Лусинда Райли
Сестра на слънцето (30) (Историята на Електра)

29.

Пето авеню 925

Манхатън, Ню Йорк 10021

30 април 1939

 

Мила моя Сесили,

Баща ти, сестрите ти и аз много се зарадвахме на снимките от сватбената ти церемония. Изглеждаше прекрасно, скъпа, и трябва да кажа, че твоят Бил наистина е много красив. Макар че скъпият ти татко малко се изненада от възрастта му, аз го уверих, че си постъпила много добре, като си избрала по-зрял съпруг.

Както може би знаеш, Джак и Патриша вече са на меден месец в Кейп Код. Джуни Дюпонт беше на сватбата и ми каза, че Патриша не е изглеждала и наполовина толкова добре колкото теб, а косата й била ужасна. Каза, че тържеството било като карнавала на Марди Гра и много безвкусно. (Чуват се и слухове, че семейната банка на Джак е пред фалит. Мисля, че си извадила късмет и си се спасила на косъм, както каза Мейми!)

Малката Кристабел е истинско съкровище и Мейми е много спокойна майка. Трябва да ти кажа и голямата новина: Присила също очаква дете! С баща ти толкова се радваме, че и трите ни дъщери са омъжени, а може би няма да мине много време, преди и ти да ни зарадваш с новина за бебе.

Сесили, макар да казваш, че си в безопасност от всякакви войни в Европа, ние се притесняваме за теб, скъпа. Ще ми се с Бил да можехте да дойдете тук, докато нещата не се оправят, но разбирам, че той си изкарва прехраната в Кения.

Пиши ми скоро и прати най-добрите ми пожелания на Кики и на новия ти съпруг.

С всичката ми любов,

Мама

Сесили въздъхна тежко, след като прочете писмото на майка си и се опита да намери в себе си радост от новината за Присила, но изпитваше само студена тръпка на тревога, докато пишеше отговора си и съобщаваше на майка си за собствената си бременност.

„Очакваме бебето през декември“ — написа тя, макар да знаеше, че ще трябва да прати телеграма много по-рано, за да обяви раждането.

— Ще се справя с това, когато дойде времето — промърмори тя и пъхна писмото в плик.

Добрата новина беше, че дните в Инвърнес Котидж минаваха много по-бързо от тези в Мундуи Хаус. Сесили запълваше времето си, като помагаше на Катрин да засади зеленчукова градина в задния двор на къщата и се учеше как да готви вечеря и да пече сладкиши, макар че след множество провалени опити остана убедена, че печенето никак няма да й е силна страна. Ако се събудеше рано, излизаше да язди Бел, красивата си дореста кобила, и отиваше с нея до фермата на Бил на пет мили от къщата, за да се увери, че строителите правят каквото трябва.

Вследствие от това Сесили си лягаше изтощена всяка нощ. Дъждът, който капеше по покрива над нея, й действаше някак успокояващо, но тя се притесняваше за Бил, който беше навън в равнините, с преливащите реки и риска от кални свлачища в планините. Когато валеше прекалено силно, за да седят навън, Боби палеше огън в малкото огнище и тримата играеха карти или слушаха международната програма на ВВС по пращящото радио. Това често беше повод за сериозни размисли, защото новините продължаваха да съобщават за политическата ситуация в Европа; според много коментатори войната беше неизбежна, въпреки всичките сключени споразумения и съюзи.

Макар напрежението в Европа никога да не излизаше от мислите на Сесили, Катрин правеше всичко по силите си да я накара да се чувства добре дошла. Боби също беше зает навън с добитъка си, но някак винаги успяваше да се върне през няколко дни, за да види жена си.

Поне, помисли си Сесили, докато се къпеше в ламаринената вана, поставена във външно помещение до тоалетната, Бил трябваше да се върне утре. Не можеше да повярва с какво нетърпение чакаше да види новия си съпруг. На следващата сутрин отиде с Катрин в Гилгил и влезе в нещо, което се представяше за фризьорски салон, но всъщност беше стаичка в дъното на някаква колиба. Сесили трепереше от нерви, докато жената от племето кикую подстригваше косата й.

— Ето, буана, добре?

Сесили се опита да види отражението си в малкото счупено парче от избледняло огледало, което й подаде жената.

— Ами, да, предполагам…

— Как мислиш? Ужасно ли изглеждам? — попита тя Катрин, която бе препоръчала жената.

— Не, нищо подобно — успокои я Катрин.

— Усещам я толкова къса…

— Добрата новина е, че ще порасне отново. Хайде, трябва да се приберем и да сготвим за нашите момчета.

Когато Сесили се върна в къщата и успя да се погледне както трябва в огледалото, покри лицето си с ръце и изпищя. Косата й беше орязана и каквото бе останало от нея, се държеше за скалпа й на гъсти къдрици.

— Ужасно е! Просто ужасно! — каза Сесили с насълзени очи.

— Мисля, че доста ти отива.

— Прилича на момче, Катрин! Бил изобщо няма да го хареса, сигурна съм.

— А аз съм сигурна, че няма дори да забележи — каза Катрин и й подаде две шноли. — Боби определено не обръща внимание. Ето, пробвай тези.

Боби се върна у дома в седем вечерта и действително не забеляза, че двете жени са се подстригали.

— Видях Бил за малко вчера в равнината, Сесили. Праща извиненията си, но ще закъснее с няколко дни. Отнело му е повече време от предвиденото да прибере добитъка за ваксинации заради дъждовете.

— О! — Сесили не знаеше дали да се чувства разочарована, или да се радва, че той няма да види косата й в това състояние. Разочарованието спечели.

— Хайде да пийнем, какво ще кажете? — Катрин наля на всички джин от бутилката, която Сесили бе купила от Гилгил, за да отпразнуват връщането на Бил. — Да вдигнем тост за очакваното пристигане на съпруга ти. Наздраве!

* * *

Измина още седмица, преди Бил да се появи неочаквано на прага на Инвърнес Котидж.

— Здравей, Сесили — каза той, а тя стана бързо и хвърли топката вълна и иглите за плетене в кошницата до себе си.

— Бил! Не те очаквахме — възкликна тя и тръгна към него.

Той вдигна ръце.

— Моля те, не се приближавай, Сесили, воня на крави и кал. Ще отида отзад да се изтъркам хубаво, докато Нигаси ме полива с вода.

— Има вана, нали знаеш… — викна след него Сесили.

— Ваните са за момичета — отвърна той и й намигна, а Нигаси се присъедини към него, понесъл кофа вода.

— Бил се върна — каза тя на Катрин, която готвеше вечеря в кухнята.

— Чудесно. По-добре да извадим джина, а?

Сесили го извади и изтича в стаята си, за да среши ужасната си коса и да си сложи малко червило. Петнайсет минути по-късно Бил се върна, облечен в чиста ленена риза и панталони и изглеждащ по̀ като себе си.

— Джин? — предложи му тя.

— Благодаря. Наздраве! — каза той и изпи на един дъх половината от съдържанието на деликатната кристална чаша. — Върнах се в цивилизацията — добави той и я изгледа. — Подстригала си се.

— Да, и беше ужасна грешка. Жената в Гилгил направо я унищожи.

— На мен доста ми харесва. А и така няма скоро да ти се налага да се връщаш в града.

— Ако знаех, че те очакваме днес, щях да направя някаква… подготовка.

— Мила Сесили, никога в живота ми не са ме очаквали. Определено няма нужда от церемонии всеки път щом се прибера.

— Здравей, Бил — усмихна се Катрин, излизайки на верандата. — Има ли още джин, Сесили?

На вечеря Бил и Боби обсъждаха всичко свързано с добитъка и на Сесили й се искаше тя и Бил да можеха да останат насаме. И тя имаше да му разказва много.

— Е, добре, аз ще се оттегля за вечерта. Извинете ме — каза той с прозявка и потупа Сесили по рамото. — Лека нощ, мила моя.

Сесили го последва в спалнята за гости само десет минути по-късно, но Бил вече хъркаше тихо в едно от двете легла. Сесили си сложи нощницата, макар напоследък да спеше гола, понеже беше по-удобно, легна в собственото си легло, изключи лампата и се постара да заспи.

Когато се събуди на следващата сутрин, Бил вече го нямаше.

— Къде е отишъл? — попита тя Катрин, която винаги ставаше много по-рано от нея.

— Не съм сигурна, честно казано. Той и Нигаси тръгнаха с пикапа преди около половин час.

— Каза ли кога ще се върне?

— Не, боя се, че не каза. Виж, струва ми се, че ще трябва да приемеш, че Бил е живял сам през целия си живот като възрастен. Свикнал е да идва и да си отива, когато поиска, без да угажда на никой друг. Трябва да си била наясно с това, когато си се омъжила за него.

— О, да, разбира се, че го знаех. И си права — ще трябва просто да го приема.

— Това не е отражение на чувствата му към теб, сигурна съм. Той просто още не е свикнал да има съпруга, това е всичко. Освен това сега е дъждовният сезон, когато фермерите винаги са заети.

— Беше толкова прекрасен и мил с мен, когато се оженихме. Само ми се иска да прекарвах малко повече време с него — въздъхна Сесили.

— Нищо в живота не е перфектно, Сесили, а както винаги казваше баща ми, търпението е добродетел. Той се ожени за теб, скъпа, за изненада на всички наоколо. И въпреки състоянието ти. Предвид това къде беше преди няколко седмици, смятам, че трябва да се радваш на това, което имаш, и да не бъдеш твърде взискателна. А сега отивам да засадя малко зелки в градината, преди небесата отново да се разтворят.

Катрин излезе от кухнята и Сесили седна, отрезвена от думите на приятелката си. Беше права, разбира се: Бил беше самостоятелен човек и тя трябваше да го приеме.

* * *

Това обаче се оказа трудно, защото Бил се появи чак след три дни, а в багажника на пикапа му имаше мъртъв леопард, чиито огромни лапи бяха вързани с въже за шасито. Сесили отмести очи, понеже не можеше да понесе гледката на величественото създание, лежащо безжизнено пред нея.

— Съжалявам, че бях в неизвестност толкова дълго, Сесили — каза Бил на влизане в дневната, след като обилният дъжд го принуди да се скрие вътре. — Имах нужда да изпусна малко пара. Ще отида да се изсуша.

„Явно изпускането на пара означава убиване на диви животни“ — помисли си Сесили, но не посмя да каже нищо.

— Е, как върви строежът на къщата? — попита я той на масата за вечеря час по-късно.

— Добре, струва ми се. Бригадирът е свестен тип…

— Няма изненада, той ми е приятел — каза Боби. — Ще си свърши работата, не се притеснявайте. Иначе ще отговаря пред мен.

— Може утре да отидем там и да видим сами, какво ще кажеш, Бил? — предложи Сесили.

— Да, бихме могли — съгласи се той. — Имам разни неща за вършене в града сутринта, но мога да отида с теб следобед.

— Е, откакто ходи да я видиш за последен път, вече сложиха покрива, така че поне няма да се притесняваме дали ще останем сухи — насърчи го Сесили.

— Колко вълнуващо! — каза Катрин. — С всичките тези идеи на Сесили къщата ще стане прекрасна.

— Да се надяваме, макар че с моя бюджет няма да е точно „Риц“.

Когато Бил обяви, че отива да си ляга, Сесили веднага тръгна с него. Вратата на спалнята се затвори след тях и Бил се съблече по бельо и си легна.

— Коремът ти става все по-голям, струва ми се — отбеляза Бил, когато я видя по нощница.

— Да, така изглежда. Бил… — започна тя, когато той понечи да изключи лампата на нощното си шкафче.

— Да?

— Исках само да ти кажа, че родителите ми пратиха малко пари като сватбен подарък. За двама ни. Така че мога поне да допринеса за обзавеждането на къщата и всякакви допълнителни разходи, които се появят.

— Искаш да кажеш, че са ти дали зестра? — Бил й се усмихна. — Колко щедро от тяхна страна. Е, няма да се преструвам, че не е нужна, защото много ще ни помогне. Понякога се чудя защо си изкарвам прехраната с ферма за добитък — постоянно ми създава проблеми, а печеля малко от нея, предвид времето, което й отделям.

— Може би защото ти харесва?

— Може би — съгласи се той. — Определено не мога да се видя да работя в офис от девет до пет, това е сигурно. Джос ми каза, че ако наистина дойде война, ще искат колкото може повече мъже да помогнат. Той самият има идея да се присъедини към Кенийския полк и мисля да направя същото, когато и ако дойде време.

— Но не си ли прекалено стар, за да се биеш? — Сесили беше ужасена.

— Не съм чак толкова „стар“, млада госпожо — скара й се Бил.

— Наистина ли трябва да го направиш?

— Да, така ми се струва. Не мога да седя навън по равнините и да си говоря с местните старейшини, докато Англия и сънародниците ми са под атака, нали? Както и да е, още не се е случило, така че ще почакаме и ще видим. — Бил се обърна. — Лека нощ, Сесили.