Даниъл Силва
Новото момиче (10)

8.
Нетаня

В средата на еспланадата имаше басейн, в който се отразяваше светлината. Около него се бяха събрали няколко момчета ортодоксални евреи, чиито дълги пейси^[1] подскачаха, докато играеха шумно на гоненица. Те не говореха на иврит, а на френски. Както и порицаващите ги майки и двамата хипстъри с черни тениски, които оглеждаха одобрително Сара от масата си в ресторант „Шез Клод“. Ако не бяха бежово-сивите сгради и заслепяващото слънце на Близкия изток, тя не на шега можеше да си помисли, че се намира на площада в някой от двайсетте арондисмана на Париж.

Изведнъж осъзна, че някой я вика по име, като слагаше ударението на втората сричка, а не на първата. Обърна се и видя дребничка тъмнокоса жена да й маха от другия край на площада. Тя я приближи с леко накуцване.

Сарид, Сарид, Сарид…

Дина целуна Сара по двете бузи.

— Добре дошла на Израелската ривиера.

— Всички тук ли са французи?

— Не всички, но всеки ден се увеличават. — Дина посочи далечния край на площада. — Там има едно приятно местенце, наречено „Ла Бриош“. Препоръчвам pain au chocolat^[2]. Най-добрите в Израел. Ела да ги опитаме.

Сара тръгна към кафенето, където размени няколко думи на перфектен френски с жената зад касата, преди да поръча тестени закуски и две кафета — крема и еспресо.

— Седнете където желаете. Ще ви ги донесем.

Американката излезе навън. На площада бяха изкарани няколко маси. На една от тях седеше Михаил. Агентът срещна погледа й и й кимна към един мъж над средната възраст, облечен в тъмносив костюм и бяла риза. Беше сам. Издълженото му лице се стесняваше към брадичката, имаше широки скули и тънък нос, който изглеждаше като резбован от дърво. Тъмната му коса беше късо подстригана и прошарена на слепоочията. Очите му имаха неестествено зелен нюанс.

Мъжът стана и протегна любезно ръка, сякаш срещаше Сара за пръв път. Тя я задържа малко по-дълго.

— Изненадана съм да те видя на подобно място.

— Постоянно излизам сред хората. Освен това — добави той, поглеждайки към Михаил — имам него.

— Мъжът, който разби сърцето ми. — Американката седна. — Само той ли е?

Габриел поклати глава.

— Колко са?

Зелените му очи претърсиха площада.

— Мисля, че са осмина.

— Цяла рота. Кого обиди този път?

— Мисля, че иранците са ми малко сърдити. Както и старият ми приятел в Кремъл.

— Преди два месеца прочетох нещо за теб и руснаците във вестниците.

— Така ли?

— Името ти се появи покрай онзи шпионски скандал във Вашингтон. Казват, че си бил на борда на частния самолет, отвел Ребека Манинг от летище „Дълес“ до Лондон.

Ребека Манинг беше бившата началничка на бюрото на МИ6 във Вашингтон. Сега се явяваше на работа всяка сутрин в Московския център, централата на СВР — руската Служба за външно разузнаване.

— Също така се носеха слухове — продължи Сара, — че ти си убил онези трима руски агенти, които намериха на канала „Чесапийк енд Охайо“, Мериленд.

Един сервитьор се появи с поръчката им и поднесе прекалено внимателно кафето на Габриел.

— Какво е чувството да си най-известният човек в Израел? — попита Сара.

— Има си своите недостатъци.

— Едва ли всичко е само лошо. Кой знае? Ако си изиграеш правилно картите, един ден може да станеш министър-председател. — Тя закачливо подръпна ръкава на сакото му. — Трябва да призная, че се вписваш чудесно. Но на мен повече ми харесваше старият Габриел Алон.

— Кой Габриел Алон беше това?

— Онзи, който носеше сини дънки и кожено яке.

— На всички ни се налага да се променяме.

— Знам. Но понякога ми се иска да мога да върна времето назад.

— В кой момент точно?

Сара помисли малко.

— Нощта, в която вечеряхме заедно в онзи малък ресторант в Копенхаген. Бяхме седнали отвън на студа. Разкрих ти своята мрачна тайна, която трябваше да запазя.

— Не я помня.

Сара извади един pain au chocolat от кошницата.

— Няма ли да си вземеш и ти?

Габриел отказа с вдигане на ръка.

— А може би в крайна сметка не си се променил. През всичките години, в които те познавам, никога не съм те виждала да слагаш дори залък в устата си през деня.

— Наваксвам си, след като слънцето залезе.

— Не си качил дори грам, откакто те видях за последно. Ще ми се да мога да кажа същото за себе си.

— Изглеждаш чудесно, Сара.

— За жена на четиресет и три? — Тя добави пакетче с изкуствен подсладител в кафето си. — Започнах да мисля, че си сменил телефонния си номер.

— Не бях на разположение, когато позвъни.

— Обадих се няколко пъти. Също така ти изпратих повече от десет съобщения.

— Трябваше да взема някои предпазни мерки, преди да отговоря.

— С мен? Защо?

Габриел я дари с любезна усмивка.

— Заради връзката ти с един високопоставен член на саудитското кралско семейство.

— Халид ли?

— Не знаех, че двамата си говорите на малки имена.

— Аз настоях да е така.

Алон запази мълчание.

— Очевидно не одобряваш.

— Само някои от наскорошните ти придобивки. По-точно една конкретно.

— Леонардо?

— Щом казваш.

— Съмняваш се в авторството, така ли?

— Самият аз мога да нарисувам по-добър Леонардо от този. — Той я изгледа сериозно. — Трябваше да дойдеш при мен, когато се е свързал с теб с предложение да работиш за него.

— И какво щеше да ми кажеш?

— Това, че интересът му към теб не е случаен. И че е наясно с връзките ти с ЦРУ. — Габриел млъкна за миг. — И с мен.

— И щеше да се окажеш прав.

— Обикновено така става.

Сара огледа кроасана в ръката си.

— Какво мислиш за него?

— Както вероятно вече си се досетила, престолонаследникът Халид бин Мохамед представлява особен интерес за Службата.

— Не питам какво мисли Службата, а ти.

— ЦРУ и Службата не са толкова очаровани от Халид, колкото Белият дом и моят министър-председател. Опасенията ни бяха потвърдени, след като Омар Науаф беше убит.

— Халид ли поръча убийството му?

— На хора като него не им се налага да дават пряка заповед.

— „Никой ли няма да ме отърве от този нахален свещеник?“^[3]

Габриел кимна замислено.

— Перфектен пример за тиранин, който ясно показва какви са желанията му. Хенри е изрекъл думите и няколко дни по-късно Бекет е бил убит.

— Ще бъде ли лишен Халид от право на трона?

— Ако това се случи, е много вероятно някой по-лош да заеме неговото място. И да премахне дребните социални и религиозни реформи, които той започна.

— Какво би направил, ако научиш за заплаха срещу Халид?

— Постоянно чуваме подобни неща. Много от тях — от устата на самия престолонаследник.

— Какво означава това?

— Означава, че твоят клиент е мишена на Службата и Подразделение 8200. Неотдавна успяхме да хакнем считания за сигурен телефон, който носи в себе си. Оттогава подслушваме разговорите му и четем съобщенията и имейлите му. Подразделението успя да активира камерата и микрофона на апарата, така че слушаме много от личните му разговори. — Габриел се усмихна. — Не прави подобна изненадана физиономия, Сара. Като бивша агентка на ЦРУ трябва да си наясно, че ако имаш работа с човек като Халид бин Мохамед, няма как да очакваш неприкосновено лично пространство.

— Какво знаете?

— Знаем, че преди шест дни престолонаследникът е провел няколко спешни разговора с френската полиция във връзка с инцидент, случил се в Горна Савоя, недалеч от швейцарската граница. Наясно сме, че по-късно същата вечер е бил откаран с полицейски ескорт до Париж, където се е срещнал с няколко видни френски представители, включително министъра на вътрешните работи и президента. Останал е в столицата за седемдесет и два часа, преди да отлети за Ню Йорк. Там е имал една-единствена среща.

Габриел извади блекбърито от предния джоб на сакото си и чукна два пъти по дисплея му. След няколко секунди Сара чу двама души да разговарят. Единият беше бъдещият крал на Саудитска Арабия. А другият — уредникът на колекцията на Надия ал Бакари в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

— Знаеш ли как да се свържеш с него?

— С кого?

— С мъжа, който е нарисувал тази картина, без дори да гледа снимка, която да напътства ръката му. С онзи, чието име трябва да е точно тук.

Габриел натисна ПАУЗА.

— Тази сутрин закусвах с моя премиер и съвсем ясно му заявих, че не желая да имам нищо общо с това.

— И какво отговори той?

— Помоли ме да го преосмисля. — Шефът на Службата прибра блекбърито в джоба си. — Изпрати съобщение на приятеля си, Сара. Подбирай внимателно думите си, за да запазиш самоличността ми в тайна.

Тя извади айфона от дамската си чанта и набра съобщението. След малко апаратът изпиука.

— Е?

— Халид иска да се види с нас тази вечер.

— Къде?

Сара написа въпроса. След малко пристигна отговорът и тя подаде телефона на Габриел.

Той се загледа мрачно в дисплея му.

— Страхувах се, че ще отговори по този начин.