разказа ми как Майлс се свързал с него и как се видели на кафе преди няколко дни. Майлс му обяснил, че Коранът всъщност е красива книга, пълна с мъдрост и състрадание, но както във всяка религиозна или политическа организация, винаги има екстремисти, които вадят думите от контекст и ги изкривяват за собствените си цели. И че ако нещата се развият с Мариам, не би било най-лошото нещо на света да се присъедини към нейната вяра.

— Е, още работя по въпроса, опитвам се да схвана цялата работа и тъй нататък, но си купих книгата и Майлс е прав — наистина е красива. Само дето е доста дълга, а аз не съм най-добрият читател, така че може да умра, преди да я завърша — изсмя се той. Беше хубаво да го чуя да се смее.

После ми разказа как се обадил на Мариам и двамата се срещнали след много убеждаване от негова страна.

— И просто й казах, че знам защо е прекратила връзката ни и че ако се стигне до момент, в който трябва брак… — Тук той се изчерви и обясни, че тя трябвало да остане девствена до брака. — Тогава ще се замисля дали да не приема нейната религия. Така че засега просто ще караме по-бавно, нали разбираш? Да видим какво ще се получи. А ако още си сериозна, че ме искаш за бодигард, с Мариам ще прекарваме доста време заедно. Това би трябвало да е добро изпитание за връзката ни, струва ми се.

— Да, и се надявам да се разбирате, защото не искам семейни скандали в екипа ми — отвърнах, макар че вътрешно ликувах.

— Кълна се, Електра, всякакви проблеми между мен и Мариам ще бъдат решавани насаме и извън работно време.

— А какво мисли Мариам за всичко това?

— Струва ми се, че е щастлива. Остава ни да изминем много път, но знаеш ли какво? И двамата се съгласихме, че както ти каза, утре може да сме мъртви и няма смисъл да гледаме в бъдещето и да страдаме в настоящето. След време тя ще ме запознае със семейството си — леле! — възкликна той. — Тогава ще ми се иска още да пиех, за да мога да се наквася хубаво за кураж, преди да се видя с тях, нали разбираш?

— О, разбирам и още как, Томи — отвърнах, докато собственият ми стомах се преобръщаше при мисълта за довечера. — При всяко положение много се радвам за теб. Какво ще кажеш като за начало да те наема на тримесечен договор? Ще пратя данните ти на финансовия ми мениджър и ще те назначим официално на платена работа.

— Звучи фантастично! Електра, не знам как да ти се отблагодаря, на теб и на Майлс. Вие ми спасихте живота. Преди няколко дни бях на ръба, а сега, ами… може и да имам бъдеще — каза Томи, след като излязохме от парка и зачакахме да пресечем улицата, за да се върнем у нас.

— Много се радвам, че вече ще има с кого да тичам всеки ден. Наистина се нуждая от това време.

— Няма проблем. Ще се видим по-късно.

— Какво? — изненадах се, когато той спря пред сградата. — Качвай се с мен, Томи! Първо, имаш нужда от душ, и второ, трябва официално да представя най-новия член на екипа ми на приятелката ми Лизи.

— Сигурна ли си, Електра?

— Естествено. А и кой знае, може някой да ме причаква в асансьора и да имам нужда да ме защитиш — ухилих се, а той гордо прекрачи прага с мен.

— Какъв мил човек — каза Лизи, след като й представих Томи и той отиде да използва душа в банята за гости.

— Знам, страхотен е, и много се радвам за него и Мариам. Но трябва да направим нещо с гардероба му; ако дойде с нас довечера като мой охранител, ще има нужда от костюм или нещо подобно, нали?

— Да, предполагам.

— Така че, Лизи, се чудех дали би имала нещо против да го заведеш на пазар вместо мен. Носи едно и също горнище, откакто го видях тук за пръв път преди месеци. Кажи му, че му трябва служебно облекло и го заведи в „Сакс“ или някое подобно място, може ли? Ще има нужда от пълен нов гардероб и хубава подстрижка.

— Добре, шефе, за мен е удоволствие!

Тя ми отдаде чест и знаех, че говори сериозно. Да прекара цяла сутрин на Пето авеню в избиране на дрехи за Томи беше представата на Лизи за рая. Освен това просто исках, нуждаех се от малко време насаме.

* * *

След като си взех душ и минах през мъчителното колебание какво да облека довечера — исках да изглеждам професионално, но и като себе си, така че накрая избрах същите оранжеви клош панталони и копринена блуза, които носих на вечерята с Майлс — отидох да седна на спокойствие на терасата.

Толкова много неща се бяха случили от онази ужасна вечер, когато Томи ме разхождаше напред-назад по тази тераса и ми помогна да спася живота и бъдещето си, че беше трудно да ги възприема. Чувствах се все едно съм била „на пауза“ от години, алкохолът и наркотиците са карали дните ми да се сливат и да минават. Не съм била истински човек, помислих си, а само подобие на такъв. И макар болката от възстановяването понякога да беше почти непоносима, някак, с помощта на хората, които ме обичаха — да, обичаха ме — успях да се справя. И ето ме сега, седях от другата страна, с ясното съзнание, че животът може във всеки един момент да ми прати нов удар, който да ме върне обратно, но вече имах достатъчно увереност, за да знам, че щях да мога да събера всичките си сили, за да се боря срещу него.

— Гордея се с теб, Електра — казах внезапно на себе си. — Да, гордея се.

Тогава станах, отидох до ръба на терасата и вдигнах поглед към небесата.

— И се надявам, мамо и Татко, където и да сте, вие също да се гордеете с мен.

* * *

— О, господи! По дяволите! — мърморех под нос, докато слушах рева на тълпата само на няколко метра от мен. Бях идвала на концерти тук, в „Медисън Скуеър Гардън“, бях седяла във ВИП ложата на концертите на Мич и даже бях влизала зад сцената, но никога не бях заставала пред многобройната публика, която крещеше, тропаше и аплодираше срещу мен. Той (да, Мич) беше на сцената с групата си.

Нищо чудно, че рокзвездите имаха нужда да се дрогират — сега, когато бях трезвена, сърцето ми сякаш щеше да изскочи от гърдите.

— Хей, виж кого открих — каза Майлс и ме потупа по рамото, когато се отдръпнах от периферията на сцената.

Обърнах се и видях Ванеса с моята шапка на „Burberry“ и с Ида до нея.

— О, боже! Не мислех, че ти позволяват да излизаш — възкликнах и отидох да я прегърна.

— Е, това е специална вечер, нали? — каза Ида. — Решихме, че би искала Ванеса да е тук.

— Как си? — попитах я и забелязах, че прекрасната й кожа вече не беше толкова бледа, а очите й, загледани в сцената и разширени от удивление, бяха ясни и бодри.

— Ами, Електра, не знам в Канзас ли съм, или какво? Току-що видях четирима от любимите ми рапъри тук!

— Не си в Канзас, а тук с мен, Ванеса, и много се радвам — отвърнах и се усмихнах на Майлс. — Стела? — викнах към баба ми над рева на тълпата. — Ела да се запознаеш с приятелката ми Ванеса. Тя беше тази, която започна всичко това, нали така, Майлс?

— Точно така — кимна той.

Стела обърна гръб на човека с клипборд, който организираше събитието, и дойде при нас. Изглеждаше елегантна и спокойна в черния си костюм с панталони и типичното си шарено шалче, вързано около врата й. Наистина беше удивително красива жена, въпреки възрастта си, и се смятах за късметлийка, че съм наследила гените й.

— Здравей, Ванеса, чувала съм много за теб. Как се чувстваш?

Естественото авторитетно излъчване на Стела малко постресна Ванеса, но тя успя да каже няколко думи.

— Е, всичко, което правим тук, днес, е за теб и другите като теб — каза Стела.

— Три минути! — извика на Стела мъжът с клипборда, докато Мич и групата му изпълняваха най-известната си песен, която накара публиката да закрещи и затропа така, че все едно земята се тресеше под нас.

— Добре ли си? — попита Майлс и посочи рокзвездата на сцената.

— Знаеш ли какво? Чувствам се чудесно — отговорих му.

— Радвам се, защото не искам конкуренция, нали така?

— Знам — отвърнах, а той ме прегърна през раменете и ме притегли към себе си. Толкова ми харесваше, че беше по-висок от мен и ме караше да се чувствам защитена.

— Две минути! — викна на Стела организаторът, докато тълпата крещеше за още.

— Как си, Електра? — попита Мариам, заставайки от другата ми страна с Томи, който изглеждаше спретнат и хубав с новия си костюм и вратовръзка.

— Умирам от страх, както би могло да се очаква. Сега, когато съм тук, искам просто всичко да свърши.

— Можеш да се справиш, Електра, знам, че можеш. А всички сме тук с теб.

— Да, тук сме — добави Лизи.

И когато Мич слезе от сцената и тръгна към мен, а аз стоях там с ръката на Майлс на раменете ми, обградена от малкото семейство, което си бях събрала, наистина усетих ефекта от присъствието им.

— О, здрасти, Електра! — каза Мич, спря се точно пред нас и взе хавлиена кърпа от един от асистентите си, за да си изтрие потта от челото. — Как върви?

— Много добре, благодаря, Мич. А при теб?

— Добре, много добре. Е, радвам се, че се видяхме — каза той и погледът му се спря за доста дълго на красивия мъж, който ме прегръщаше през раменете и се извисяваше над сравнително ниския, изпотен Мич. — Доскоро!

— Доскоро — отвърнах, а той отмина и усетих чувство на триумф.

— Добре, Стела, трийсет секунди и излизаш!

Стела се обърна към мен.

— Аз ще си изнеса речта, ще обясня, че наскоро съм открила отдавна изгубената си внучка, после ти излизаш на сцената…

— И публиката избухва — каза мъжът с клипборда до нея. — Десет секунди!

— Късмет — усмихна ми се Стела. — Гордея се с теб, Електра.

— Сега! — каза мъжът с клипборда.

Стела получи доста овации, макар че тълпата още викаше за Мич. После, когато заговори, всичко утихна. Не че чувах какво казва, защото мозъкът ми се беше превърнал в каша и всяка клетка в тялото ми ми казваше да се обърна и да избягам.

— Не мога да го направя, просто не мога…

— Да, можеш, Електра. Защото майка ти и твоят Татко Солт и самият Бог те гледат. Те са те довели до този момент, защото вярват в теб и в това, което би могла да бъдеш. Сега излез и ги накарай да се гордеят с теб!

— Добре, добре.

— Трийсет секунди, Електра!

Малката ми групичка се скупчи около мен и ми зашепна окуражителни думи.

— Десет секунди. Тя те обявява…

— По дяволите! — прошепнах.

— Добре, Електра, ти си!

— Обичам те — прошепна Майлс в ухото ми, много нежно ме побутна напред и аз излязох на сцената.