Лусинда Райли
Сестра на слънцето (41) (Историята на Електра)

40.

Така започна нова ера за Сесили. След като видя, че Ланкенуа вече е направо влюбена в Стела, тя отиде с Бил на състезанията в Найроби, фактът, че дрехите й бяха демоде от две години, а прическата й не беше по последна мода, нямаше никакво значение, понеже Бил й каза, че и така изглежда красива. А след дългите, горещи нощи правене на любов в тясната стая в клуба „Мутайга“ тя се чувстваше красавица като Даяна, чиято афера с Джос вече беше всеобщо достояние. Една нощ Сесили и Бил вечеряха с тях, а Джок, рогоносецът в гнездото, както го наричаше Бил, бавно се напиваше все повече. Като че ли никой в клуба не бе впечатлен от случващото се.

— Всички са свикнали с номерата на Джос, скъпа — сви рамене Бил. Сесили много обичаше да я нарича „скъпа“.

Убедиха я да остане за Нова година и да се види с кръстницата си на голямото парти в клуба.

— О, мила моя! Ти направо сияеш! — Кики я обгърна в облак от парфюм и цигарен дим. — Но трябва да обновиш гардероба си — прошепна в ухото й тя. — Ще ти дам адреса на едно местенце, което знам — там продават най-хубавите дрехи, копирани от последната парижка мода. Трябва да се запознаеш и с Фицпол и принцеса Олга Югославска, те са отседнали у нас, докато продължава тази ужасна война. Ела някой уикенд и ще си направим парти.

Сесили се съгласи, понеже знаеше, че Кики сигурно ще забрави за поканата. Въпреки привидното си joie de vivre и перфектния си грим, кръстницата й имаше тъмни сенки под красивите си очи и ръката й се разтрепери, когато вдигна цигарето до устните си.

— Трябва ли да се връщаш вкъщи? — Бил попита Сесили, докато лежаха голи в леглото и слушаха как партито продължава в малките часове на 1941-ва.

— Знаеш, че трябва, Бил. Не съм виждала Стела от дни. Може да забрави коя съм.

— Стига бебетата да са нахранени и пелените им да са сменени, не ги интересува кой върши работата — отбеляза той. — Поне така казваше старата ми бавачка.

— Бавачката ти може и да е била права, но съм убедена, че на Стела ще й липсвам. Освен това ти ще се върнеш на работа, а какво ще правя аз по цял ден тук?

— Вярно. Е, добре — съгласи се той и я целуна по челото. — Връщай се при бебето и зелките си, а аз ще се присъединя към теб при първа възможност.

Сесили замина на следващата сутрин с пикапа на Катрин. Багажникът му беше пълен с дрехите, които Сесили бе купила от бутика в Найроби, препоръчан от Кики.

— Беше забавно, нали? — каза с прозявка Катрин на излизане от Найроби. Коремът й се допираше до кормилото.

— Искаш ли аз да карам, Катрин?

— Боже, не, а и повечето от това не е бебето, а само сланина — отвърна тя. — Ще се радвам да се прибера у дома; всички тези партита напълно ме изтощиха. Бил сякаш също се забавляваше — преди изобщо не харесваше подобни събития. Вие двамата очевидно се разбирате много добре в момента — мъжът ти изглежда като доволен котарак. Ти си най-хубавото нещо, което някога му се е случвало.

— Аз изпитвам същото към него — усмихна се Сесили. — Ще ми липсва, докато го няма.

— За пръв път те чувам да го казваш и много се радвам за двама ви.

След като Катрин я остави в Райската ферма с покупките й и се запозна с Ланкенуа, Куинет и Стела, при вида на която изпадна в умиление, Сесили, с бебето на ръце, изпрати приятелката си и действително си помисли, че няма как да е по-щастлива.

* * *

През следващите няколко седмици Бил се постара да си бъде вкъщи колкото може по-често, понякога се прибираше посред нощ и си заминаваше по изгрев. В тези нощи Сесили настаняваше Ланкенуа и Стела в една от стаите за гости, за да могат тя и Бил да останат на спокойствие, понеже категорично отказваше да позволи Стела да спи в плевнята.

Колкото повече опознаваше Ланкенуа, която явно беше горе-долу на същата възраст като нея, толкова повече й се доверяваше и я харесваше. Тя се учеше бързо и след по-малко от месец вече можеше да сготви приемливо печено пиле и къри (макар че по погрешка удуши една от скъпоценните кокошки на Сесили, вместо да извади пиле от хладилника). Куинет също беше от голяма помощ в градината, след като Сесили го научи как да се грижи за различните растения и зеленчуци. Наложи се да му се скара само веднъж, когато излезе на верандата и видя двете мършави крави да пасат в центъра на предния й двор. Като цяло беше мило момче, а след като вече редовно получаваше храна, започна да наддава и да изглежда по-здрав. Ланкенуа беше невероятно нежна със Стела, което даваше на Сесили необходимата увереност да слиза с колата до Найроби, когато Бил не можеше да се прибере.

В последната седмица на януари Ланкенуа събуди Сесили с почукване на вратата на спалнята й.

— Елате, госпожа Сесили! — Ланкенуа направи жест все едно слага телефонна слушалка до ухото си. Сесили си навлече халата и мина по коридора, за да приеме обаждането.

— Здравей, скъпа, Бил е — чу се гласът на съпруга й. — Исках само да те предупредя, че днес ще закъснея. Станало е нещо ужасно.

— Какво?

— Джос е претърпял автомобилна катастрофа близо до къщата на Даяна и Джок в Карен. Счупил си е врата… О, господи, Сесили… Джос е мъртъв!

— О, не! — Сесили прехапа устна. Знаеше, че съпругът й обожава Джос, въпреки ужасното му поведение с жените. — Аз… има ли нещо, което мога да направя?

— Не. Очевидно ще трябва да поема неговите отговорности тук, докато нещата се уредят. Сега ще ида в моргата да… го видя и да се сбогувам — добави Бил със задавен глас.

— О, скъпи, толкова съжалявам! Може би ще е по-добре да дойда при теб?

— Каквото и да стане, ще уредят погребението му доста бързо. Тук се налага да правим така. Е, ако си сигурна, че искаш да дойдеш, ще се видим по-късно в клуба. Внимавай по пътя, Сесили.

Тя затвори слушалката и отиде в кухнята да си направи чаша силно кафе. Отпи и се загледа през прозореца към поредното великолепно утро; утро, което Джос, толкова изпълнен с живот и енергия, нямаше да види. Спомни си остарелия израз, който понякога използваше баща й — нещо за това как, който живеел от меч, умирал от меч. За пръв път Сесили разбра какво означаваше това. Джос беше прорязал пътя на собствения си живот, никога не се беше спирал да си поеме дъх. А сега го нямаше.

Ланкенуа влезе в кухнята със Стела на ръце.

— Добре, госпожа Сесили?

— Трябва да ида в Найроби — обяви Сесили. — Ти ще се грижиш за Стела, нали?

— Да.

Сесили прибра единствената черна рокля и шапка, които притежаваше, и малко след обяд се отправи към Найроби с резервния пикап на Бил. Макар в началото да се притесняваше да шофира сама, накрая се бе научила да се наслаждава на свободата да се придвижва самостоятелно.

Атмосферата в клуба „Мутайга“ беше меко казано потисната. Видя през малкия прозорец, че мъжете бяха струпани заедно в бара, пиеха уиски и разговаряха тихо. Няколко жени седяха на терасата и вдигаха чаши шампанско за тост в памет на Джос. Сесили отиде в стаята си с намерението да се преоблече след прашния път, но скоро чу вратата да се отваря зад нея.

— Здравей, скъпа. Казаха ми, че си пристигнала. — Бил изглеждаше посивял и уморен, все едно се бе състарил с десет години от последната им среща. Сесили тръгна към него.

— Толкова съжалявам! Знам какво означаваше той за теб.

— Въпреки недостатъците му животът тук никога няма да бъде същият без него. Но има и по-лошо, Сесили. Отидох да го видя в моргата и говорих със старшия инспектор Попи. Това не може да стане публично достояние, докато властите не го обявят официално утре, но изглежда Джос е бил убит.

— Убит?! За бога, Бил, какво се е случило?

— Застрелян е в главата. Изглежда куршумът е минал през ухото му и е влязъл право в мозъка. Не е имал никакъв шанс.

— Но кой би искал да убие Джос? Всички го обичаха! Нали?

Сесили потърси отговор по лицето на съпруга си, после помисли отново.

— О! — прошепна тя.

— Да, боя се, че всички мислят така, особено защото се е случило много близо до къщата на Джок и Даяна. Джос оставил Даяна у дома и… един бог знае какво точно се е случило, но нещата не изглеждат добре за Джок Брутън.

— Е, ако трябва да съм честна, Бил, макар да знам колко ти беше скъп Джос, не мога напълно да обвиня Джок, дори наистина да го е застрелял.

— Знам, скъпа, знам. — Бил въздъхна и седна на леглото. — Разбира се, всичко това е тайна, погребението ще е утре, а после полицията ще разпита Джок.

— Ти мислиш ли, че е виновен?

— Както и ти каза, определено е имал мотив. Но засега трябва да си мълчим. Просто исках да ти кажа. А сега трябва да се върна във Военния отдел и да се опитам да задържа нещата под контрол. Ти ще се оправиш ли сама?

— Да, разбира се — кимна Сесили.

— Ще се върна за вечеря. — Бил й махна тъжно и излезе.

* * *

Погребението на Джослин Виктор Хей, двадесет и втори граф Ерол, се проведе на следващия ден в църквата „Свети Павел“ в Киамбу, близо до Найроби. Сесили, която седеше с Бил на първия ред, се обърна и видя, че всички изтъкнати личности от околността са се събрали, но не забеляза Даяна. Предната вечер Бил й беше казал, че само часове преди смъртта на Джос било обявено, че Джок се е съгласил да се разведе с Даяна, за да може тя да се омъжи за Джос. Вдигнал тост за тяхното щастие в клуба „Мутайга“ пред всички събрани гости.

— Моля те, не забравяй, че само полицията е наясно, че Джос е бил убит. Всички други още вярват, че е било трагичен автомобилен инцидент — предупреди я Бил, преди да тръгнат за погребението.

Но когато се върнаха в клуба „Мутайга“ за бдението след погребението, беше очевидно, че слуховете вече са се разнесли. Алис и Идина изглеждаха съкрушени и никой не беше особено добре настроен към Даяна. Джок се появи, много притеснен и доста пиян, но приятелката му Джун Карбери бързо го изведе, преди да се е „направил на глупак пред всички“, както изсъска тя на Бил.

— Това е краят на една епоха — каза Бил, докато помагаше на Сесили да се качи на пикапа по-късно този ден. — Джос беше Веселата долина и макар да намирах някои от действията му за недостойни, светът ще бъде по-беден без него. Моля те, внимавай по пътя към вкъщи и ми се обади, когато пристигнеш, нали така?

— Разбира се.

Докато се отдалечаваше, Сесили се молеше горещо ударът от смъртта на най-близкия приятел на Бил да не помрачи новата им и прекрасна връзка.

* * *

Джок Брутън бе арестуван три седмици по-късно за убийството на Джос Ерол. Скандалът беше по първите страници на вестниците по целия свят и дори Доротея й се обади да чуе новините от първа ръка.

— Значи си познавала лично този Джос? — попита задъхана от вълнение Доротея.

— Да, той е… беше много близък приятел на Бил. Той, Даяна и Джок дойдоха у нас за един уикенд през декември.

— О, божичко! — ахна тя и замлъкна в захлас. — Значи познаваш Даяна? Наистина ли е толкова красива, колкото изглежда по вестниците?

— Да, много е привлекателна.

— Мислиш ли, че сър Джок го е застрелял?

— Мамо, не зная, но Джос и Даяна дори не се опитваха да прикрият връзката си пред него.

— Не мога да повярвам, че са били под твоя покрив…

Сесили се усмихна, защото майка й беше толкова възхитена, въпреки ужаса на случилото се.

— Толкова влюбени ли са били, колкото пишат вестниците? — попита Доротея.

— О, да! — Или поне са изпитвали страст, помисли си Сесили. — Както и да е, трябва да вървя — каза тя, чувайки крясъците на Стела, че й е време за бутилка. — Предай обичта ми на всички.

— Почакай, бебе ли чувам при теб?

— Да, това е Стела, дъщерята на прислужницата ми. Много е сладка, мамо.

— Е, ако тази война някога свърши, веднага ще се кача на кораба да ти дойда на гости, мила. Кения звучи като толкова интересно място!

— О, несъмнено е интересно — отвърна Сесили. — Чао, мамо.

* * *

Новините за войната, които толкова дълго доминираха всички разговори, бяха временно изместени от сочните клюки около разследването на убийството. Макар Сесили да беше щастливо увлечена в грижи за Стела, сърцето я болеше за съпруга й, който прекарваше всичкото си време в Найроби и не само помагаше в изпълнението на старата работа на Джос, а и се занимаваше с уреждането на личните дела на мъртвия си приятел.

Катрин редовно се обаждаше в Райската ферма. Прекарваше повечето си време с Алис във фермата Уанджохи, мъчейки се да утеши доколкото може Алис в скръбта й за Джос.

— Притеснявам се за нея — сподели Катрин на Сесили. — Баща й също почина наскоро, а убийството на Джос направо я съкруши… Тя не е добре, Сесили, не зная какво да правя.

Процесът на Джок Брутън най-сетне започна в Централния съд на Найроби през май.

— Честно казано, тези хора се държат като публика на спектакъл, скъпа — въздъхна Бил, когато се обади на края на първия ден от процеса. — Цялата Весела долина е тук, всички облечени в най-хубавите си дрехи, разбира се, има и репортери от цял свят. Поне Даяна си е свършила работата и е наела на горкия си съпруг добър адвокат. Но, за сметка на това, днес пристигна в съда облечена в черно и готова да го играе вдовица. Не искам да говоря лошо за никого, но тя като че ли се наслаждава на вниманието.

„Каква изненада!“ — помисли си саркастично Сесили.

— Ела в града, ако искаш, но е доста вулгарно представление, особено с войната, която още продължава.

— Мисля да си остана точно където съм — отвърна Сесили, макар да знаеше колко ще се разочарова майка й, че е пропуснала един от най-сензационните процеси за убийство в съвремието. Беше й много по-интересно да гледа как расте Стела, вече почти на шест месеца. Хилавото бебе се бе превърнало в сладко и пълничко мъниче, което радваше Сесили с всяко свое движение. Стела вече беше напълно будна и Сесили я слагаше да лежи на одеяло в градината под сянката на една жълто кора акация и гледаше как огромните й очи, толкова подобни на тези на майка й, следяха преминаващите облаци и птиците, пеещи щастливо в клоните над нея. Вълчо я обожаваше и нощем спеше пред вратата на детската стая.

— Струва ми се, че прекарваш доста време в грижи за Стела — отбеляза Катрин, която трябваше да роди всеки момент и бе дошла за едно от все по-редките си посещения, докато Стела седеше на коляното на Сесили на верандата.

— Ланкенуа е толкова заета с къщата, а някой трябва да гледа бебето. Прекалено е тежка, за да я разнася, вързана за нея — отвърна бързо Сесили.

Катрин я изгледа.

— Стела май не е много масайско име, а?

— Всъщност името й е Нджала, което значи „звезда“ — не е ли красиво? Стела е просто латинската дума за същото — излъга лесно Сесили.

— Само не се привързвай прекалено много към нея, иначе ще започнеш да я гледаш през цялото време. Така само ще замениш една работа за друга, нали?

— О, нямам нищо против. По-добро е от търкането на подове все пак — усмихна се Сесили.

* * *

— Е, съдебните заседатели най-после се оттеглиха да обмислят присъдата — каза Бил по телефона на жена си два месеца по-късно. — Честно казано, вече не ме интересува особено. Всичко това се превърна в пълен цирк и много ще се зарадвам, когато свърши.

— Как мислиш, че ще отсъдят? — попита Сесили, докато пъхаше лъжица с ябълково пюре в устата на Стела и в същото време държеше слушалката.

— Доказателствата срещу него са доста силни, но Морис, адвокатът му, направи брилянтна пледоария. Струва си всяко пени, което е похарчила Даяна. Както и да е, ще ти се обадя, щом издадат присъдата. А тогава може би горкият Джос ще може най-сетне да почива в мир.

— Така се надявам — промърмори на себе си Сесили, затваряйки слушалката. — Дано и Бил да успее да намери душевен мир.

* * *

— Оправдаха го! — обади се отново Бил в десет вечерта на същия ден. — Все пак няма да увисне на бесилото.

— Божичко! Мислех, че се очаква да бъде признат за виновен.

— Очакваше се, но… честно казано, след като чух доказателствата и аз не съм толкова сигурен. Само се радвам, че всичко свърши. Обаче, скъпа, няма да мога да се прибера този уикенд, трябва да отида да посетя един лагер за военнопленници в Момбаса.

— О, там няма да си в опасност, нали?

— Не, нищо подобно. Просто трябва да се уверя, че с военнопленниците се отнасят добре. Ще се обадя веднага щом мога. Имай кураж, това не може да продължи още дълго.

Сесили затвори и излезе на верандата. Макар небето над нея да беше ясно, вечерта бе необичайно влажна за юли и въздухът бе натежал от аромата на цветята в градината. Не можеше да не се замисли за онази вечер, когато Джос и Даяна танцуваха заедно точно тук…

Сесили влезе обратно вътре и реши, че утре ще се обади на майка си да й съобщи новината. Макар да вярваше в сърцето си, че Джок е виновен, тя се радваше, че не е свършил на бесилото. Сесили се пъхна в леглото и се помоли горещо войната да свърши скоро; в последните няколко месеца почти не беше виждала Бил. Ако не беше Стела, сигурно щеше да полудее.

Поне Катрин беше в същото положение и отново можеше да посещава Райската ферма, след като синът й Майкъл се роди в края на май. Двете със Сесили плетяха чорапи и подшлемници за войниците на фронта, а Стела и Майкъл слагаха на килимчето пред тях. Стела, която вече можеше да седи, се взираше със сериозен поглед в мъничкия Майкъл.

— Дано да дойде краят на войната и аз и Бил най-после да можем да бъдем нормална двойка — въздъхна Сесили и посегна да загаси лампата.