Лусинда Райли
Сестра на слънцето (40) (Историята на Електра)

39.

Сесили знаеше, че никога няма да забрави тази Коледа. Не й харесваше, че се наложи Нигаси да отнесе Стела в гората и да я скрие, особено след като видя изумлението на лицето му, когато тя и Бил му дадоха бебето и достатъчно бутилки, за да стигнат за следващите няколко часа. Бил я увери, че Нигаси няма да позволи и косъм да падне от главата на детето.

— Казах му, че ако й се случи нещо лошо, ще докладвам него и Нджала на властите за изоставяне на новородено — успокои я Бил, докато я водеше обратно в къщата. — Нали разбираш, че никой не бива да я вижда, докато не дойде новата ни прислужница?

— Да, разбирам. Благодаря ти, Бил, толкова ти благодаря! Обещавам, че тя няма да ти пречи и…

— Знаеш много добре, че това не е вярно, но оценявам усилията ти. — Бил поклати глава, докато затваряше входната врата. — Какви неща правя, за да си щастлива, мила моя. Е, добре, ще отида да отворя шампанското, а ти най-добре иди в кухнята. Катрин и Боби ще пристигнат всеки момент.

Денят мина като в транс. Сесили направо не можеше да повярва, че Бил не само я целуна по-рано, а и й даде най-хубавия подарък: Стела можеше да остане. Сесили вече не гледаше със завист нарастващия корем на Катрин, защото и тя си имаше дете, което да обича. Беше жалко, че не се сдоби с него по традиционния начин, но все пак беше повече, отколкото бе посмяла дори да сънува в последната година. Катрин се възхити на огърлицата й, когато дойде с нея в кухнята да й помогне да сервира обяда.

— Ти си истинско чудо, как си готова да правиш всичко това сама, когато можеш да си позволиш прислуга, Сесили — отбеляза Катрин, докато обръщаше картофите, които бяха неотменна част от традиционното английско печено.

— Всъщност с Бил решихме, че е време да наемем някаква прислуга. Ще си вземем домашна прислужница при първа възможност.

— Браво на вас! Само се надявам парите от фермата и от заплатата на Боби в армията да стигнат, за да наемем някой да помага и на мен, когато бебето се роди. Трябва да кажа, Сесили, че днес направо сияеш — рече Катрин, оглеждайки приятелката си. — Най-сетне си излязла от унинието си и много се радвам да видя теб и Бил толкова щастливи. Само ми се ще Боби да залиташе по мен по същия начин, но се познаваме от цяла вечност и понякога ми се струва, че той още ме вижда като досадното малко детенце, което му вървеше по петите.

— Катрин, вие имате един от най-щастливите бракове, които съм виждала.

— Не съм сигурна, че ще има интерес към тялото ми след като родя. Сериозно, Сесили, имам чувството, че съм двойно по-голяма! Докато родя, ще тежа колкото някоя от скъпоценните му крави!

След много приятния обяд четиримата поиграха на карти, докато Катрин не обяви, че е време с Боби да се връщат у дома.

— Ужасно съм изморена, но денят мина чудесно. Толкова ви благодаря! Догодина ще върнем услугата, обещавам — каза тя, докато с Боби прегръщаха домакините си за довиждане.

Бил трябваше да хване жена си здраво за раменете, докато пикапът се отдалечаваше по пътя.

— Почакай няколко минути, Сесили. Човек никога не знае, Катрин може да е забравила нещо и да се върне за него.

Веднага щом изминаха десет минути, Сесили излезе и завика името на Нигаси.

— Трябва ли да връщаш Стела веднага? — подвикна Бил след нея. — Исках да останем насаме за малко.

Но Сесили вече се беше отдалечила и не го чуваше.

По-късно същата вечер, след като Стела беше завита в детската стая, явно невредима след деня си с чичо Нигаси, Бил запали огън в камината не само защото нощта беше хладна, а и за да направи атмосферата „по-коледна“.

— Разкажи ми за Коледите в детството ти — каза Сесили, свита на креслото срещу него.

— О, бяха много английски. Първо си взимахме подаръците от чорапите сутринта, после минавахме през снега, за да идем на църква… Сигурен съм, че не е имало сняг всяка година, но така го помня. Толкова по-различно оттук… — Той въздъхна и я погледна. — Сесили, аз… имам чувството, че от самото начало нещо не се разбрахме.

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че ти си останала с впечатлението, че те помолих да се омъжиш за мен само за да спася репутацията ти и да се сдобия със съпруга, която да се грижи за дома, какъвто никога не съм имал. С други думи, че това е „сделка“, която устройва и двама ни.

— Да, ти така ми каза, Бил. Сбърках ли?

— Не напълно, не. Аз… е, определено изпитах привличане към теб в мига, в който се запознахме. Ти ме заинтригува, понеже не беше като другите жени тук — беше истинска и не се притесняваше какви дрехи носиш и дали са те видели на правилните партита. Беше очевидно интелигентна, а и красива — усмихна се той. — А след това се оженихме и колкото повече те опознавах, толкова повече виждах безмълвната ти упоритост и това, че никога не изискваше нищо от мен, а ме приемаше какъвто съм. Аз, ами, започнах да изпитвам все по-силни чувства към теб. Очевидно сметнах, че би било крайно неподходящо да започваме… физически отношения, докато беше бременна, но искам да знаеш, че не беше от липса на желание. — По врата му изби лека червенина. — А после, разбира се, се случи най-лошото, а мен ме нямаше, когато ти имаше нужда от мен. Сесили, беше непростимо от моя страна да те оставя сама тук толкова скоро преди раждането, особено без да ти кажа къде отивам. А когато най-сетне пристигнах в болницата и те видях упоена, а животът ти висеше на косъм, осъзнах не само че се бях държал като егоистичен задник, а и че… те обичам. Сесили, в онзи ден седях до леглото ти и плаках. А не бях плакал, откакто Джени, момичето, което ми разби сърцето, развали годежа ни.

Бил замлъкна, а по лицето му бе изписана мъка.

— Тогава, разбира се, вече беше прекалено късно: ти беше толкова болна и съкрушена и вярваше, че не давам пукнат грош за теб. А каква причина имаше да вярваш друго? Аз се ожених за теб, а после продължих да си живея както преди да дойдеш. След това дойде войната и макар да не исках да те оставям сама тук, нямах избор. Освен това разбирах, че не ме искаш около себе си. Макар да се опитах по моя нескопосан начин да ти покажа, че ме е грижа за теб, ти не го забеляза, нали?

— Не, Бил, мислех, че изобщо не ме обичаш.

— Бяхме в задънена улица и не виждах изход от ситуацията. Но тогава, когато дойде Нджала, облакът около теб сякаш се вдигна. Виждах те понякога да се усмихваш, а в нощта, когато ни дойдоха на гости Джос, Даяна и Джок, ти изглеждаше великолепно. Докато танцувахме заедно, започнах да вярвам, че бихме могли да имаме бъдеще. Смяташ ли, че е така, Сесили?

— Ами… мисля, че и двамата сме се откъснали от света по свой собствен начин.

— Съгласен съм. Вярно е. Също и един от друг, което е по-важното. Въпросът е, разбира се, дали ти имаше… дали имаш чувства към мен?

— Досега като че ли не смеех да имам такива, Бил. — Сесили поклати глава в объркване. — Също като теб се научих да разчитам на себе си. Аз… просто не искам да бъда наранена отново. След всичко, което се случи, това би ме пречупило.

— Разбирам, естествено, че разбирам. Може би бихме могли да се върнем в началото и да започнем отново? — Бил изглеждаше на ръба на сълзите. — Искам да се опитам да бъда по-добър човек за теб.

— И за Стела.

— И за Стела — кимна той. — Е? — Той протегна ръка към нея. — Можем ли да се опитаме?

След кратка пауза Сесили я пое.

— Да, определено можем да се опитаме.

— Ела тук! — Бил се изправи и притегли Сесили до себе си. След това я обгърна с ръце и я целуна.

* * *

Сесили се събуди на следващата сутрин от мощен вой. Принуди се да отвори очи и видя Бил да стои над нея със Стела на ръце.

— Мисля, че може да е болна. Опитах се да я нахраня с бутилка, но все изплюваше млякото. Какво да правя?

Сесили седна в леглото и осъзна, че е гола.

— Дай ми я — каза тя, протегна ръце и взе ревящото бебе. — Пфу, как вони! Казваш, че не искала да поеме бутилката?

— Точно така, извадих я от хладилника, но детето не я приема.

— Стопли ли я преди това?

— Не… о, сигурно затова не я иска.

— Ще ми подадеш ли халата?

Бил го свали от закачалката от вътрешната страна на вратата. Сесили остави Стела на леглото и се изправи, за да се загърне с халата. Усещането да бъде гола пред съпруга си беше много странно. Бил се наведе и я целуна по рамото, а после и по врата.

— Снощи беше прекрасно, скъпа.

— Да, но сега трябва да нахраня бебето, за да спре да пищи — усмихна се тя, завърза си халата и взе бебето на ръце.

Бил я последва по пътя до кухнята и загледа как слагаше бутилката да се стопли.

Щом бебето засука доволно, Бил седна срещу нея. Носеше само едни къси панталони и гледката на полуголото му тяло накара Сесили да изтръпне от желание.

— Тази сутрин изглеждаш ужасно красива.

— Нищо подобно — завъртя очи Сесили. — Дори не съм си сресала косата.

— Няма и нужда. Толкова ми харесва така, дива и разрошена, да пада по голите ти рамене…

— Бил! — изкикоти се Сесили.

— Както и да е, госпожо Форсайт, смятам отново да ти се насладя възможно най-скоро, но исках да те попитам дали би желала да дойдеш с мен в Найроби за състезанията? Мисля, че е време двамата с теб да си покажем лицата в клуба „Мутайга“. Всички ще са там и ако ти си до мен, може дори да ми хареса.

— О, но какво ще правим със Стела?

— Нигаси и аз смятаме, че сме намерили подходяща жена.

— Толкова скоро?

— Да. Трябва да си се срещала с жената, която продава прясно мляко на пътя за Гилгил.

— Да, знам я.

— Е, именно Нигаси й е помогнал, когато се оказала в същата ситуация като Нджала. Тя му е братовчедка и той ме попита дали бих могъл да й помогна, като й дам някоя и друга крава, която да дои и да продава млякото на хора като нас. Роди сина си, който вече е на около десет, и оттогава живее с него в онази колиба край пътя и едва си изкарва прехраната. Нигаси гарантира за нея, че е почтена жена, която също така има предимството, че говори малко английски, понеже разговаря с белите жители, които си купуват от млякото й.

Сесили се опита да си спомни как изглеждаше жената.

— На колко години е?

— Не съм сигурен, вероятно на двайсет и нещо. И разбира се, е отгледала собственото си дете, така че знае как да се грижи за бебе.

— И синът й ли ще дойде да живее тук с нея?

— Да, точно така. Той може да ти помага в градината. Нигаси вече е говорил с нея и тя разбира ситуацията със Стела.

— Няма да каже на никого, нали?

— Божичко, не! Тя вече те мисли за светица, задето си спасила детето. И наистина си такава, мила моя. Изпитвам срам и ужас при мисълта, че може да съм те накарал да почувстваш друго.

— Е, добре, нека да изкъпя Стела и да се облека и ще се видим с нея — съгласи се Сесили.

Час по-късно тя седеше в дневната с Бил. Нигаси доведе вътре измършавяла млада жена, която Сесили разпозна, и момче, чието прекалено слабо за десетте му години тяло показваше признаци на недохранване. Майката и синът застанаха в дневната и се огледаха с почуда.

— Моля ви, седнете — каза Сесили и посочи дивана.

И двамата изглеждаха ужасени от идеята, но Нигаси им каза нещо и те неохотно седнаха на ръба на дивана.

— Това са Ланкенуа и синът й Куинет — каза Бил. — Това е съпругата ми, Сесили — обърна се на маа към двамата на дивана.

— Много се радвам да се запознаем. Такуена, Ланкенуа — добави Сесили.

— Може би ще е най-добре аз и Нигаси да превеждаме въпросите ти към Ланкенуа — предложи Бил.

— Аз… не знам какво да попитам.

Сесили гледаше преценяващо младата жена срещу себе си. Очите й изглеждаха като на уплашен елен, който ще побегне при най-малкия шум. Не беше особено хубава, с подстригана почти до скалпа коса, доста голям за лицето й нос и пожълтели, неравни зъби. Синът беше доста по-красив, с гордата осанка на масайските си предци.

— Ланкенуа знае какво включва работата и би се радвала да я приеме, много би се радвала — повтори Бил. — Може би най-простото решение е да доведеш Стела и да видиш как ще се разберат двете.

— Добре — каза Сесили и стана. Няколко секунди по-късно се върна с бебето и го подаде на Ланкенуа. Очите на жената светнаха при вида на Стела. Тя промърмори нещо под нос, усмихна се и загука на Стела, която лежеше спокойно в ръцете й.

— Какво казва? — обърна се Сесили към Нигаси.

— Че бебе красиво, като принцеса.

— Разбира се, в света на масаите е точно такава — добави Бил.

— Ланкенуа майка мъдра жена — вметна Нигаси. — Много умна.

Стела заплака и Сесили отиде да й донесе бутилка.

— Дай на Ланкенуа да я нахрани, мила — посъветва я Бил.

Сесили го направи и бебето прие бутилката от Ланкенуа, без да вдига врява.

— Знае ли да готви? — попита Сесили.

Нигаси преведе въпроса на маа.

— Казва не храна бели хора, но тя бързо учи.

Сесили видя как Куинет, малкото момче, се наведе над Стела. Изражението му омекна и той се усмихна на бебето.

— Ще има и пране. И работа за момчето в градината — каза Сесили.

— Момче гледа крава. То силно — обясни Нигаси.

Ланкенуа каза нещо на Нигаси, който кимна.

— Какво каза тя?

— Аз казвам вие добра жена. — Ланкенуа произнесе думите бавно и се усмихна на Сесили. — Мен харесва работи за вас.

Бил погледна Сесили.

— Е?

Сесили още гледаше Ланкенуа.

— Добре — промълви тя. — И на мен ще ми хареса да работиш за мен.

* * *

По-късно същата вечер Ланкенуа, синът й и двете им кльощави крави бяха настанени в единия край на плевнята.

— Знаеш ли, не мисля, че има нужда да я преустройваме — отбеляза Бил. — Те така или иначе ще спят тук само когато вали. Изглеждат съвсем доволни от новия си дом.

— Трябва поне да имат някаква тоалетна и чешма, Бил. Сигурен ли си, че можем да им имаме доверие?

— Абсолютно. Освен това Нигаси ще бъде тук да ги наглежда, докато ние сме в Найроби.

— О, Бил, не мога да тръгна утре. Трябва да се уверя със собствените си очи, че ще се грижи добре за Стела.

— Инстинктът ми подсказва, че на тази жена може да се има доверие, както и че е преминала през много трудности. Според мен е най-добре да оставим Стела в детската стая с Ланкенуа и да си легнем рано. — Той й се усмихна. — После ще видим как се е справила на сутринта.

— Добре. — Сесили схвана намека на Бил и кимна срамежливо. Той я прегърна през раменете и двамата се върнаха в къщата.