Лусинда Райли
Сестра на слънцето (29) (Историята на Електра)

28.

Сесили щеше да стане госпожа Уилям Форсайт по обяд на седемнайсети април. Както беше обещала, Кики уреди пасторът от църквата в Найроби да проведе церемонията. Всъщност кръстницата й направо бе надминала себе си с подготовката за сватбата: на ливадата бяха подредени столове, покрити с бяла коприна, а точно до езерото бе издигнат навес, покрит с бели рози, под който Сесили и Бил щяха да застанат, за да положат сватбените си обети.

Тя стоеше до прозореца на стаята си и гледаше надолу към ливадата, където Кики посрещаше пристигащите гости, много от които Сесили изобщо не познаваше. Забеляза Бил да седи на пейката край брега, която Сесили смяташе за „своя“, заедно с Джос Ерол, който щеше да му бъде кум.

— Притеснена ли си? — попита Катрин. Тя закрепи воала на Сесили на място и й подаде сватбения букет от бледорозови рози. — Напълно нормално е. Почти не можах да хапна в седмицата преди да се омъжа за Боби.

— Да, мисля, че да — преглътна Сесили. — Всичко се случи толкова бързо.

— Когато така ти е писано, времето няма значение — отвърна успокоително Катрин. — Изглеждаш прекрасно! Ела да се видиш. — Тя заведе Сесили до високото огледало.

Бяха повикали шивач да й направи хубава рокля в „имперски“ стил с висока талия, така че диплите кремав сатен падаха от линията под гърдите й и скриваха всяка следа от издут корем. Слънцето бе изсветлило косата й до тъмнорусо и Катрин бе закрепила няколко рози от едната страна, точно над ухото й. Сложи й и малко грим, но дори без него Сесили смяташе, че кожата й никога не е изглеждала по-добре. Тя направо блестеше, а очите й искряха.

— А сега да те омъжим! — каза Катрин.

Сесили често си беше представяла как ще изглежда сватбата й, но никога не си бе помисляла, че ще бъде без семейството й, във влажната жега на Кения, в компанията на стадо хипопотами.

Боби я чакаше в дъното на стълбите. В отсъствието на баща й той се бе съгласил да я предаде на младоженеца.

— Изглеждаш прекрасно — каза той и й подаде ръка. Сесили го хвана под ръка и чу как музикантите засвириха сватбения марш.

— Готова ли си?

— Готова съм — усмихна се тя. — Пое си дълбоко дъх и с Боби пристъпиха на терасата и тръгнаха по поляната сред гостите.

Бил стоеше под навеса. Единственото му възражение срещу плановете за сватбата беше, че не желаеше да носи сутрешни дрехи, затова избра черни вечерни смокинги за себе си и гостите. Сесили смяташе, че изглежда много красив — обикновено разрошената му пясъчноруса коса беше сресана, бе гладко обръснат и сините му очи отразяваха небето на фона на тъмния загар на кожата му. Макар по-привлекателният Джос да стоеше до него, Сесили откри, че не можеше да свали очи от бъдещия си съпруг.

Боби подаде ръката й на Бил, който се извисяваше над нея. Когато пасторът заговори, Сесили не можеше да отдели поглед от очите на Бил. Чуваше песента на птиците, които си викаха една на друга от двете страни на езерото, сякаш и те празнуваха с нея.

— Обявявам ви за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката — обяви накрая пасторът. Думите му бяха посрещнати с шумно подвикване от Алис, която седеше на първия ред до Кики и очевидно вече беше подхванала шампанското, и с аплодисменти от останалите гости.

Бил я целуна.

— Здравейте, госпожо Форсайт — прошепна в ухото й той.

— Здравей — отвърна срамежливо тя с поглед към него и двамата тръгнаха между гостите, застанали от двете им страни.

Макар Сесили да бе очаквала с ужас сватбената закуска, сутрешното й прилошаване като че ли беше отминало и поне можеше да се наслади на прекрасните ястия, осигурени от Кики. Катрин, която като главна шаферка седеше до нея на една от кръглите маси, подредени по терасата, я прегърна.

— Толкова се радвам за теб, Сесили. Направо сияеш, както и съпругът ти — прошепна тя и посочи Бил, който седеше от другата страна на масата.

А Сесили осъзна, че наистина се чувства сияещо; въпреки измамата, на която бе основан бракът им, тя се наслаждаваше на деня. Няколко минути по-късно Джос се изправи и започна пълна с хумор реч, разказвайки как Сесили се е появила отникъде и е откраднала сърцето на „вечния ерген на Веселата долина“.

— Всъщност, Сесили, мила моя — провлачи той, — на мен трябва да благодариш за радостта от брака си, защото аз убедих Бил да дойде в Кения. Така че се надявам да ми покажеш благодарността си в идните години. — Той й намигна, а Идина се разкикоти на шегата.

Тонът му стана по-сериозен, докато четеше на глас телеграмите от семейството й в Ню Йорк. Очите на Сесили се насълзиха, но поне знаеше, че е направила каквото е редно и е спасила семейството си от позор.

Нямаше време да съжалява за дома, защото музикантите засвириха „Begin the Beguine“ на Коул Портър и Бил я заведе на дървения дансинг, построен на ливадата до езерото. Беше изненадана колко умело я води по време на танца и докато наближаваше вечерта, наистина изпита чувството, че е спечелила ръката на много желан ерген.

Беше вече полунощ, когато Катрин се приближи до нея, докато тя танцуваше с лорд Джон Карбери — друг красив мъж на годините на Бил, чиито шавливи ръце се затрудняваше да държи под контрол.

— Време е да се преобличаш и да тръгваш за хотел „Норфолк“, скъпа — каза Катрин и почти я изтръгна от ръцете на мъжа.

Качиха се горе и Катрин й помогна да си свали сватбената рокля и да си облече костюма за пътуване, направен от коприна във фъстъчен цвят и съчетан с шапка без периферия в същия цвят.

— Ето, готова си! — каза Катрин.

— Боже, колко съм притеснена за тази вечер… Искам да кажа, не съм сигурна какво ще… очаква Бил.

— Не се страхувай, скъпа. Бил е истински джентълмен. И ще се отнася с теб като такъв, не се съмнявам.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против да живеем с вас, докато се строи новата ни къща? — попита Сесили, след като стана от стола пред тоалетката и се обърна към приятелката си.

— Разбира се, скъпа! За какво са все пак стаите за гости? И двамата с Бил сте добре дошли у нас, макар да не може да се сравнява с Мундуи Хаус. А и ще се изненадаш колко бързо ще е готова вашата си къща. Навреме за бебето, да се надяваме.

— Да. И не забравяй…

— Кълна ти се, Сесили, няма да кажа и дума.

— Смяташ ли, че още някой знае?

— Ако има такива, явно го държат в тайна. Не съм чула и намек за клюка.

— Слава богу! Е, добре… — Сесили си оправи якето, чието най-долно копче трудно се държеше на място над вечно нарастващия й корем. — Тръгвам.

— Тръгвайте, госпожо Форсайт!

На долния етаж гостите се бяха събрали около входната врата. Когато Сесили се показа заедно с Бил, те заръкопляскаха и нададоха радостни викове.

— Хвърли си букета, госпожо Форсайт! — изкрещя Алис. — Трябва ми нов съпруг, нали така, Джос? — усмихна му се тя.

Сесили го хвърли, но този, който го хвана, беше Джос.

— Разваляш ми забавлението — намуси се Алис, а останалите в тълпата се засмяха нервно. Съпругата на Джос, Моли, изглежда беше на смъртно легло.

— Хайде, скъпа, да вървим — каза Бил.

Пикапът на Бил беше украсен от Джос и приятелите му. Нигаси седеше царствено в задната му част, обграден от балони. На калника бяха вързани тенекиени кутии.

— Той няма да влезе с теб в спалнята в хотела, нали, Бил? — извика някой от тълпата.

— Много смешно! — отвърна Бил и седна на шофьорската седалка.

— Поздравления, мила моя — каза Кики, пристъпвайки напред да прегърне кръщелницата си. — Майка ти би се гордяла с теб, ако можеше да те види днес. Добре дошла във Веселата долина, скъпа, вече наистина си една от нас.

Докато се качваше на седалката до Бил, Сесили усети голяма капка вода да пада на главата й, после още една върху костюма.

— Божичко! Дъждовете започнаха! — изкрещя някой от тълпата.

— Всички вътре! — викна друг глас.

Докато гостите бягаха да се скрият, дъждът започна да се сипе като из ведро, а Сесили седеше и се чувстваше все едно е в топла вана, докато Бил и Нигаси бързаха да закачат брезентовото покривало на пикапа.

Нигаси измърмори нещо на Бил, който запали двигателя.

— Какво каза той? — попита Сесили.

— Каза, че началото на дъждовете в сватбения ни ден е предзнаменование.

— Добро или лошо?

— О, добро, определено добро — усмихна й се Бил, докато се отдалечаваха.

Сесили задряма, докато пътуваха към Найроби, изтощена не само от днешното празненство, а и от подготовката за него. Свести се едва когато Бил леко я побутна да се събуди.

— Пристигнахме, мила моя. Имаш ли сили да влезеш или всички ще спим в пикапа?

— Ще се оправя, благодаря, Бил.

Лобито на хотела беше празно, понеже вече минаваше два през нощта и нощният портиер ги заведе до стаята им на горния етаж. Когато вратата се затвори зад тях, Сесили погледна леглото, после Бил, и си помисли, че изглеждаше доста тясно, за да побере и двама им.

— Боже, целият този карнавал ме изтощи повече от цял ден на лов в пустинята — каза Бил, докато си събличаше сакото и ризата, последвани от панталоните.

Сесили седна от другата страна на леглото с гръб към него и си свали шапката и сакото. Бил сложи ръка на рамото й.

— Слушай, ако това е прекалено неудобно за теб, винаги бих могъл да спя в пикапа.

— О, не, всичко е наред.

Сесили стана да си отвори куфара и да си намери нощницата. Чу проскърцването на леглото зад себе си, когато Бил се пъхна между чаршафите.

— Няма да гледам, обещавам — каза той и се обърна.

Изчервена до ушите, Сесили си свали роклята, комбинезона и сутиена и бързо си навлече дългата муселинена нощница.

— Боже мили! Изглеждаш като излязла от роман на Джейн Остин — каза той, когато тя се пъхна до него в леглото. Леглото беше толкова малко, че тя усещаше горещината на тялото му до себе си.

— Виж, Сесили… — започна той, обръщайки главата й към себе си. — Предвид твоето… състояние в момента не мисля, че е подходящо да правим това, което обикновено се прави в първата брачна нощ. Затова само ще ви пожелая лека нощ, госпожо Форсайт, и приятни сънища.

Бил я целуна по челото и се обърна настрани с гръб към нея. След няколко минути тя чу тихото му хъркане. Лежеше и слушаше дъжда, капещ по покрива на хотела и стъклата на прозорците.

И й се искаше само да можеше да направи каквото обикновено се прави в първата брачна нощ…

* * *

Сесили се размърда на другата сутрин и някой сложи ръка на рамото й. Тя примигна и внезапно си спомни събитията от предния ден. Вдигна поглед към Бил и видя розовата утринна светлина да прониква през процеп между завесите зад него.

— Добро утро — каза тихо той. — Поръчах закуска от румсървиса.

Сесили седна в леглото и Бил сложи внимателно подноса на коленете й.

— Знам, че обичаш кафето си черно — каза той и посочи димящата чаша, придружена от триъгълни препечени филийки и малки бурканчета сладко. — Наяж се и се облечи, после ще излизаме.

— Да излизаме? — учуди се тя и вдигна кафето. — Къде ще ходим?

— Изненада е — каза той и влезе в банята. Сесили чу чешмата и отхапа от филийката си, понеже се чувстваше прегладняла.

След като Сесили се облече, Бил, вече в нормалните си дрехи в цвят каки, я изведе от хотела и тръгна към пикапа, в чиято каросерия вече седеше Нигаси. Сесили се чудеше къде ли е спал и реши, че трябва да свикне с присъствието му, понеже Бил рядко се появяваше без него.

Бил отвори вратата и й помогна да се качи, после седна до нея и запали двигателя. Не даде никакви насоки накъде отиват, но на Сесили й стигаше да се наслаждава на сутрешния бриз, веещ в лицето й, докато караха през оживения Найроби, щастлива, че снощните дъждове още не се бяха върнали и слънцето отново грееше ярко в небето. Час по-късно спряха до малко летище и Сесили погледна въпросително Бил.

— Понеже няма да имаме меден месец, особено сега, след като дъждовете започнаха и добитъкът ще се мести, реших, че заслужаваш сватбен подарък. И се зачудих какво бих могъл да ти дам — толкова отдавна съм ерген, че познавам само Кения и нейната природа. Така че ела, имам да ти покажа нещо. Само се надявам да не те е страх от височини — добави той.

Помогна й да слезе от пикапа и я поведе към малък биплан, който стоеше на пистата, а до него имаше мъж в гащеризон.

— Как е, Бил? — поздрави го весело мъжът, когато се приближиха. — А това е младата ти съпруга, така ли? За мен е удоволствие да се запознаем, госпожо Форсайт!

— Удоволствието е мое — отвърна автоматично Сесили.

— Заредена е с гориво и е минала през сервиза — каза мъжът. — Става дума за самолета, не за вас, госпожо Форсайт — пошегува се той.

— Сложи си тези неща, ако обичаш. — Бил й подаде дебело кожено палто на летец и чифт предпазни очила, които й помогна да си сложи, после стъпи на долното крило на самолета и й подаде ръка. — Хайде, качвай се — подкани я той.

Тя хвана ръката му и той й помогна да се качи на крилото, а после да влезе в една от двете дълбоки пилотски кабинки, където й закрепи предпазния колан. След това той самият се качи в задната кабинка, така че седеше точно зад нея.

— Знаеш ли как да пилотираш това нещо? — попита тя.

— Би било лош късмет за теб, ако не знаех — отвърна сухо той. — Не се притеснявай, има ежекторна седалка, в случай че нещо се обърка.

— Сериозно ли говориш?! — Тя се завъртя на седалката си, за да го погледне, а той й се усмихна.

— Сесили, в пълна безопасност си. Просто ми се довери и се наслаждавай на гледката.

След тези думи двигателят на самолета се събуди с рев и перките се завъртяха. Бил подкара самолета по пистата и минута по-късно вече бяха във въздуха, а стомахът на Сесили се въртеше.

С изкачването все по-нагоре Сесили постепенно свикна с усещането и се загледа заинтригувана надолу. Различаваше покривите на сивите сгради и улиците на Найроби, по които хора и коли пълзяха като мравки, но след няколко минути вече виждаше само просторни раззеленени ливади, парчета оранжева земя и от време навреме проблясъците на лееща се бавно река.

След половин час летене Бил я потупа по рамото и посочи място под тях. Сесили ахна. Това беше Мундуи Хаус, като идеална малка кукленска къщичка на брега на искрящото езеро.

След това Бил обърна самолета на север и Сесили разпозна железопътната линия, която минаваше през Гилгил, и видя мрачните висини на планините Абърдеър отдясно. В далечината нещо проблесна в синьо и розово и Сесили присви очи под предпазните си очила, за да се опита да види какво е.

— Езерото Накуру — извика й Бил, а гласът му едва се чу под рева на двигателя.

Сесили ахна, когато той сниши самолета и розовият облак, който бе видяла, придоби форма пред очите и: хиляди и хиляди гъсто накацали фламинги стояха спокойно заедно във водата. Когато самолетът прелетя над тях, започнаха да разтварят криле, надигайки се като вълна; яркото им оперение се отразяваше във водата и изглеждаха като един-единствен гигантски организъм, движейки се като едно.

Когато Бил най-сетне тръгна обратно на юг, Сесили погледна надолу към разпростряната под нея Кения, удивена от новата перспектива, която й бе дал съпругът й. Това вече беше нейният дом и точно в този момент не можеше да си представи по-красиво място.

Когато се приземиха, Бил й помогна да слезе и Сесили усети, че краката й едва я държаха. Свали си предпазните очила, разтърси глава, за да отметне разрошената си от вятъра коса и вдигна поглед към него. Не знаеше как да облече в думи красотата на онова, което бе видяла.

— Благодаря ти — успя да каже. — Никога, никога няма да забравя този момент и всичко, което видях.

— Радвам се, че ти е харесало. Ще те кача на самолета отново, когато отминат дъждовете. А сега — каза рязко той, докато я водеше да се качи на пикапа, — боя се, че е време да се връщам на работа.

Докато се отдалечаваха от Найроби на път за планините Абърдеър и временния им дом у Боби и Катрин (Бил беше отказал категорично да остане под покрива на Кики, докато собственият им дом бъде завършен), Сесили не можеше да се сдържи да не го погледне. На каквото и да беше основан бракът им, Бил не само я караше да се чувства спокойна и защитена, но и сдържаността му я бе заинтригувала. Той и животът, който щеше да заживее с него, може да не бяха онова, което би избрала за себе си, но когато влязоха в земите на Катрин и Боби и тръгнаха по червените равнини, които скоро щяха да се напълнят с добитък, слязъл от хълмовете, Сесили усети, че иска да направи всичко възможно да го приеме, и то с радост. Щеше да стори всичко по силите си да бъде добра съпруга на мъжа, спасил не само живота, но и репутацията й.

„Съпругът ми е много специален човек“ — помисли си тя и малко мехурче неочакван копнеж се спука в стомаха й.

— Здравейте! — Катрин им махаше от верандата, докато се движеха по калния път към малката, но наскоро ремонтирана основно къща. — Как беше полетът? — попита тя Сесили, хвана я под ръка и я поведе към къщата.

— Беше най-невероятното изживяване в живота ми — усмихна се Сесили, а Катрин я сложи да седне на един стол на верандата.

— О, толкова се радвам! — усмихна се Катрин и седна до нея. — Бил ме попита дали според мен ще ти хареса, а аз естествено казах да. Това е единственият начин да видиш магията на Кения — каза тя, докато Бил носеше куфара на Сесили от пикапа. — Веднъж заведе и мен да летя със самолета и реши да демонстрира новите си трикове. Признавам, че се изповръщах в кабинката — изсмя се тя.

— Да занеса ли това в стаята за гости, Катрин?

— Да, моля, Бил.

— Алики каза, че ще прати шофьора на Кики с остатъка от багажа ми утре — обясни Сесили, докато гледаше как Бил влиза в къщата.

— Е, жалко е, че нямаш собствен дом, в който да се прибереш, но ще се постараем да се чувстваш удобно тук.

— О, не се притеснявай за това; толкова съм благодарна, че не се налага повече да стоя в Мундуи Хаус. Атмосферата е ужасно странна. А и това място е прекрасно, Катрин. — Сесили махна с ръка към верандата, на която имаше маса, която Боби сам бе направил от ненужния дървен материал и полирал до блясък. Катрин бе засадила храсти хибискус по ръбовете, както и ярки оранжево-сини стрелиции. Къщичката беше уютна и гостоприемна, с красиви завеси на цветенца, които Катрин сама бе ушила за прозорците, и чисти бели кепенци. — Изглежда много уютно.

— Е, Инвърнес Котидж определено не е голяма къща, но си е наша и това е единственото, което има значение. А сега дали мога да ви предложа нещо за пиене и на двамата? — попита Катрин, когато Бил излезе през входната врата.

— Не и за мен, Катрин. Боя се, че трябва да се връщам във фермата.

— Да, Боби тръгна тази сутрин.

— Тогава съм сигурен, че ще се видим горе. Истинският живот започва отново и трябва да сваля онези говеда на безопасно място в равнината.

Сесили се постара да скрие разочарованието си.

— Кога ще се върнеш?

— Не съм сигурен, честно казано. По някое време другата седмица, предполагам.

— О! — Сесили преглътна буцата в гърлото си. — Е, аз ще съм си добре тук с Катрин.

— Точно така — съгласи се Катрин. Тя видя разочарованието на Сесили и й дойде на помощ. — И… — Катрин погледна очаквателно Бил. — Имаш още един подарък за новата си съпруга, нали? Какво ще кажеш да отида да го взема, докато вие се сбогувате?

Бил кимна и Катрин слезе от верандата, заобиколи къщата и се скри, а Сесили се изправи.

— Отново ти благодаря за всичко, Бил. Много съм ти благодарна.

— Както казах в началото, сигурен съм, че ще се разбираме добре. Бих се радвал, ако наглеждаш строежа на къщата ни, докато ме няма. Някой трябва да държи всичко под око.

— Разбира се, много ще се радвам.

— Ето го и новото ти превозно средство! — Катерин се върна, повела към тях лъскава дореста кобила. — Ела да се запознаеш с нея.

— Този кон е за мен?

— Да, точно така — потвърди Бил. — Най-лесният начин да ходиш на гости на съседите си, няма спор.

— Толкова е красива, нали така, скъпа? — Сесили погали носа на кобилата, който изглеждаше сякаш някой го е накапал с бяла боя и е останало голямо петно.

— Би трябвало да е с идеални размери за теб и изглежда много спокойна — добави Бил.

— Прекрасна е! Наистина ли е моя?

— Да, макар че ще трябва да внимаваш в следващите няколко месеца — каза Бил и посочи корема й. — Не искаме никакви инциденти, нали?

— Не, определено не искаме — изчерви се Сесили.

Макар Катрин да знаеше за бебето, това беше първият път, в който Бил го споменаваше открито пред нея.

— Конят още си няма име — намеси се Катрин, идвайки отново на помощ на Сесили. — Ще трябва да й го измислиш, Сесили.

— Да, трябва. Е, добре, аз ще тръгвам.

— Ще те изпратя до пикапа — каза Сесили.

— Не, остани тук с Катрин — последните няколко дни бяха изтощителни за теб. Довиждане, Сесили — каза той, махна леко и кимна, след което се отправи с широки крачки към вечно търпеливия Нигаси, който го чакаше в пикапа.

„Дори не ме целуна за довиждане“ — помисли си разстроена Сесили, следвайки Катрин обратно до верандата. Беше толкова окуражена от идеалния сватбен дар на Бил и прекрасната усмивка, която отправи към нея, преди да тръгнат със самолета, но сега…

— Добре ли си, скъпа? — попита Катрин.

— Да, само съм малко уморена.

— Естествено. Жалко, че Бил трябваше да тръгне толкова бързо, но съм сигурна, че ще се върне при теб веднага щом може.

— Да, и не трябва да се чувствам зле или да го карам да се чувства виновен, защото когато се омъжих за него, знаех каква е сделката.

— О, скъпа, ти наистина имаш чувства към него, нали?

— Да, така изглежда, но нямам никаква представа какво изпитва той към мен.

— Знаех от самото начало, че Бил също има чувства към теб, Сесили. Беше очевидно, когато излязохме на онова сафари. Само за теб не бях сигурна.

— Мисля, че грешиш. Мислех си, че той ми е предложил брак само от добро сърце. — Сесили усети напиращите в очите й сълзи, когато пикапът на Бил най-сетне се скри от поглед.

— Доскоро не знаех, че Бил изобщо има сърце, камо ли добро — усмихна се Катрин. — Но ти го промени, Сесили, наистина. И фактът, че е готов да поеме отговорността за твоето… състояние би трябвало да е доказателство за чувствата му към теб, нали?

— Ами… просто не знам.

— Е, всичко ще се оправи, когато се настаните заедно в новия си дом. Да се надяваме, че няма да отнеме дълго, но докато си тук, ще се постараем да си прекараме добре. А сега ела да седнеш с мен в кухнята, докато беля зеленчуците. Боби също го няма, както знаеш, така че ще трябва двете да си правим компания.

Сесили последва Катрин в преддверието, което беше и дневна. Отляво имаше тесен коридор, водещ до стаичка с размерите на килер, която служеше като кабинет на Боби, а след нея имаше малка кухня с чамова маса и два стола. Беше, разбира се, безупречно подредена и чиста. Всичко около Катрин беше такова.

— Изненадана съм, че не си си сложила кухнята в отделна сграда, както е в другите къщи наоколо — отбеляза Сесили, докато гледаше как Катрин бели картофи.

— Понеже нямам персонал да готви вместо мен, изглеждаше абсурдно да го правя. Един от любимите ми моменти от деня е, когато Боби сяда точно тук, където си седнала ти, и двамата се храним заедно и си говорим за това къде сме били и какво сме правили.

— Боя се, че така и не се научих да готвя — призна Сесили. — Мислиш ли, че би могла да ме научиш?

— Разбира се, но съм убедена, че Бил ще наеме някой да готви вместо теб.

— Все пак бих искала да зная как се прави, за да мога да давам насоки.

— Да, права си, макар че жени като Кики и Идина едва ли някога са слагали сладко върху филийка, да не говорим да готвят касерол с говеждо — каза Катрин.

— Е, няма нищо лошо човек да се научи, нали? Много бих се радвала.

— Добре тогава — съгласи се Катрин и подаде на Сесили няколко моркова и един нож. — Първи урок — ухили се тя.