Лусинда Райли
Сестра на слънцето (27) (Историята на Електра)

26.

Сесили се събуди внезапно и за няколко прекрасни секунди не помнеше какво се е случило по-рано този ден. После, когато си спомни, стана от леглото, отиде до прозореца и отвори кепенците. Мекото следобедно слънце огряваше перфектно окосената ливада между жълтокорите акации. Тя обърна гръб на гледката и отиде да седне на ръба на леглото си.

— Какво, за бога, ще правя? — прошепна тя и ръцете й инстинктивно докоснаха отново корема й. Беше ли възможно една нощ с Джулиъс наистина да е създала малкия зародиш на живот в нея? Може би лекарят грешеше — той не можеше да види какво има вътре в нея, не можеше да докаже, че е бременна, хрумна й изведнъж. Може би все пак беше някаква форма на малария (което в случая би било за предпочитане) или хранително натравяне, или каквото и да е, само не и това, което беше казал.

Но Сесили осъзна от разговорите си с Мейми, че има всички възможни симптоми; през последната седмица беше забелязала, че гърдите й са се уголемили и има странни усещания в тях. Коремът й беше пораснал и тъкмо затова роклята й снощи беше толкова неудобна. Да не забравяме и липсата на месечен цикъл, откакто бе напуснала Ню Йорк…

На вратата се почука леко.

— Буана? Будна ли сте? — Блестящите очи на Мурата надникнаха през вратата.

— Да, влез.

— Ще ви помогна да се облечете, а после долу чай с господарката, да?

— Мога да се облека сама, благодаря. Кажи на Кики, че ще сляза след петнайсет минути. — Сесили вече изпитваше параноя някой да не види промените в тялото й.

Кики я чакаше в дневната, стая с висок таван и под от полирано дърво, пълна с предмети на изкуството и удобни кресла, подредени около камина, която едва ли някога се употребяваше.

— Влез, скъпа, и затвори вратата след себе си — покани я Кики от едното кресло. — Сигурна съм, че ще успеем сами да си налеем чай, нали? Предполагам, че ще предпочетеш да говорим съвсем сами.

— Да, благодаря — каза Сесили и погледна сребърната поставка за торта на три етажа, пълна с малки сандвичета, кифлички и парчета кекс. При вида им й прилоша.

— Поръчах да ти направят джинджифилов чай. Много помага за сутрешното гадене. Ела да седнеш! — Кики посочи креслото срещу своето и наля малко бледооранжева течност в порцеланова чашка. — Опитай го, направо ми спаси живота, когато бях бременна.

Въпреки мъката и срама, които изпитваше в момента, на Сесили й беше интересно да чуе как Кики говори за този момент от живота си. Тя знаеше, че кръстницата й има деца на горе-долу същата възраст като нея, но Кики почти никога не ги споменаваше. Тя отпи плахо от течността, която изгори гърлото й, докато я преглъщаше, но откри, че харесва вкуса.

— А сега, мила моя, нека поговорим за това как е най-добре да постъпиш. — Кики остави чашката си и запали цигара. — Смея ли да попитам кой е бащата? Може би бившият годеник?

— Не, той… — Сесили преглътна. — Аз…

— Чуй ме, Сесили, и ме чуй добре. Много неща са ми се случили в живота и всичко, което ми кажеш, не само ще остане напълно поверително, а и няма да ме шокира. Минала съм по повече улици, отколкото хората в Манхатън ще обиколят през целия си живот. Разбираш ли ме?

— Да.

— Е, кой е бащата?

— Името му е Джулиъс Удхед. Той е племенник на Одри, лейди Удхед, приятелката на мама.

— О, познавам Одри от добрите стари дни. Тя беше готова на всичко, за да си сложи благородническа тиара на главата — добави доста злобно Кики. — Разбира се, тя ме мразеше, защото… е, ще оставя тази история за друг път. Значи си се запознала с този Джулиъс в къщата на Одри в Англия?

— Да, той… Аз, ами, мислех си, че е влюбен в мен. Аз определено бях влюбена в него. Каза ми, че ще се сгодим и…

— И тогава те съблазни?

— Да. Моля те, Кики, не ми казвай, че не е трябвало да му вярвам, че съм била глупава… всичко това ми е ясно. Но тогава беше толкова мил с мен и може би защото годеникът ми ме беше зарязал заради друга жена, бях…

— Уязвима — довърши Кики. — Всички сме били на същото място, Сесили. Вината е на английските мъже, които са толкова чаровни и забавни и успяват да ни вкарат в леглото само с шепот на онзи прекрасен акцент. — Кики въздъхна. — Чувствам се до голяма степен отговорна. Ако бях с теб в Удхед Хол, можех да видя знаците и да попреча да се случи. Но няма значение, станалото — станало. Сега, когато знам фактите, които са толкова подобни на моето… преживяване, можем да измислим начин да продължиш напред. Предполагам, че няма начин Джулиъс да изпълни дълга си?

— Ха! — Сесили се засмя горчиво. — Точно преди да си тръгна, открих, че е сгоден за друга жена.

— Скъпа, изправена си пред тази ситуация сама, но поне имаш мен, а аз знам за какво става дума, така да се каже. — Кики се усмихна сухо и се изправи. — Мисля, че ми трябва нещо малко по-силно от чай. — Кики отиде до бюфета в ъгъла и си наля доволно количество бърбън от гарафата върху него. — Предполагам, че не искаш?

— Не, благодаря.

— Допускам, че майка ти не знае нищо за тази връзка с Джулиъс?

— О, не, нищо! Ако беше истинско, разбира се, щеше да е на седмото небе. Джулиъс ще наследи титлата и имението от чичо си.

— Колко щеше да се зарадва! — изкикоти се Кики и пресуши чашата с бърбън. — Би могла да му пишеш, разбира се, и да му кажеш какво е станало. Или още по-добре, мога аз да пиша на Одри и да й кажа.

— Не! Моля те, по-скоро бих умряла, отколкото да се довлека при него и да му се моля. Освен това няма начин да докажеш кой е бащата на едно дете, нали?

— Не, иначе половината бракове в света щяха да свършат с развод. — Кики се засмя дрезгаво, наля си още една чаша и седна. — Права си, естествено; той просто ще го отрече и ще се почувстваш глупачка. Каквато определено не си, бих могла да добавя. Сесили, скъпа, ще ти разкажа една тайна, която може да те накара да се почувстваш малко по-добре. Имало едно време едно младо момиче, някъде на твоята възраст, което се срещнало с принц — истински принц, и то английски, четвърти поред наследник на трона. Тя се влюбила до полуда в него, но после, за жалост, се намерила в същата ситуация като теб сега. Вярвала, че той ще я подкрепи, ще се грижи за нея и ще й помогне; може би щели да се оженят и да стане негова принцеса. Затова му казала, че носи детето му. Той казал, че ще й помогне, но това телефонно обаждане било последният им разговор. След това в дома й дошъл адютант, кралски прислужник. Казал на младата дама, че трябва да отиде в Швейцария и да прекара там бременността си, докато роди. Така и направила. Веднага след това, преди дори да е държала детето в ръцете си, то й било отнето. И никога повече не го видяла.

Сесили видя сълзите в очите на Кики, докато отпиваше дълбоко от бърбъна си.

— Мисля, че и двете знаем кое е било това момиче, нали така, скъпа?

Сесили кимна.

— Така че, когато казвам, че съм била в същата ситуация, говоря съвсем сериозно. Добрата новина е, че никой не знае за състоянието ти, освен доктор Бойл, теб и мен. И ако сме хитри, може да си остане така. Никой никога няма да научи за това.

— Но как, Кики? Къде ще отида?

— В Швейцария, също като мен. Каквото и да се случи с военните действия в Европа, Швейцария е неутрална, така че там ще си в пълна безопасност. Просто ще пишем на майка ти и ще й кажем, че си решила да останеш в Кения малко по-дълго, докато всички тук ще си мислят, че си се прибрала в Америка. Не виждаш ли? Идеално е! — Кики плена с ръце, явно въодушевена от собствената си хитрост.

— Но какво ще стане, след като го родя?

— Ами ще го дадеш за осиновяване. Клиниката ще намери добро семейство, вероятно американско, което ще даде на бебето ти чудесен дом и нов живот. И тогава ще бъдеш свободна да продължиш със своя собствен. Това е, което искаш, нали?

— Аз… така мисля, Кики. Не знам. Още съм в шок.

— Знам, мила моя, но е много важно да направим планове възможно най-бързо. Не искаме слуховете да плъзнат оттук до Манхатън, нали?

— Не, разбира се, че не.

— Аз не виждам друга алтернатива, а ти?

— Не. — Сесили поклати глава, отново изпълнена с отчаяние. — Не виждам.

— Разбира се, ще дойда с теб в клиниката, ще ти помогна да се настаниш — малко чист планински въздух ще ми се отрази добре. Но трябва да тръгнем скоро. Границите в Европа редовно се променят напоследък, а не искаме господин Хитлер да развали плана ни, нали?

— Сигурна ли си, че в Швейцария ще е безопасно? Искам да кажа, адски близо е до Германия.

— О, да, скъпа, ще бъде безопасно, защото в банките там се пазят богатствата на близката й съседка, а нацистите никога няма да ги изложат на риск — промърмори Кики. — Сега, да се обадя ли на майка ти да й кажа, че ще останеш тук малко по-дълго? Тя ми звъня по-рано, докато ти си почиваше. С баща ти са чули новините и очевидно се притесняват за ситуацията в Европа. Искаха да те върнат обратно вкъщи по най-бързия начин, така че трябва да ги спрем.

— Но какво извинение ще използвам? — Сесили прехапа устна, отчаяна при мисълта да остане далеч от тях с месеци. „Точно когато имам най-голяма нужда от семейството си…“

— О, ще измисля нещо, скъпа, не се притеснявай — увери я Кики. — Бива ме в това.

Сесили погледна кръстницата си и си помисли, че макар Кики да беше невероятно мила към нея, сякаш приемаше всичко това почти като игра.

— Може ли да почакаме още ден-два? Просто имам нужда, ами, да помисля малко — каза Сесили.

— Добре, скъпа, но в момента времето не е на твоя страна. А и каква друга опция имаш? Освен ако не успееш да намериш мъж, който да се ожени за теб още утре — засмя се пренебрежително Кики.

— Е, много ти благодаря, че си готова да ми помогнеш. Много е мило от твоя страна, но както казах, искам само малко време да го обмисля. — Сесили се изправи. — Ще отида да се разходя, ако нямаш нищо против.

— Разбира се. Знам, че ти е трудно, но ще се справиш. Повярвай ми, по-силна си, отколкото мислиш.

— Надявам се. Доскоро.

Сесили излезе от стаята и тръгна към вратата.

— Шапката ви, мемсахиб. — Алики изтича след нея и й я подаде. — Прекалено горещо за вас навън.

Той погледна корема й само за секунда, докато говореше, но това беше достатъчно на Сесили да разбере, че той знае.

— Благодаря ти, Алики. — Тя му кимна и прекоси ливадите, за да седне на любимата си пейка край езерото и да се опита да възприеме всичко, което се бе случило в последните няколко часа.

Разбира се, нямаше как, затова просто седеше там и гледаше как хипопотамите бавно се надигат от мястото, където се печаха на слънце, и се спускат във водата за вечерното си къпане, фактът, че правеха абсолютно същото нещо всеки ден по същото време и с толкова бавна скорост беше хипнотичен и успокои малко нервите на Сесили. Никога не си бе помисляла, че ще седи и ще си мисли колко й се иска да бъде хипопотам, най-грозното от божиите създания, но ето я сега.

Накрая се отказа от опитите да си изясни нещата и се върна в къщата. На горния етаж Мурата й приготви ваната и тя легна в нея, чудейки се дали малката издутина, която виждаше на корема си, е истинска, или си я измисля…

— Мадам пита искате ли вечеря долу с нея? — Мурата влезе в стаята.

— Не днес, не. Моля предай й извиненията ми, но ще ям тук, горе — каза твърдо Сесили.

Чувстваше се виновна, че отбягва Кики, след като тя се бе отнесла толкова мило с нея, но не можеше да понесе почти несериозния начин, по който Кики се отнасяше към ситуацията. Както Хитлер беше анексирал Чехословакия, така и тя беше анексирана от това малко човешко същество и ситуацията беше сериозна, много сериозна.

След като успя да погълне супата, която Мурата й донесе, Сесили внезапно посегна към Библията, която майка й й бе дала на тръгване.

Никога не беше поставяла под въпрос вярата, в която бе отгледана — до този момент тя означаваше само ходене на църква в най-хубавите й дрехи в неделя. Но докато прелистваше страниците, започна да си задава въпроси.

Дали християните се отказваха от бебетата си, все едно са просто някаква пречка? Сесили се замисли за сестра си Мейми, която сама признаваше, че няма майчинска нагласа, а сега според всички изглежда бе открила, че майчинството й допада.

— Как ще се чувствам, след като те нося още седем месеца? — прошепна Сесили на корема си. — Искам да кажа, Мария се е оказала бременна от Господ още преди с Йосиф да се оженят… олеле майчице! Това означава, че целият Нов завет е базиран върху една жена, която е била невярна на бъдещия си съпруг!

Беше толкова поразителна мисъл, че Сесили трябваше да се облегне на възглавниците си. Искаше й се да бе обърнала повече внимание на проповедите на свещеника в местната й църква в Ню Йорк.

По-късно, когато най-после изключи лампата и си легна с надеждата да получи няколко часа почивка за размътения си мозък, тя знаеше, че няма никакви отговори, но и че трябва да намери за себе си верния такъв.

* * *

Макар да беше успяла да заспи, Сесили се събуди по-уморена, отколкото когато си легна. Веднага й прилоша и тя изтича до банята и повърна само стомашни киселини в тоалетната.

— Буана пак болна? — Мурата заведе Сесили обратно до леглото и й помогна да си легне. Сесили отново забеляза погледа, насочен към корема й, и когато Мурата я остави, се обърна настрани и изстена. Беше очевидно, че цялата домашна прислуга знае за състоянието й.

„Кики е права, трябва просто да направя каквото ми каза преди всички други наоколо също да разберат“ — помисли си тя.

С огромно усилие Сесили се облече и слезе на закуска. Поднесоха й джинджифилов чай вместо кафе и тя направи всичко по силите си да хапне малко от обилната храна, поставена пред нея на масата.

— Добро утро, скъпа. Как спа?

— Добре, благодаря. — Сесили се изненада, че Кики е станала толкова рано. Беше облечена само в цикламен халат.

— Радвам се. Ще отида да поплувам, прекалено горещо е за сън — каза тя и тръгна към езерото. — Най-добре ела с мен, калта във водата е много добра за кожата.

Понеже нямаше какво друго да прави, Сесили последва кръстницата си до брега на езерото и видя как Кики си свали халата и остана само по раирания бански. Като за по-възрастна жена, раждала деца, Кики имаше невероятна фигура. Сесили седна на пейката с мисълта, че се надяваше и нейното тяло да остане същото след раждането…

Кики се поплиска известно време, после излезе от водата и взе хавлията, която й подаде Алики.

— Аз ще седна тук до Сесили и ще се изсуша на слънце — каза тя на Алики, който кимна, подаде й цигарето и остави двете жени насаме.

— Някакви нови мисли? — попита Кики и вдиша от цигарата си, а от дима на Сесили отново й прилоша.

— Само това, че си права. Не виждам алтернатива, макар че не мога да понеса мисълта да дам бебето си за осиновяване. Ще трябва да лъжа всички около себе си през остатъка от живота си.

— Знам, скъпа. Но не бива да забравяш, че го правиш и за бебето — ако си неомъжена майка, и двамата ще бъдете отхвърлени от обществото. Да не говорим за срама, който ще донесе на семейството ти. Ще имаш други деца, кълна се. Когато намериш правилния мъж, това ще бъде само лош сън, който можеш да оставиш зад себе си. А сега ми трябва малко кафе след всичката тази физическа дейност. Ще дойдеш ли с мен?

— Бих искала да поседя тук още малко, благодаря.

Кики си облече халата и тръгна обратно към къщата. Тогава Сесили стана и тръгна по брега на езерото, докато Мундуи Хаус не се скри от погледа й. Погледна плискащата се вода пред себе си и част от нея изпита желание да изпие цяла бутилка от бърбъна на Кики, да влезе в спокойните води и просто да върви, докато тя и ужасната бъркотия, в която бе превърнала живота си, просто престанеха да съществуват.

— О, мамо, само да можех да поговоря с теб, но не мога, не мога…

Сесили се хвана за главата, раменете й се разтърсиха и тялото й се плъзна надолу по ствола на една акация зад нея. Плачеше толкова силно, че не чу доближаващите се стъпки, докато почти не стигнаха до нея.

— Сесили, скъпа! Кръстницата ти каза, че си тук, край езерото. Какво се е случило?

Катрин стоеше над нея с изписана по лицето й загриженост.

— О, нищо, нищо. — Сесили бързо изтри сълзите си. — Какво правиш тук?

— Бил чул от доктор Бойл, че не си била добре, когато е минал през клуба „Мутайга“ вчера. Каза ми тази сутрин и аз толкова се притесних, че настоях да ме докара с колата да те видя.

— И Бил ли е тук? — Сесили беше ужасена колко бързо се е разчуло за неразположението й. — Много е мило от ваша страна, но съм добре, нищо ми няма.

— Сесили. — Катрин клекна до нея и я хвана за ръцете. — Никога не съм виждала някой, който да изглежда по-малко „добре“. Какво, за бога, се е случило? И моля те, не ме лъжи; след като пътувахме два часа и половина дотук, мисля, че заслужавам поне истината.

Сто различни отговора й дойдоха наум, но Сесили беше прекалено изтощена и уплашена, за да лъже повече.

— Бременна съм! Това се е случило, Катрин. Доктор Бойл каза, че ще родя бебе след малко повече от седем месеца. Ето!

Сесили стана и тръгна бързо покрай брега на езерото, понеже имаше отчаяна нужда да отиде възможно най-далече от къщата и Катрин. Може би някой щеше да напише статия на първа страница на местния вестник, помисли си горчиво. Сигурно щеше да продаде повече вестници от нахлуването на Хитлер в Чехословакия.

— О, Сесили, почакай! Моля те! — Катрин се затича да я настигне, но тя продължи да бърза по брега.

— Не! И няма изобщо да се обидя, ако никога повече не поискаш да ме видиш или да говориш с мен. Аз съм истински позор! И изглежда всички тук вече го знаят!

— Моля те, ще се успокоиш ли? Никой не знае нищо. И разбира се, че още искам да говоря с теб… Сесили, би ли спряла за момент, за да поговорим?

— Няма за какво да говорим, няма… — отново захлипа Сесили. — Кики ще уреди да отида в клиника в Швейцария, където мога да остана, докато родя бебето, а после ще трябва да го дам за осиновяване в момента, в който се роди, и да продължа с живота си, все едно нищо не се е случило. Виждаш ли? Всичко е решено.

— Сесили, знам, че си разстроена, но…

Сесили достигна края на проходимия терен, когато езерото се изви и растителността стана непробиваема. Обърна се към Катрин и поклати глава.

— Моля те, имам нужда само да остана сама, разбираш ли?

— Доколкото виждам, това е последното нещо, от което имаш нужда. Може ли просто да седнем и да го обсъдим спокойно?

— Както казах, няма нищо за обсъждане, нищо!

— Сесили, държиш се като истерично дете, а не като бъдещата майка, каквато си. Ако не се успокоиш, ще бъда принудена да ти ударя шамар, за да се съвземеш.

Сесили вече дишаше тежко и главата й се въртеше. Залитна леко и Катрин я хвана.

— Боже, в какво състояние си! Ела, хвани се за мен, ще те върна в къщата и ще те сложа да си легнеш.

— Не искам да се връщам в къщата и не искам да ходя никъде, Катрин. Искам просто да умра!

— Разбирам, че си в много неприятна ситуация, мила моя, но винаги има решение — отвърна спокойно Катрин, обви с ръка кръста на Сесили и практически я понесе обратно към къщата.

— Само дето няма! Не мога да задържа бебето дори да исках, нали? Може би искам, но, о… мисля, че ще…

Катрин усети как пълната тежест на тялото на Сесили падна върху нея. Тъкмо се канеше да извика за помощ, когато видя Бил на няколко метра пред себе си.

— Бил, слава богу! Сесили припадна! — извика тя. Бил вече тичаше към нея, хвана Сесили и я вдигна в силните си ръце. — Какво правиш тук?

— Тръгнах след теб към езерото. Просто не можех да издържа дори секунда повече в компанията на онази жена — отвърна задъхано той. Вече се бяха върнали в градините на къщата. — Изтичай да донесеш вода. Тя е в безсъзнание.

— Веднага! — отговори Катрин, а Бил внимателно сложи Сесили да си легне на пейката под сянката на акацията.

— Преди да тръгнеш, разбрах, че Сесили е… бременна? Дочух края на разговора ви, докато вървях към вас.

— Тогава трябва да се закълнеш никога да не казваш на жива душа! — заяви яростно Катрин. — Репутацията на Сесили зависи от твоята дискретност.

Бил се загледа след Катрин, която се затича към къщата, а после погледна младата жена, която лежеше на пейката. Свали си шапката и започна да й вее с нея.

* * *

— По-добре ли се чувстваш? — попита Катрин, докато Сесили лежеше в спалнята си половин час по-късно.

— Да, много. И толкова съжалявам, че бях така груба и неблагодарна, когато ти си направи труда да дойдеш чак дотук с Бил, за да ме видиш.

— О, не се притеснявай за това, Сесили. Шокът прави странни неща с хората.

— Накара ме да се държа много грубо с теб, а ти не го заслужаваше. Моля те, Катрин, прости ми.

— Прощавам ти, спокойно. И наистина ще се оправя. Кики е права, просто трябва да се изправя пред проблема — все пак няма кого да обвинявам, освен собствената си глупост — каза Сесили и отпи глътка джинджифилов чай.

— Значи, който и да е, не те е… насилил?

— Не, но понякога ми се иска да беше, защото поне нямаше да се чувствам толкова виновна.

— Моля те, никога не казвай това! — Катрин потръпна. — Баща ми трябваше да се грижи за множество млади жени, чиито тъй наречени съпрузи са ги взели насила на единайсет или дванайсет години. Нищо не е толкова ужасно, колкото това.

— Права си, разбира се — съгласи се Сесили. — Ще спра да се самосъжалявам и ще направя каквото трябва. Макар мисълта да се откажа от бебето си да е ужасна.

— Засега мога да ти кажа само да не мислиш за това — посъветва я Катрин. — Най-важното е да се грижиш за себе си и за бебето. Сега по-добре да вървя, знам колко много иска Бил да си ходим. Той никак не харесва кръстницата ти.

— Да, разбира се, и моля те, благодари му от мое име, че те доведе тук да ме видиш.

— Той каза, че иска да се качи и сам да се сбогува, така че можеш да му благодариш тогава. Е, добре. — Катрин стана от ръба на леглото. — Моля те, Сесили, обещай ми, че ще дойдеш да се сбогуваш, преди да заминеш за Швейцария.

— Разбира се. Смяташ ли… че това е правилната постъпка?

— Не, не мога да кажа, че е „правилна“, но докато този свят не се отърси от абсурдната стигма около неомъжените майки, която не засяга по никакъв начин бащите, не виждам какъв друг избор имаш. Толкова съжалявам. Ще поддържаш връзка, нали? — Катрин стисна ръката на Сесили.

— Да, и предай поздравите ми на Боби.

Сесили погледна Катрин на излизане и си помисли, че от всички тук най-много щеше да й липсва тя. Няколко минути по-късно на вратата на спалнята й отново се почука.

— Влез!

Бил се появи, свали си шапката на влизане и застана смутен до вратата.

— Здравей, Бил. Ела, седни, моля те. — Сесили посочи стола до леглото си.

Бил игнорира думите й, застана до леглото и се вгледа в нея.

— Радвам се, че вече имаш малко цвят по бузите.

— Да, благодаря ти, че ме спаси. За втори път.

— Днес беше просто щастливо съвпадение. Или може би не.

Бил започна да крачи напред-назад.

— Добре ли си, Бил?

— Да, напълно. Всъщност, Сесили, има нещо, което исках да те попитам.

— Тогава питай. Бих направила всичко, за да се отплатя за добротата ти към мен, откакто пристигнах в Кения.

— Ами, работата е там, че… — Бил бръкна нервно в джоба си. — Случи се така, че доста се привързах към теб, откакто си тук.

— О, наистина ли? — Сесили зачака обида да последва комплимента, както обикновено ставаше с Бил.

— Да, наистина. Така че се чудех дали, ами, дали би искала да се омъжиш за мен.

— Аз… — Сесили го погледна изумена. — Моля те, Бил, не се шегувай с мен. Не съм в настроение за хумор. Какво всъщност искаш да ми кажеш?

— Точно това. Имам предвид, наистина е време да си намеря съпруга да се грижи за дома, така да се каже, а с теб като че ли се разбираме доста добре, нали?

— Ами… да, предполагам, че да.

— Освен това чух за настоящото ти… затруднение, докато те търсех край езерото. Така че, докато лежеше на пейката, се замислих, че може би е възможно да достигнем до споразумение, което да устройва и двама ни. Ако разбираш какво искам да кажа.

Сесили можеше само да го зяпа в безмълвен шок. Не можеше да възприеме думите му, че знае за бременността й и въпреки това е готов да й предложи брак. Освен това ставаше дума за Бил, вечния ерген.

— Зная, че съм доста по-възрастен от теб — тази есен ставам на тридесет и осем, както и че домът ми е доста, ами, неподходящ, но ако кажеш да, ще построя нормална къща за теб и детето. Би било нашето дете, разбира се. Поне доколкото знаят другите.

— О! Разбирам. Мисля.

— Няма причина да нямаме и други, ако поискаме. Хората си имат, нали?

— Да, но…

— Знам, че има много „но“ и че това едва ли е типът предложение, което млада жена като теб е очаквала, когато е мечтала за бъдещето си. Но… — Бил въздъхна. — Ние сме там, където сме, и наистина смятам, че ще ми липсваш, ако избягаш в Швейцария и после обратно в Америка. Това не е обяснение в любов, но е най-близкото, което съм правил от много дълго време. И двамата сме уязвени от миналите си преживявания и би трябвало да влезем в тази… договорка с отворени очи. Ако се съгласиш. А сега ще те оставя да го обмислиш, но ако решиш, че това е добро решение на проблема ти, бих предложил да обявим годежа си възможно най-скоро, което ще спре клюките и ще спаси репутацията ти. Утре ще намина пак, за да видя как си и се надявам дотогава да си обмислила предложението ми. Засега — Бил се доближи до леглото, хвана ръката на Сесили и я целуна, — ще ти кажа довиждане.

С тези думи Бил се обърна и излезе от спалнята.

* * *

Сесили не каза на никого за думите на Бил — беше научила достатъчно, за да е наясно, че Кики беше импулсивна личност, планираше партита, когато й хрумне, и взимаше решения на момента. А ако Сесили знаеше едно нещо, то беше, че трябваше да помисли насаме. Каквото и решение да вземеше, то щеше да промени живота й завинаги.

Но сега поне имаше избор, което правеше всичко по-хубаво, но в същото време и по-сложно.

Когато чу стъпките на Кики край вратата си, Сесили разбра, че кръстницата й се е прибрала за следобедната си „сиеста“, както я наричаше, и слезе долу, за да седне на пейката край езерото и да погледа любимите си хипопотами.

— Дали бих могла да живея тук за постоянно? — попита ги тя, загледана в спокойните води. — Толкова е красиво все пак. Но по-важният въпрос е — въздъхна тя — мога ли да живея с Бил?

Тя си спомни тенекиената му колиба и се опита да си представи себе си в нея. Поне беше обещал да й построи нова къща и може би щеше да е забавно да си направи около нея прекрасна градина като тази… Мисълта да бъде господарка на свой собствен дом беше изкусителна. А Катрин и Боби щяха да са й близки съседи…

Родителите й биха се зарадвали да чуят, че се жени за англичанин от добър произход — все пак братът на Бил, майорът, беше приятел на Одри. Но по-важното беше, че нямаше да се наложи да се откаже от бебето си, защото Бил беше казал, че ще отгледа детето като свое. Да, несъмнено щеше да има клюки за бързата им сватба и ранното раждане на бебето, но това не беше нищо в сравнение с перспективата да даде детето си за осиновяване.

— Ами Бил? — попита тя хипопотамите. — Той даде ясно да се разбере, че това ще бъде брак по сметка…

От друга страна, не бяха ли всички бракове в някакъв смисъл такива? Просто договори?

„Освен това, Сесили, ти сама каза, че си приключила с любовта и никога повече няма да се довериш на мъж — каза си тя твърдо. — Така че просто трябва да спреш да се стремиш към нея веднъж и завинаги.“

Най-малкото знаеше, че може да се довери на Бил да се грижи за нея — той все пак беше спасил живота й, а и за своя изненада след неловката им първа среща тя постепенно бе започнала да харесва компанията му.

Щеше й се да можеше да го попита дали ще иска да консумира брака, за да станат истински съпрузи, но разбира се, нямаше начин. Сесили стисна очи и се опита да си представи какво би било да го целуне. Мисълта не беше неприятна. Той определено не беше непривлекателен, макар да бе с петнайсет години по-възрастен от нея.

Или можеше да иде в Швейцария, да роди бебето, да се върне в Америка и да продължи живота си там… Всъщност Сесили знаеше, че не би могла да погледне родителите си в очите и да запази ужасната си тайна до края на живота си.

Сесили се изправи и застана на брега на езерото.

— Знаете ли какво, хипопотами? В крайна сметка мисля, че нямам избор.

* * *

Тази вечер Сесили седна с Кики на терасата. Кики пиеше мартини, а Сесили — чаша джинджифилов чай.

— Изглеждаш много по-добре, скъпа.

— Така се и чувствам — отвърна Сесили.

— Добре, ти си много смело момиче, а аз харесвам смелостта. А сега вече трябва да се обадя на майка ти и да й кажа, че няма да се връщаш у дома. А после да направя планове за заминаването ни за Швейцария. Таркуин каза, че войната вече е неизбежна — въпросът е само кога ще бъде обявена официално. Но, моля те, не се притеснявай, скъпа, ти ще си на сигурно място в Швейцария, която наистина е много красиво място.

— Всъщност, Кики, няма да ми се наложи да ходя в Швейцария.

— Защо? Нали се съгласихме, че това е единственото решение?

— Да, но след като разговаряхме, се появи друго решение.

— Наистина ли? Как е възможно?

— Бил Форсайт ми предложи брак.

Сесили не можеше да не се наслади на пълното недоумение по лицето на кръстницата си.

— Как, ама… Бил Форсайт ти е предложил брак? — повтори Кики като папагал.

— Да, точно така. Трябва да му дам отговор утре сутрин.

— Дяволите да ме вземат! — Кики отметна глава и избухна в смях. — Пълна си с изненади! Откога е започнало това между вас?

— Аз…

Сесили осъзна, че от този момент нататък ще трябва да играе ролята си и да крие истинската същност на споразумението им. Макар Кики да знаеше истината за бременността, поне още беше възможно Сесили да се престори, че с Бил имат чувства един към друг. Кики беше част от тукашното общество и Сесили не можеше да поеме риска да разкаже клюката на някого след няколко мартинита.

— О, откакто ходих с него на сафари преди няколко седмици.

— Тогава защо не ми каза, скъпа?

— Защото си мислех, че като разбере за бебето, Бил няма да иска да има нищо общо с мен. Кой мъж би искал, след като разбере, че неговата… приятелка носи детето на друг?

— Много специален мъж, очевидно. Бил трябва много да те обича, щом е готов да направи това. Тъкмо вчера си мислех колко е странно, че е дошъл чак дотук да те види. Предполагам, че двамата ще кажете на всички, че бебето е негово?

— Да.

— И Бил няма проблем с това? — изгледа я Кики.

— Да. Искам да кажа, ако не беше, едва ли изобщо би ми предложил брак.

— Да, права си. Е, сега, не мога да кажа, че съм най-голямата му почитателка, нито той на мен. Но шапка му свалям, че е толкова… непредубеден. Надявам се разбираш каква късметлийка си, Сесили. Имаш си рицар в бляскави доспехи, който е дошъл да те спаси.

— Знам. Значи мислиш, че трябва да приема предложението му? Казах му, че трябва първо да го обсъдя с теб.

— Мисля, че ако бях на твое място, щях направо да му скоча. Сериозно, скъпа, толкова се радвам за теб! А и това означава, че ще мога да те задържа тук, в Кения. Да се обадя ли веднага на майка ти? Тя ще подскочи от радост, че си си намерила английски съпруг, и то аристократ. Майката на Бил беше с „почетна“ титла, нали знаеш?

— Какво значи това?

— Значи, че преди да се омъжи, е носила титлата „лейди“. Сега ли да се обадим?

— Ако нямаш нищо против, Кики, бих предпочела първо да говоря с Бил утре и да кажа „да“.

— Разбира се, нека да се надяваме да не си е променил мнението дотогава. Това е добър повод за шампанско!

Час по-късно Сесили успя да се измъкне, като се престори на изтощена, и се върна горе. Спря се на площадката да погледне през широкия панорамен прозорец към падащия здрач.

— Здравей, Африка — прошепна тя. — Изглежда ще остана тук.